Какво вещае възходът на либертарианството за бъдещето на Щатите? Отговорът на този въпрос според Мартин Улф е от значение не само за американците, а и за целия останал свят. Можем да разберем нещо в тази връзка от новия доклад „Пътят към богатството“, изготвен от републиканеца Пол Райън, председател на бюджетната комисия в долната камара на Конгреса.

Но Улф, известен коментатор на Financial Times, не се съгласява с изводите на Райън: вместо намаляване на държавните разходи, предстоят десетилетия с по-високи данъци и съответно с разгорещени политически спорове. Решенията, които САЩ ще вземе в областта на федералните финанси, ще определят ролята й мястото на страната в света.

Какво твърди Пол Райън? Накратко, според оптимистичния сценарий, който се базира на запазване на настоящата данъчна политика, приходите от данъци ще достигнат от 15% от БВП през 2010 г. до 26% през 2050 г. Ще се увеличат и държавните разходи, но по-слабо: от сегашните над 23% от БВП до малко над 30% от БВП. В резултат на това, дефицитът на Щатите ще се свие, но публичният дълг ще достигне 90% от БВП от сегашните малко над 60%.

Обаче сам Райън казва, че сценарият е твърде оптимистичен. Данъчните облекчения от 2001 г. и 2003 г., продължени от Обама, все някога ще приключат. Закономерно е БВП да спадне, след като фискалната подкрепа се отдръпне. Тогава дялът на приходите от данъци в БВП ще нарасне. Трябва да се очаква лек ръст на социалните разходи, включително за пенсии, сериозно покачване на разходите за здравеопазване до над 12% от БВП през 2050 г., а за всичко останало, включително за отбрана, разходите ще трябва да се свият до 8% от БВП.

Но има и по-лош сценарий, според който приходите няма да могат да нараснат над 19% от БВП, което е дългосрочното им средно значение. Ще има ръст на разходите на държавата – но най-вече заради плащанията на лихвите по експлодиращия дълг: според този сценарий лихвата по щатския дълг ще стигне 17%, а самият дълг ще набъбне до 344% от БВП.

Заключението е ясно: ако приходите могат действително да се повишат до 26% от БВП, ще е нужно само малко свиване на разходите, и стабилността на щатските финанси е гарантирана. Обаче на практика може да се окаже, че това свиване няма да е толкова малко. Става дума вече за 45% от БВП разходи, ако се включат и разходите на отделните щати. С подобно европейско харчене на държавата и щатите, ще е необходимо и европейско данъчно облагане в САЩ. Ако САЩ се придържа към традиционните си навици за събиране на данъчни приходи, фискалната позиция на страната вече става неустойчива.

В този момент на сцената излиза истинският Пол Райън, който предлага данъчните приходи да се задържат на ниво 19% от БВП. Обаче държавните разходи следвало да се съкратят до 20% от БВП през 2020 г. и под 15% от БВП през 2050 г. По този начин държавният дълг на САЩ щял да се редуцира до пренебрежимо малки значения. Радикално, наистина, но въпреки това невероятно – коментира Улф.

Козът в програмата на републиканеца е да се трансформират разходите за здравеопазване, като за пенсионерите например федералното правителство да плаща част от застраховката в частни медицински заведения, а за работещите да се отпускат грантове на отделните щати, които от своя страна да намалят плащанията за здравеопазване. Райън има хитрата идея държавата да плаща за здравето на пенсионера на индивидуална база – например по-малко за по-здравите.

Програмата за здравно осигуряване Medicare ще бъде отменена за хората, които се пенсионират към 2022 г., предлага шефът на бюджетната комисия. Пенсионерите ще трябва да си бръкнат в джоба, като към 2030 г. ще трябва да плащат 68% от здравните разходи сами. Но дори и с тези драстични промени, които Райън предлага, разходите на държавата за здравеопазване ще възлязат на 5% от БВП.

Какъв ще е ефектът върху здравето на нацията, по-специално върху бедните и възрастните хора, пита се Улф, след като и в момента, с по-високи разход, САЩ има най-високото ниво на детска смъртност сред богатите държави, както и една от най-ниските средна продължителност на живота. Но това, малко или много, си е американски проблем. Въпросът от значение за останалия свят е друг: с приспадане на социалните разходи и разходите за здравеопазване, по предложението на Райън, което да влезе в сила от 2022 г., за всички останали държавни разходи остават 6% от БВП.

„Всичко останало“ е отбрана, програми за ветерани, пенсии за федерални служители, компенсации при безработица, данъчни кредити, детски надбавки, научни изследвания и още наистина много неща. Почти всичко от тях, освен разбира се отбраната, в плана на републиканеца се зачертава. Защото средно 4.5% от БВП е средният разход за отбрана през последните 10 години.

Изчисленията с хоризонт 2050 г. обаче показват, че дори и разходите за отбрана ще трябва да се свият до 2% от БВП, посочва Улф. Това ли е наистина планът на Републиканската партия? Надали. Очевидно тук става дума единствено за политика.

Да разгледаме най-реалистичния вариант, от днешна гледна точка, за щатските финанси. Разходите за здравеопазване да успеят да се задържат под 8.5% от БВП. „Останалото“ да е също 8% от БВП, колкото е дългосрочното му значение. С разходите за отбрана, държавните разходи без лихвите ще са 22% от БВП към 2050 г., а фискалният дефицит годишно ще е над 3%. За да се постигне този, доста оптимистичен, сценарий, очевидно данъците в САЩ ще трябва да се повишат.

Улф заключва: планът на Райън е reductio ad absurdum, като влиза в противоречие със самия себе си и сам се опровергава. С него правителството ще сведе ролята си до плащач на пенсии и на здравни осигуровки. Дори функцията „отбрана“ на държавата ще изчезне. Това няма особени изгледи да се случи. Ясно е, че в САЩ се задава сериозна данъчна битка, възможно е даже да има и криза. Но предложението на Райън е толкова слабо в логическо отношение, че в тази битка дава на президента Обама силно оръжие.