Хубава историята, интересни облекла и разтърсващи лични моменти. Но кой би искал да преживее неприятната страна на социално-икономическите отношения от епохата, в която се развива действието на популярния сериал "Имението Даунтън"? Пита MarketWatch.

Бившият финансов министър Лорънс Съмърс предупреди, че САЩ се връщат именно към тези "добри" стари дни, което е малко иронично, защото точно той беше един от хората проправили пътя към сегашното положение с либерални закони и дерегулации на финансовия сектор.

Пред Washington Post обаче Съмърс критикува големите проблеми с неравенството, а в момента пише подобен материал и за Financial Times.

"Налице са валидни причини за загриженост относно неравенството: Значителното увеличение на дела на доходите на най-богатия 1 % от населението, нарастването на дела на доходите, които се отчитат като печалби, стагнацията на реалните заплати и нарастващата пропаст между растежа на производителността и растежа на средните семейни доходи. Преди едно поколение, можеше да се твърди, че като цяло темповете на растеж на икономиката са доминиращият фактор за растежа на доходите и напредъка в намаляването на бедността сред средната класа. Това вече не е правдоподобно твърдение."

"Имението Даунтън" е силно аплодирана британската драма, чието действие се развива в началото на XX век и където ясно се показва пропастта между богатите и бедните в онези времена.

"Тези, които осъждат загрижеността на президента Обама за неравенството като "удар срещу богатите" и неамерикански популизъм имат, да го кажем учтиво, ограничена историческа перспектива", пише Съмърс.

Според него решаването на проблема трябва да включва повишаване на доходите на средната класа и бедните, реформиране на данъчните закони, които позволяват по-голям дял от доходите на богатите да не се облагат. Например по-голямата част от печалбите от ръста на фондовия пазар през миналата година, който добави около 6 трилиона към стойността на акциите, отиват в богатите американци.

В същото време съотношението на платените корпоративни данъци спрямо пазарната стойност на американските корпорации е на рекордно ниско ниво.

Междувременно през миналата седмица, рисковият капиталист Том Пъркинс обяви, че богатите трябва да имат повече права на глас, отколкото бедните.

Миналия месец милионерът Кевин О'Лиъри пък предположи, че световното неравенство вдъхновява бедните да "гледат нагоре към богатия 1% и да казват: Искам да стана един от тези хора." Така той коментира факта, че богатството на 85-те най-богати хора в света е равно на активите, държани от половината население на планетата.