Европейската централна банка повишава прогнозата си за икономическия растеж през 2014 година от 1% на 1.1%, но за тази година очакванията са за свиване с 0.6%, стана ясно от речта на президента на банката Марио Драги след заседанието на борда на директорите днес, на което бе взето решение за запазване на лихвата.

Въпреки позитивните перспективи за следващата година, драги подчерта, че рисковете пред перспективите на икономиката остават, а прогнозите са негативни.

Причина за това са по-слабото търсене на европейския пазар и слабото или незадоволително изпълнение на структурните реформи в европейските страни.

По предварителна информация на ЕЦБ инфлацията в еврозоната е 1.4% през май, което е увеличение от равнището 1.2%, регистрирано през април. Това увеличение е резултат на ръст в цените на услугите, както и на увеличението на цените на храните.

В средносрочен план банката очакванията, че инфлацията ще остане в границите, заложени от ЕЦБ, въпреки очакваната волатилност през следващите месеци.

Драги призна, че растежът на кредитирането за частния сектор остава слаб.

Той нарече неприемливо високите нива на безработица, особено при младите хора.

Убеждението на борда на директорите на ЕЦБ е, проблемът с безработицата е комбинация от циклични фактори, но също така се дължи и на структурни фактори. Освен финансовата криза, има и други фактори, които блокират трудовите пазари в няколко държави. Една от тях е, че гъвкавостта на пазара е оставена на раменете само на младото поколение.

 

Друга причина е, че бързо променящия се свят, глобализацията, изискват нови способности, инвестиции в човешки капитал, така че младежката безработица може да бъде обяснена именно с това - липсата на качества, които се търсят от пазара на труда.

 

Драги очаква постепенно възстановяване на ситуацията през втората половина на тази година.

 

На журналистически въпрос за волатилноста на пазарите, Драги заяви, че ЕЦБ не е направила нищо, за да предизвика тази динамика.

 

Драги призна, че в борда на директорите на банката е правено обсъждане на вероятността от въвеждане на негативни лихви.

 

На въпрос дали и този път в борда на ЕЦБ е имало разногласия по отношение на лихвата и мерките, които банката може да вземе с цел подпомагане на икономиката, Драги отговори така:

"Твърде много бе направено по отношение на драматизирането за различните гледни точки в ЕЦБ. Разнообразието от мнения е добре. Ние може да имаме несъгласия относно някои мерки, които се обсъждат, но различните мнения са полезни - ние се учим заедно и е нормално да имаме промени в гледните точки. Така че драматизацията е прекомерна".

 

ЕЦБ намира, че ограничението на капитала, който може да бъде изнесен през границите на Кипър, трябва да бъде премахнато, тъй като вреди на пазарите в Европа. И колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре ще бъде.

 

Според президента на ЕЦБ програмата OMT (Outright Monetary Transactions ) е най-успешната монетарна мярка, предприемана от много време насам. Същността на програмата е следната: ЕЦБ обещава да изкупува неограничено количество облигации от страните в еврозоната, които се обърнат официално за помощ към създадените спасителни фондове. Книжата, които банката ще придобива, трябва падежират през следващите три години.

 

По отношение на програмата LTRO (Long-term Refinancing Operation), Драги съобщи, че банките продължават да изплащат получената в началото на миналата година финансова помощ, като до тук са върнали около 60% от получените средства.

Обяснението на Драги е, че финансовите условия продължават да се нормализират и банките вече не се нуждаят от ЕЦБ да ги финансира. Те успяват да намерят в депозитите, както и междубанковия пазар като източник на финансиране.

Марио Драги обърна внимание, че тази ликвидност така и не намира крайния потребител, което показва слабост на кредитирането.