Банките поемат част от увеличените разходи за финансиране за сметка на собствените си печалби. Това става чрез намаляване на спреда между лихвите по заеми и депозити, обясни Андреа Казини, главен оперативен директор и заместник-председател на УС на УниКредит Булбанк, в своята презентация пред Евроклуба на Българската търговско-промишлена палата.

По данни от април спредът между лихвите по кредитите и депозитите, който генерира 80% от общите оперативни приходи, е намален на 5.38%. За сравнение, година по рано този показател е бил 6.18%. „Според УниКредит Булбанк, въпреки задълбочаващата се рецесия, банките трябва да продължат да подкрепят клиентите си под формата на още по-голямо намаление на разликата между лихвите по кредити и депозити, като по този начин директно поемат част от увеличената цена на ресурса за сметка на печалбата си”, посочи Казини.

Депозитната война – риск за стабилността

В презентацията си той обърна внимание и на опасните последици от т.нар. „депозитна война”. Според Казини обхватът на тази твърде силна конкуренция за местните спестявания между банките заплашва не само способността на системата да поеме загубите, свързани с рецесията, но представлява и риск за стабилността.

Обобщени рисковете от депозитната война, водеща до увеличаване на разходите по обслужване на задълженията, са следните:
-  пречка за въвеждане на еврото, тъй като според Маастрихтските критерии нивото на дългосрочните лихвени проценти не бива да надхвърля с повече от 2 процентни пункта средното за трите страни-членки с най-ниска инфлация;
-  още по-голямо намаляване на ръста на БВП;
-  негативно отражение върху заетостта;
-  по-сериозните икономически загуби от своя страна могат да доведат до по-високи нива на лоши заеми и в крайна сметка банките да бъдат принудени да направят по-големи отписвания на активи
-  най-лошият възможен сценарий предвижда и нужда от рекапитализация на някои банки.

Казини подкрепи идеята за ново предпазно споразумение с МВФ, което да помогне на новото правителство да създаде местна ликвидност и така да смекчи ефектите от глобалната криза. „Рискът, че тази местно генерирана ликвидност може да бъде изнесена, за да се решават проблеми на компании-майки в чужбина е силно ограничен, като се има предвид, че Европейската централна банка „наводни” пазраа с 444 млрд. евро на цена 1%”, обясни главният оперативен директор на УниКредит Булбанк.

Еврофондовете – потенциал, който трябва да се използва

Важен инструмент за справяне с ефектите от глобалната рецесия са еврофондовете, смятат още икономистите на УниКредит Булбанк. Те са потенциал, който трябва да се използва, особено в настоящата ситуация на намалена и скъпа ликвидност. За пълноценното усвояване на средствата по програмите на Евросъюза Казини препоръча да се използва опита и експертния ресурс на банковия сектор, подобно на Италия и Гърция.

Моделът, при който банките са посредник за използването на еврофондовете има всички предпоставки да е успешен. УниКредит Булбанк например като обслужваща банка на ФЛАГ вече има опит в публичния сектор, има финансов опит как да оценява конкурентноспособността на проектите, широка клонова мрежа и компетентен екип, отговарящ специално за еврофондовете”, обобщи Казини.