Говорят много за бюджетни съкращения в следващите години – но има една голяма сфера на бюджетните разходи, на която както републиканците, така и демократите гледат като на свещена крава – това разбира се са военните разходи. Никълъс Кристоф, популярен колумнист на The New York Times, се опитва да вдигне негласното табу от тази тема и изрежда няколко факта:

САЩ харчи за отбрана и войни толкова, колкото всички останали страни по света взети заедно /по изчисления на Международния институт по мира в Стокхолм/. САЩ прави шест пъти по-големи военни разходи от втория в списъка – Китай.

САЩ поддържа войски в 560 бази по целия свят, много от тях са наследство от Втората световна война, която обаче свърши преди 65 години. Базите в Германия сигурно са нужни на САЩ, защото Русия отново може да нападне Берлин, мрачно се шегува авторът.

Хората, заети с разузнаване и шпионаж за САЩ, на брой са повече, отколкото са жителите на столицата Вашингтон.

Ако стойността на парите се пресметне във времето, разходите за войната на САЩ в Афганистан само през тази година са по-високи, отколкото разходите във Войната за независимост, войната през 1812 г., Мексиканската война, Гражданската война и Испанската война, взети заедно.

По тези въпроси изборите нямат значение – президентът Барак Обама, който дойде в Белия дом като символ на промяната, през 2010 г. си поиска с 6% по-висок военен бюджет, отколкото в зенита на администрацията на Джордж Буш. Политически коментатори обобщават: републиканците мислят, че биейки бойните барабани ще спечелят гласове, а демократите се страхуват, че ако не подхванат марша, ще загубят гласоподаватели.

Разбира се, разходите във войните са не само финансови, много по-страшни са човешки загуби – отбелязва Кристоф. Според него държавата трябва да има могъща военна сила, която да стои зад усилията на дипломацията. Но на практика в САЩ ситуацията е преобърната: армия милиардер и бедняшка дипломация. В момента САЩ има повече войници в бойни операции, отколкото служители във външното министерство.

Кристоф също така отбелязва, че военната сила се оказва не особено ефективно средство за решаване на модерните проблеми. Това проличава в отношенията с ядрената Северна Корея и с Иран. В епохата на национализма военната сила често се оказва с обратен ефект. Например, след войната в Персийския залив САЩ разположи бази в Саудитска Арабия с презумпцията, че те ще заздравят американската безопасност. На практика това провокира фундаменталисти като Бин Ладен да нападнат САЩ.

С други думи, извънредно скъпите военни бази пречат на американската сигурност. А не можеше ли тези пари да се похарчат за образование? Парадоксално е, че военните отправят най-много предупреждения за прекомерните инвестиции в оръжия. Не друг, а Дуайт Айзенауър пророкува: всяка произведена пушка, всеки военен кораб, всяка изстреляна ракета в крайна сметка крадат от онези, които гладуват, които мръзнат, които нямат дрехи. И в администрацията на Обама не друг, а военният министър Робърт Гейтс настоява за преразглеждане на военните разходи и повече инвестиции като помощ за развитие и за дипломация.

Американските войници в Афганистан са най-ревностните привърженици да се инвестира повече в училища, тъй като те директно виждат как образованието воюва с екстремизма по-ефективно от бомбите. Това е сделката: разходите свързани с пребиваването на един американски войник в Афганистан в рамките на една година са достатъчни за построяването на 20 училища.

Има все пак признаци на промяна в нагласите, които вещаят надежда – заключава Кристоф. Комисията за борба с дефицита вече предлага съкращаване на военните разходи. Външният министър Хилъри Клинтън също предложи програма за външна политика, която ще акцентира повече на дипломацията и помощта. Клинтън твърди, че цивилната сила спестява пари и спасява човешки животи.

Същевременно правителството на XXI век трябва да си спомни, че инвестициите, нужни за сигурността на гражданите, са много по-разнообразни от оръжия: финансиране на медицински изследвания, програми за превенция на престъпността сред най-малките, подкрепа на общинските колежи, инвестиции в дипломация за предотвратяване на скъпите войни.

Разбира се, табутата в нашето общество и икономика не свършват с безсмислените военни разходи. Почти година след земетресението в Хаити, въпреки всички зрелищни благотворителни кампании, повече от милион души живеят в палатки, а реконструкцията почти не е започнала – отбелязва в друг материал за NYT Никълъс Кристоф. Това според него показва колко ограничена е ползата от днешните форми на международна благотворителност. Наистина, бяха спасени човешки животи. Но страните, които след подобни поражения са се изправяли на крака, не са тези, които са получавали най-много помощи. Възраждат се тези, които получават шанса да произвеждат и търгуват.