Честита нова година – пожела Марио Драги в началото на пресконференцията на ЕЦБ, час след като комисията по монетарна политика на централната банка на еврозоната взе решение да остави без промяна основната си лихва.

Президентът на централната банка изтъкна в речта си, внимателно следена от финансовите кръгове в целия свят, че бордът на ЕЦБ е взел решение да не понижава лихвата, тъй като инфлацията в зоната остава над целевите значения.

Още няколко месеца поред индексът на потребителските цени в еврозоната ще остане над 2%: след 2.8% през декември и 3% през есента. Вина за това носи поскъпналата енергия, изтъкна Драги. Това, в допълнение към двете последователни понижения с 0.25 п.п. през ноември и декември са накарали ЕЦБ да запази лихвеното равнище от 1%.

Този коментар може да се разбере в смисъл, че ЕЦБ няма да бърза да сваля лихвата още по-надолу преди пролетта. Драги по-късно допълни: движим се от три фактора: ценова стабилност, слаба икономика и настоящата висока несигурност. „Следим ситуацията и много бързо ще се приспособим към нея“.

Икономическият растеж в еврозоната остава нисък, 0.1% през третото тримесечие, отбеляза централният банкер. Потреблението остава понижено. В хода на 2012 г. се очаква подобрение, но то ще дойде твърде бавно. Има някакви първоначални сигнали за стабилизация, но те са твърде слаби и несигурни, отчете Драги.

Пазарните напрежения във финансовия сектор се запазват; те представляват съществен негативен риск, в условията на повишена несигурност. Волатилността на дълговия пазар заплашва да се прехвърли върху реалната икономика на еврозоната.

Централната банка на еврозоната ще продължи да подкрепя банките, обеща шефът на ЕЦБ. Нестандартните мерки ще останат в арсенала й, макар Драги да изтъкна, че те нестандартните мерки по необходимост са временни.

Италианецът говори още за необходимостта от структурни реформи, включително на трудовия пазар, които да помогнат на конкурентоспособността на европейските страни и да помогнат за създаването на работни места.

Според Драги, двата гаранционни фонда ЕSМ и EFSF на еврозоната бързо трябва да заработят, за да повишат стабилността и подкрепата на задлъжнелите страни. ЕЦБ приветства всеки ангажимент на правителствата за заздравяване на т.нар. финансова защитна стена.

Решението за лихвите е било взето единодушно от 9 членния борд на банката, заяви Драги в отговор на въпрос на журналист. Но банкерът ловко отклони друг въпрос за курса на еврото към долара и за възможността да се повиши конкурентоспособността на икономиките в еврозоната по този начин.

По думите на Драги, предоставените на банките 3 годишни кредити LTRO са дошли на точното време, за да предотвратят свиване на кредитирането в еврозоната. Според него, тези пари няма да останат в банките, а част от тях ще се влеят в реалната икономика.

Пазарите в известен смисъл оценяват огромните усилия на европейските държави за фискална консолидация. Тя е неизбежна – и води със себе си и фискално свиване. Това фискално свиване е напълно естествено, но ефектът му трябва да се смекчи със структурни реформи, които да засилят конкурентоспособността на икономиките, според Драги.

Значителен риск и висока несигурност вижда като цяло Марио Драги в еврозоната. Може би там има някакво първоначално стабилизиране, но е много трудно то да се обоснове с нещо по-конкретно. Ситуацията в еврозоната впрочем е много разнородна: в Европа ще има и страни, които няма да изпаднат в рецесия, а само ще изпитат известно забавяне.

Ситуацията в Гърция Драги като цяло отказа да коментира. Думите му бяха: „има нужда от още“ - става дума за фискална консолидация, за завършване на структурните реформи. Както е известно, ЕЦБ притежава гръцки облигации за 45 млрд. евро, но централните банкери с нищо не показаха, че смятат да ги опрощават.

Изключително притеснени сме за ситуацията в Унгария, отвърна на друг въпрос Драги.

Всички съжаляваме за развитието на ситуацията около бившия управител на Националната швейцарска банка – каза още Драги. „Хилдебранд ще ни липсва“. Италианецът е категоричен, че подобно нещо не може да се случи в ЕЦБ.

Пътят, по който ЕЦБ е поел, е разширяване на кредитния канал – посочи още Драги. Междубанковият пазар в еврозоната все още не функционира – а той типично осигурява 80% от финансирането на кредиторите в Европа, за разлика от други места по света. Затова ролята на централната банка в този момент е особено важна.