Италианските банки, начело с UniCredit, са били най-големите клиенти на Европейската централна банка в предложения през декември специален механизъм за 3 – годишно финансиране, предаде Financial Times на база ново проучване на Morgan Stanley.

Само UniCredit – най-голямата банка на Италия – е теглила 12.5 млрд. евро тригодишни кредити. Плътно зад нея е Intesa Sanpaolo, поискала 12 млрд. евро, и  Monte dei Paschi di Siena с 10 млрд. евро.

Тези данни, които сега изплуват за пръв път, според FT показват колко зависими са банките в някои части на еврозоната от извънредните механизми на централната банка във Франкфурт. Също така, финансовата система на Италия би трябвало да е доволна от политиките на Марио Драги, италианецът, който начело оглави ЕЦБ.

Драги зае председателското кресло през ноември – и малко след това се задейства 3 – годишният финансиращ механизъм LTRO. Вероятно е било крайно наложително, тъй като банките от периферията на еврозоната от много месеци са на практика отстранени от капиталовите пазари, тъй като инвеститорите бягат от всичко различно от най-сигурните облигации, коментира британската медия.

Освен италианските банки, другият голям ползвател на 3 – годишните кредити е британската национализирана банка RBS, която е получила 5 млрд. евро – през холандското си поделение. Според Morgan Stanley, британците са получили от ЕЦБ една четвърт от необходимото им за 2012 г. финансиране.

Общо големите италиански банки са поучили от ЕЦБ над 50 млрд. евро, което се равнява на 90% от необходимото им за 2012 г. финансиране. Общо по схемата бяха отпуснати 489 млрд. евро на над 500 европейски банкови институции.
Според новия анализ, големи ползватели са били и испанските банки с общо 25 млрд. евро. Френските и германските банки крият подробностите, но се счита, че те не са теглили повече от банките в Италия.

Привържениците на схемата твърдят, че банките ще започнат да реинвестират тези пари, като ги отпускат като кредит на бизнеса и правителствата. Това потвърждават и анализаторите от  Morgan Stanley: „Пазарът не оценява колко полезна е тази схема за избягването на кредитна криза“.

Справката в трезорите на ЕЦБ показва, че парите започват да работят. След отпускането на тригодишните пари, банките първоначално ги оставиха в депозитното отделение на централната банка, където в един момент се държаха рекордните 450 млрд. евро. По последни данни, „паркираните“ пари са спаднали до 395 млрд. евро.

На 28 февруари ЕЦБ ще проведе втори аукцион за тригодишни пари. Прогнозите на Драги – който вчера коментира въпроса от Абу Даби – са че обемите вероятно ще са по-ниски по сравнение с първия аукцион, но „много високи, все още много високи“. Според Morgan Stanley, европейските банки ще вземат от ЕЦБ вероятно още 400 млрд. евро. Драги твърди, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е минало и хвали „решителността и реализма“, с която политиците са се справили с проблема.

Анализ на ЕЦБ от вчера твърди, че банките, които имат необходимост от по-високо финансиране, са били основен фактор на аукциона, т.е. парите надали ще отидат за спекулации. Операцията с тригодишните кредити увеличи с 193.4 млрд. евро ликвидността, предоставена от ЕЦБ.