Важни промени във валутния съюз на Европа можем да видим през следващите седмици – коментира Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Междувременно Европейската централна банка отправи ясен сигнал към политиците: разрешете проблема на свръх – задлъжнелите страни, прочистете болните банки, въведете строги правила за равнището на дълга.

Още от април Европейската централна банка ще повиши лихвите си – обеща нейният президент Жан – Клод Трише. Това може да се разгледа като предупреждение към политиците. ЕЦБ не иска да играе завинаги ролята на европейския пожарникар. Още от началото на годината икономическият растеж на германския блок и всеобщото покачване на инфлацията в зоната оправдаваха по-високи лихви.

Но освен инфлацията, централната банка трябва да се грижи и за стабилността на финансовата система, в една кризисна среда. Ръстът на паричната маса е муден, банките не искат да отпускат кредити на предприятията, като общото количество на отпуснатите фирмени кредити даже намалява. Рецесията още не е освободила от прегръдката си някои страни в еврозоната. Така че можеше и да се изчака – има аргументи и за това.

Но от друга страна, ЕЦБ води кризисна политика не само с основната си лихва. Централната банка например изкупува ДЦК на притеснените членки на еврозоната и така индиректно влияе върху тяхното финансиране. Националните централни банки остават със задачата да управляват паричното предлагане, като отпуснат колкото кредити желаят при определената от ЕЦБ водеща лихва.

С тези кризисни помощи задачата на ЕЦБ става много по-широка, отколкото е регламентирано при нейното основаване. Дори защитниците на настоящата политика са съгласни с това, че антикризисните мерки временно трябва да се ограничат. Четвърта година финансова криза – рисковата политика на ЕЦБ трае твърде дълго. Време е да се върнем към нормалния бизнес.

В началото на 2011 г. пазарът започна да спекулира с предстоящото повишаване на лихвите, но то се очакваше да дойде към края на годината. ЕЦБ не направи нищо, за да разсее тези предположения. Но стръмното поскъпване на петрола доведе до смяна на пейзажа. Според критериите на ЕЦБ, налице е ценови шок. Инфлационните прогнози за 2.3% в рамките на тази година, които всъщност са по-високи от допустимите, се базираха на цена на петрола от 100 долара. В последствие брентът се качи до 120 долара, а в момента е 118 долара.

Пазарите се изненадаха от решителността, с която ЕЦБ реши да действа. Пазарът вече очаква, че до края на 2011 г. ще видим три рунда на лихвени покачвания, вместо доскорошните нагласи, че промени до 2012 г. няма да има. Вероятно смяната на курса не е най-елегантната макроикономическа политика, която сме виждали от централни банкери.

Но освен заплахата идваща от скъпия петрол, има и нещо друго: увеличава се натискът от политиците върху централната банка. Запазването независимостта на ЕЦБ от политическите решения е нещо, което вече много силно определя дневния ред във Франкфурт.

В следващите седмици политиците имат да решават за бъдещия кризисен фонд за слабите в еврозоната. На дневен ред ще бъде поставен належащият вече въпрос за координиране на икономическата политика. Ще се въведат и нови правила за равнищата на дълга. Във всяка от тези сфери ЕЦБ е на мнение, че политиците не показват достатъчно решителност и поставят валутния съюз в опасност по този начин.

Така че с новия лихвен курс ЕЦБ ясно иска да заяви: решете си проблемите с дълговете на страните и с проблемните банки. ЕЦБ достатъчно ви помогна и вече рискува своето добро име.

ЕЦБ повишавайки лихвите си ще излезе от рисковата парична политика и заедно с това ще окаже слабо въздействие върху банките и държавните финанси. Но това много вероятно ще е прелюдия към нещо доста по-сериозно: въвеждане на ограничения за размера на кредитите, които банките ще могат да теглят директно от ЕЦБ.

Това означава: който иска повече пари, ще трябва да ги плаща и по-скъпо. Дузина от големите банки могат да изпитат затруднения в средносрочен период, отчита FAZ – ако държавите от своя страна не осигурят финанси за санирането им.

Мандатът на Жан – Клод Трише изтича през ноември. Той ще остане в историята като президентът, спасил еврозоната по време на кризата. Но доведена до крайност, антикризисната политика означава Трише да се запомни и като банкерът, върнал инфлацията в еврозоната. Тъй като Трише не иска да остави на наследника си централна банка с разядено реноме, решението му, според германската медия, идва тъкмо навреме.