През април, когато германският канцлер Ангел Меркел поздрави унгарския премиер Виктор Орбан по повод неговото преизбиране, тя даде да се разбере, че голямото му мнозинство създава необходимостта от проява на "специална отговорност" в отношенията му към политическите опоненти. Вместо това Орбан реши да смаже опозицията.

Всъщност той стигна дори по-далеч, като атакува основни ценности и практики на Европейския съюз. Орбан изрази публично възхищението си от модела на управление на руския президент Владимир Путин и използва категоричното мнозинство на партията си Фидес в парламента, за да прокара редица закони ограничаващи свободата на медиите, гражданското общество и академичната общност в Унгария.

В последния си ход срещу медиите, Орбан въведе допълнителни 40% данък върху приходите от реклама, за да смаже RTL Klub, последната независима телевизия в Унгария. В същото време той оказва огромен натиск върху гражданските сдружения, наречени от него "платени политически активисти, които се опитват да наложат чуждестранни интереси." Държавни одитори постоянно тормозят различните неправителствени организации за насърчаване на гражданските свободите и човешките права. А миналия месец парламентът отне автономията на унгарските университети, чиито ръководства вече ще се назначават от правителството.

В скорошно изказване, Орбан разкри, че неговата крайна цел е да изгради "либерана държава" на "национални основи", взимайки пример от авторитарни режими като този на Путин в Русия, и на Реджеп Тайип Ердоган в Турция. Мечтата на Орбан е да превърне Унгария в подобие на Китай. Според него тези планове не са в противоречие с членството на страната му в Европейския съюз.

От своя страна Европа приема безропотно политиката на Орбан. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не коментира действията на унгарския премиер, а Меркел си позволява само умерени критики, като това, че "не е съвсем съгласна с неговия тон".

Но най-проблематичната реакция дойде от Европейската народна партия, дясноцентристката група, към която принадлежи и Фидес. През април от ЕНП похвалиха унгарския лидер за възстановяването на общественото доверие в правителството с честност и "смели" икономически реформи.

Този отговор убеди Орбан, че да се държи като популистки автократ в центъра на Европа е съвсем приемливо и той засили похода си срещу устоите на либералната демокрация.

Европейските демокрации трябва да реагират преди да е станало твърде късно. Фидес трябва да бъде изключена от ЕНП и пред унгарския премиер да бъде поставена възможността да избира между тежки санкции и дори лишаване на Унгария от право на глас в европейските институции, в случай че Орбан продължава с тоталитарните си действия или завръщане към демократичните ценности.

Ако той успее в изграждането на нелиберална държава в рамките на ЕС и други политици могат да бъдат изкушени да последват примера му. Това би било явна и непосредствена опасност за демокрацията в общността.

/Торстен Бенър, директор на Института за глобална публична политика (GPPi) в Берлин и Волфганг Рейнике, основател на Школата за публична политика в Централно-европейския университет в Будапеща и председател на Института за публична политика Global, в The Project Syndicate/