С 234.3% се е увеличил броят на фалитите в България през 2012 година, спрямо предходната година. Средното за региона увеличение е 3.5%. Така по този показател сме на първо място с обявени в несъстоятелност общо 1 339 фирми от регистрирани 380 хил. активни предприятия.

 

Това показват данните на Кофас - международна компания, специализирана в управлението на дълга. Тя е извършила анализ върху 12 държави в Централна и Източна Европа, който дава полезна информация за българските фирми, търсещи експанзия именно на тези пазари.

 

Милена Виденова, която е управител на Кофас за България, обяснява този главоломен ръст на фалитите у нас с факта, че едно дело за несъстоятелност се води средно три години и три месеца. Това означава, че финализираните през миналата година дела са били заведени в съдилищата през 2008 - 2009 година, когато държавните мъже тъкмо обърнаха плочата и от "ипотечната криза на САЩ няма как да ни достигне", започнаха да говорят, че ни чакат тежки времена и трябва пак да затягаме коланите.

 

Сред тези 1 339 дружества, обявени в несъстоятелност през 2012 година, болшинството са от строителния сектор, товарния автотранспорт, въгледобива, търговията на дребно (в която се включват малките неспециализирани магазинчета), производството на текстил.

 

Най-големите фалити, имайки предвид размера на пасивите им, са на Камет ЕАД, Въгледобив Бобов дол ООД (освободило 2 396 работници), производителят на стоманени тръби Прециз интер холдинг ЕАД, Агробиохим ЕАД и Кремиковци трейд ООД, показват данните на Кофас.

 

Прогнозата на Милена Виденова е, че и през следващите две години страната ни ще продължи да отчита ръст на обявените в несъстоятелност дружества, тъй като тепърва има да излизат съдебните решения за дружества, влезли в тази процедура през последните три години, които също бяха изключително тежки, според коментарите на представители на бизнеса.

 

На въпрос на DarikFinance.bg дали Кофас съзира риск от фалити във ВЕИ индустрията, Виденова отговори, че има информация за случаи на неплащане на доставчици, от които е било поръчано оборудване за ВЕИ централи. Това е показателно за финансови затруднения в сектора, предизвикани от промяната на правилата, по които работят. Виденова обърна внимание, че при фотоволтаичните централи се работи на принципа на проектното финансиране и всяка по-значителна промяна, като например тази, при която се изземат част от доходите им чрез допълнителни такси, се отразява директно върху финансовите резултати на дружествата и от там върху отношенията им с банките, отпускали заемите за изграждане на парковете.

 

Несъстоятелността засяга и експортно насочени компании, стана ясно при представянето на анализа на Кофас за региона. Иво Тодоров, който е председател на Асоциацията на българските износители, посочи, че българският бизнес е бил бърз в преориентирането си към нови пазари, след като кризата е засегнала традиционните му клиенти в Европа. По неговите наблюдения някои от дружествата са се "хвърляли еуфорично" към нови пазари, което крие рискове, тъй като по думите му „въпросът не е да се изнесе стоката, а да се получи плащането за нея“.

 

Тодоров си обяснява това поведение на българските фирми с факта, че те са млади и неопитни, с 20 - 25-годишна история. Имайки предвид натовареността на производствените мощности на предприятията, те могат да увеличат продукцията си с поне 50%, но българският пазар е тесен за нея, а чуждите пазари крият рискове, ако не са добре проучени.

 

Ето защо изследването на Кофас дава насоки кои пазари са по-рискови за българските експортно ориентирани компании. На първо място това са държави, в които има ръст на приключените дела за несъстоятелност. В региона, проучен от Кофас, такива са например Хърватия (със 174.2% ръст на фалитите), Словения (с 39.2% ръст на фалитите), Чехия (с 26.9% ръст на фалитите), Полша (с 21.3% ръст на фалитите).

 

Последната от цитираните държави би трябвало да активира сигналната лампичка на алармата, тъй като до момента Полша се считаше за един от двигателите на икономическия растеж в региона. Явно и там обаче кризата е нанесла сериозни поражения.

 

Интересен е фактът, че сред най-засегнатите браншове в полската икономика е производството на стомана. Причината за това е, че дружествата в този сектор работят основно с производителите на автомобили в Западна Европа. Така спадът в продажбите на автомобили в глобален мащаб води до спад в производството на автомобили, а от там се стига до спад в търсенето на полска стомана.

 

Сърбия също е държава, данните за която би следвало да вълнуват българския бизнес, тъй като той вече е направил постъпления за разрастване там. Данните на Кофас показват спад на обявените във фалит фирми с 43.8%, но това е изкуствено заради държавно постановление, което не позволява прилагането на автоматична несъстоятелност.

 

Всъщност сръбската икономика усеща кризата много остро, тъй като в годините преди кризата там инвеститор номер едно беше Гърция. След като Гърция изпадна в неспособност да обслужва дълговете си и бе поставена "на системи" със спасителните траншове, инвестициите към Сърбия пресъхнаха, а това се отразява чувствително върху бизнесклимата там, обясни Иво Тодоров, който освен председател на Асоциацията на българските износители е и изпълнителен директор на Приста ойл, която има бизнес в западната ни съседка.

 

Пред DarikFinance.bg Тодоров прогнозира, че рисков пазар за българските износители може да се окаже и Русия. На въпрос от къде могат българските фирми да се опарят, в както той казва, "еуфоричното" им хвърляне към нови пазари, Тодоров бе категоричен: "От Голямата мечка". Причината е, че държавата има голяма намеса в икономиката на страната, което я прави прекалено "радикална". Там "можеш да спечелиш много, но и да загубиш много", смята председателят на българските износители.

 

Подобен проблем той съзира и в съседна Турция. Фактът, че държавата се меси твърде много в икономиката, е предопределящ за онова, което може да се очаква. В този смисъл за Тодоров протестите в Турция не са изненада. По негови изчисления Турция се нуждае от 15 млрд. долара инвестиции на месец, за да поддържа темпа на икономиката си. Това, в условията на глобална криза, също крие рискове за южната ни съседка, а от там и за предприемачите, които разчитат на експанзия там.

 

Грешките в експанзията могат да костват живота на една фирма, а за да се избегнат, е нужно да се "погледне ябълката отвътре", смята Тодоров. От Кофас допълват, че възможности за завладяване на нови пазари има при ползване на помощ в събирането на дълговете и набавянето на предварителна информация. Така например според дружеството Латвия е един от перспективните пазари, който сама чака да бъде забелязан.

 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!