Кризата удари тежко българския бизнес и икономиката почти спря – този факт се наблюдава от края на 2008 г. и макар че някои анализатори виждат „светлина в тунела”, все още е твърде рано да се радваме. В същото време работодателите се намират в много сложна ситуация – хем искат квалифицирани работници, хем самите те се отказват от тях, защото не могат да им плащат. И в този омагьосан кръг се прокрадва дискриминацията – на хората в предпенсионна възраст, които са най-опитните служители, но и най-скъпо платените. Те често биват освобождавани заради възрастта си, а това почти им гарантира оставане без работа до навършване на годините за пенсия.

Със сигурност всеки от нас познава поне няколко души, които са изгубили работата си заради кризата. И макар повечето анализатори да я разглеждаха като шанс, а някои работодатели като възможност да наемат висококвалифицирани служители за по-малки заплати, фактите говорят друго. Във фирмите започнаха да смятат и установиха: по-възрастните и безспорно по-квалифицирани служители струват по-скъпо, защото прослужените години носят допълнителни пари в заплатата. И още – младите майки не работят достатъчно, защото децата им боледуват често и те отсъстват.

Квалифициран и скъп служител – т.е. трайно безработен

„По-неопитният служител е по-изгоден за работодателите, защото той е по-силен физически, по-малко се съпротивлява и е по-лесно манипулируем”, категоричен бе пред Дарик Димитър Манолов, зам.-председател на КТ „Подкрепа”. По думите му феноменът „дискриминация” съществува от много отдавна на пазара на труда, но няма ясни законови механизми, с които да му се противодейства.

Той има две ясни проявления – когато работодателите избират кой от служителите си да съкратят, те се спират на най-опитните хора, на които им остават пет – шест години до навършване на пенсионна възраст. От друга страна същите тези хора, когато останат без работа, почти нямат шанс отново да намерят подходящо за тях работно място, защото и другите работодатели се съобразяват с критерия „възраст” и не ги считат за подходящи.

„По принцип възнагражденията на хората в предпенсионна възраст са с най-високите заплати, отделно допълнително те имат възнаграждение за прослужени години. Освен това Кодексът на труда повелява, че ако един работник или служител е работил повече от десет години при един и същи работодател, той трябва да получи обезщетение от шест заплати”, допълни от своя страна Снежана Славчева, експерт по дискриминационните въпроси на пазара на труда в Българската стопанска камара. Пред Дарик Славчева също призна, че

работодателите са принудени да се разделят с най-опитните си хора,

защото не могат да си позволят да им плащат.

Освен големите бизнес организации, има и по-малки, представляващи малкия бизнес и дори микробизнеса. Ето и тяхната гледна точка, според Тенчо Руканов, председател на „Клуб на работодателя” в Стара Загора – „работодателите се разделят със служителите, които вършат най-малко работа и запазват работните места на тези, които могат да си изкарат парите”. Руканов бе категоричен, че в частните предприятия понятието „по-скъп служител в предпенсионна възраст” не съществува, защото всеки работи за толкова пари, колкото се е договорил. Ако възрастта се оказва повод за съкращаване, това се случва в държавния сектор, допълни Руканов.

Много често „възрастта” се оказва водещият мотив на работодателите, когато съкращават служители. Това показва и практиката на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по повод проучване на Дарик за зачестилите съкращения тъкмо на хора в предпенсионна възраст. Анели Чобанова от комисията обясни, че всяка подобна жалба се разглежда индивидуално и ако няма ясни критерии, по които работодателят е извършил съкращението, то той може да бъде санкциониран.

Как да се защитим, ако ни съкратят заради възрастта?

Трудовото законодателство у нас не предвижда изрична защита на тази категория служители, но ако те бъдат предсрочно освободени от работа биха могли да потърсят становище от антидискриминационната комисия доколко са били нарушени правата им по признак „възраст”.

Когато се подаде жалба, в комисията обследват много сериозно какви точно са мотивите на работодателя и какви критерии са били приложени при подбора на кадрите за съкращаване, ако има такива, защото по думите на представителката на комисията понякога се оказва, че няма и се подхожда чисто субективно. „Най-често това се оказва възрастта“, признава Чобанова, като допълва, че насърчава хората да се обръщат към КЗД в такива случаи, най-малкото за да проверят доколко правилни са били действията на техния работодател. Тя подчерта, че комисията не може да върне съкратените обратно на работа, но би могла да постанови принудителна административна мярка или санкция, за да не прилага работодателят в бъдеще подобни критерии.

Майка с дете – сигурно място в борсата по труда

Друга група, която също често е дискриминирана, са майките с малки деца. Голяма част от работодателите се разделят с тях или отказват да ги назначат. Причината е, че тези дами често отсъстват заради децата си.

За майките с деца до три години Кодексът на труда предвижда защита, но в деня, когато детето навърши тази възраст, защитата става невалидна. Проверка на Дарик в бюрото по труда показа, че има освободени от работа жени поради бременността им.

Дискриминацията не е виновна за всичко!

Допирната точка между търсещите работа и работодателите са борсите по труда, като все по-голямо значение имат сайтовете за намиране на работа. Според управителя на един от най-оглемите от тях Светлозар Петров е твърде генерализирано да се търсят дискриминационни критерии при решението кой служител да бъде уволнен или да бъде нает. „Когато имаш проблеми и трябва да останеш с по-малко хора, съкращаваш тези, които имат по-странни позиции и вършат най-малко работа, възрастта е последната грижа. Има и много млади хора без работа. Факт е, че те са много по-гъвкави при намирането на работа. Въпреки това се говори за 20 – 25 % младежка безработица, което е по-високо от средното за страната”, категоричен бе Петров.

Той обаче призна, че по-възрастните хора по-трудно си намират работа. Основната причина за това е, че

хората в предпенсионна възраст по-трудно се учат и преквалифицират.

Имал съм случай от практиката, в който човек казва, че не иска да се учи толкова на тези години, коментира Светлозар Петров. Освен това големите фирми се стараят да „балансират” възрастта на служителите си. Например наскоро фирма е обявила места за млади инженери, защото е направила сметка, че в следващите пет – шест години голяма част от служителите й в момента ще се пенсионират. Целта на фирмата е била през този период по-възрастните да обучат младите си колеги, които ще бъдат назначени.

Друга малка семейна фирма пък е искала инженер с поне 20 – 25 години стаж, тъй като собственикът й не е искал да се довири на човек без опит. Петров бе категоричен, че и

майките не се дискриминирани, те просто поставят условия,

които са неизпълними за работодателите.

Например – за работното време, което трябва да е гъвкаво, за да могат жените да водят децата си на детска градина или на училище.

Със сигурност работодателите отчитат и критериите за пол, възраст и семейно положение, когато решават дали да уволнят или пък да назначат определен човек. Често преценката им се основава не на етични норми, а на обосновани бизнес решения. Някои биха казали, че това е принципът „най-добрият побеждава”. Въпросът е как се определя най-добрия – дали той е най-добре подготвеният за дадена позиция или превъзхожда останалите с качества, които не се основават на квалификацията му.