Държавни дългове за $ 7.6 трлн. падежират през тази година, изчисляват анализатори за агенция Блумбърг. Начело на класацията по задлъжнялост е Япония с $ 3 трилиона, следвана от САЩ с $ 2.8 трлн.

За Япония ситуацията не е толкова натегната, тъй като страната отчита значителен бюджетен излишък от международната търговия. Това показва, че Япония не разчита твърде много на чуждестранните инвеститори, за да финансира бюджетния си дефицит. Щатите пък са облагодетелствани от доминантната позиция на долара като световна резервна валута.

Така лихвите по 10-годишните японски ДЦК са по-ниски от 1%, което ги прави вторите най-евтини книжа в света след швейцарските, въпреки че размерът на дълговете на Япония е двойно по-голям от Брутния й вътрешен продукт.

В същото време САЩ привлича $ 3.04 срещу всеки долар от емитираните $ 2.135 трлн. в ценни книжа и облигации, продадени през миналата година. Освен обемите, рекордни бяха и презаписванията на емисиите.

В класацията на държавите, които имат да изпълняват финансови ангажименти си към кредиторите си, са Франция с падежиращ дълг за $ 367 млрд., Германия с дългове за $ 285 млрд., Канада с $ 221 млрд., Бразилия със $ 169 млрд., Великобритания със $ 165 млрд., Китай със $ 121 млрд. Русия има падежиращи дългове за $ 13 млрд.

Според прогнозата на специалистите лихвите по 10-годишните ДЦК ще се повишат в края на годината, тъй като инвеститорите ще искат по-голяма компенсация, за да дават по този начин заеми на държавите в затруднение, тъй като предлагането на пазара ще е голямо, а растежът на глобалната икономика няма да е задоволителен.

Според Международния валутен фонд растежът на световната икономика ще е не 4.5%, както ме считано до сега, а 4%, като причина за това ще бъде дълговата криза в Европа, затруднението на САЩ да ограничи бюджетния си дефицит до $ 1 трлн. и проблемите на пазара на недвижими имоти в Китай.

Изчисленията на Блумбърг показват още, че $ 8 трлн. държавни дългове се нуждаят от рефинансиране през тази година. Това ще се случи в условията на понижени рейтинги. Standard & Poor’s понижи статуса на САЩ от първокласния AAA на AA+ и постави рейтинга на 15 държави от Европейския съюз под наблюдение с перспектива за понижение.

Междувременно се покачват цените, на които се отпуска кредитен ресурс и това принуждава държавите да търсят други източници на финансиране като Международния валутен фонд, например. Случилото се с лихвите по държавните ценни книжа на Гърция, Португалия и Ирландия е показателно за тази тенденция.

Централните банки ще имат важна роля в процесите, тъй като те имат потенциала да влияят на търсенето на емитирани от държавите ценни книжа чрез поддържането на ниски лихвени равнища и чрез интервенции по изкупуване на такива книжа от пазарите. Така например Федералният резерв обяви, че ще запази лихвата по овърнайт депозитите между 0% и 25% до средата на 2013 година и ще извърши продажба на краткосрочни облигации за $ 400 млрд.

The Bank of Japan също запази основната си лихва под 0.5% и обяви, че ще увеличи капацитета на програмата си по изкупуване на активи до $ 260 млрд. The Bank of England поддържа основната си лихва на 0.5% и продължава с програмата по изливане на $ 426 млрд. на пазарите.

Европейската централна банка понижи основната си лихва на 1% и насочи към банките в еврозоната € 486 млрд. Според Фабрицио Фиорини, който е главен финансист в Aletti Gestielle SGR SpA, средствата, предоставени от ЕЦБ ще бъдат използвани за покупка на държавни облигации. Пазарът ще се напълни с ликвидност заради мерките, предприети от централните банки, което е страхотна новина за рисковите активи. Според специалиста това ще доведе до понижение на лихвите, при които се финансират държави дори като Италия.

Инвеститорите обаче трябва да са по-притеснение за втория период след насрочената за февруари интервенция на ЕЦБ./ Bloomberg