Европейският съюз пришпорва страните-членки да подобрят връзките между енергийните си системи, става ясно от доклад за енергийната инфраструктура, изготвен от Европейската комисия и видян от репортер на EurActiv. В него се засяга газопреносната и електропреносната инфраструктура и се извършва оценка на напредъка, постигнат от странитечленки. Някои от тях, като България, биват критикувани като все още силно зависими от един доставчик на газ и биват порицани, че не предоставят информация за напредъка по проектите за изграждане на междусистемни връзки за пренос със съседните страни.

 

Естония, Литва, Латвия, Малка, Кипър, Испания и Португалия са като острови на енергийната карта на Европейския съюз, тъй като енергийната им инфраструктура е неразвита и те не са свързани с други държави - партньорки от Европейския съюз.

 

По-сериозен е обаче проблемът за страни като Словакия, България, Унгария и Румъния, където зависимостта от един - единствен доставчик на природен газ е голяма, пише EurActiv.

 

Европейският съюз предприе редица мерки след газовата криза от 2008 и 2009 година между Русия и Украйна, която в крайна сметка засегна и други страни в региона. Сред тях бяха инициативи за насърчаване изграждането на трасета между държавите, по които да има връзка за доставка на енергийни суровини от други източници при евентуален срив на доставките от Русия. Няколко години по-късно се оказва, че твърде малко е било направено, за да се изпълнят целите за подсигуряване на европейската газова независимост от Русия.

 

Държавите от балтийския регион, които разполагат с добри междусистемни връзки помежду си, трябва да подобрят комуникацията и с останалите държави в Европейския съюз, пише в доклада. Това би дало повече сигурност за енергийните доставки.

 

България трябва да продължи и финализира инвестиционните проекти за изграждане на междусистемни връзки за пренос на газ с Румъния, Сърбия и Гърция, както и да направи възможно приемането на газ от Турция. Държавата трябва да е по-активна и в действията си по проекта изграждане на южен газов коридор, който има потенциал да диверсифицира пътищата за доставка на природен газ. Този коридор е замислен да доставя газ от находището Шах Дениз в Азебрайджан до сърцето на Европа.

 

Вместо това България прави постъпки по линия на конкурентния проект Южен поток, който е предпочитан от руския енергиен монополист Газпром, се посочва в доклада на Европейската комисия.

 

Освен към България, ЕК е критична и към Германия, която приема газ по новоизградения Северен поток от Русия, но не е направила нужното, за да построи трасета за транспорт на газа от тръбата в други посоки. Стеснения на коридора има още с Дания и Полша.

 

Комисията е категорична, че Унгария трябва да повиши трансграничния си капацитет за пренос на природен газ. Италия трябва да изгради твоя клон от южния газов коридор. Полша не си е създала алтернатива за газова диверсификация и 90% от това, което потребява, идва от Русия. Настоящите връзки с Чехия и Германия се подобряват. Испания също има домашно. Тя трябва да поработи за връзките си с Франция и Португалия, както и да развие трасето на коридора за пренос на газ между Африка- Испания и Франция.

 

Освен забележки по отношение на газовата инфраструктура, Европейската комисия има забележки и към електроенергийната инфраструктура. Основната критика е към балтийските страни, които са здраво свръзани със системите на Русия. Естония трябва да поработи над свързаността си с Финландия. Латвия трябва да подобри преносните системи в страната, за да може да приема електроенергия от Швеция, Финландия и Полша. Ако изпълни задачите си до 2016 година, Литва ще може да се върже в европейската електроенергийна система.

 

България и Унгария са критикувани за това, че нямат адекватни капацитетни връзки с електроенергийните системи на съседните държави, което може да улесни и търговията на ток помежду им.

 

По същия начин Испания и Франция са посъветвани да подобрят капацитета си за пренос на ток през граница със съседните държави. Италия и Полша също трябва да побързат с усъвършенстването на електроенергийните системи и свързването им с общия регионален пазар.

 

В Германия препоръката на комисията е да подсили северната ос и трансграничните връзки, тъй като с изключването на ядрените централи доведе до промени в натоварването на инфраструктурата в южната част на страната.

 

Докладът на Европейската комисия е съставен на база на данните, подадени от съответните страни, както и от други източници. Според EurActiv само България не е предоставила никаква информация за напредъка си по инфраструктурните проекти в енергетиката.