За мен беше странно откъде тръгна кризата. Аз по-скоро очаквах това да стане от Англия или Франция. Според мен се върви към едно бавно и мъчително излизане от ипотечната криза, специално в Америка. Реакцията на официалните власти там беше очаквана. Не беше от най-бързите и не беше от най-адекватните, но беше ясно заявена подкрепа на американската държава за стожерите на ипотечния пазар.
Най-странното при Европейската централна банка /ЕЦБ/ е липсата на реакция. За съжаление ЕЦБ е една от новите иниституции в Европа и може би е най-зле работещата до момента. В България Европа се възприема като свещено животно, но просто има институции в Европа, които не работят и драматично не работят и ЕЦБ е една от тях.
У нас - имаме борса, но нямаме пазар. Очевидно има предприятия, на които капитализацията е силно подценена. Ето ви един потенциал, който когато се забележи, тогава търсенето ще се възстанови и на българския капиталов пазар. Проблемът е кога. В нашия бизнес е много важно клиентът на какъв точно обем глупости е склонен. В рамките на 2 години правим някакъв огромен ръст на богатството, който сега се чудим как да го обясним. Как да го обясним – ясно е, че този ръст не е станал за 2 години, а за 20, но само дето сега започват да го показват и легализират в момент, в който облагането е човешко.
Репликите трудно могат да бъдат сбъркани, като принадлежащи на човек, различен от Емил Хърсев. Финансистът бе сред активните участници на бизнес обяда, организиран от DarikFinance.bg по повод една година от началото на ипотечната криза в САЩ, прераснала в световен икономически спад.
Вчера ви запознахме с коментара на Христо Карамфилов, председател на СД на BenchMark, а в понеделник и с изказването на главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян.
Утре очаквайте и акцентите от коментарите на Радосвет Радев, председател на Надзорния съвет на Доверие Обединен холдинг.
Днес поместваме всичко казано от Емил Хърсе, а в понеделник ще ви покажем и разширен видео репортаж от бизнес обяда.
За мен странно беше откъде тръгна кризата, а именно от Съединените щати, аз по-скоро очаквах това да стане от Англия или Франция.
Реакцията на официалните власти в Съединените щати беше очаквана. Не беше от най-бързите и според мен не беше и от най-адекватните, но беше ясно заявена подкрепа на американската държава за стожерите на ипотечния пазар. Счита се, че това ще бъде достатъчно. Аз си мисля, че там вероятно ще трябва да се стигне до една по-реална подкрепа от страна на Трезора, но това са неща, които тепърва ще следим.
Факт е, че онзи - евтиният вариант „да се оправя кой както може” - е отрязан. Той не съществува. Според мен се върви към едно бавно и мъчително излизане от ипотечната криза, специално в Съединените щати.
Най-странното пък при Европейската централна банка е липсата на реакция в интерес на истината. В смисъл има неща, които пазарът очаква да се случват, но ЕЦБ не мърда.
За съжаление ЕЦБ е една от новите иниституции в Европа и може би е най-зле работещата до момента. Не изказвам собственото мнение. Аз просто цитирам, примерно, мнения на специалисти най-ясно и най-радикално обобщени от президента Саркози. Имаше едно писмо отпреди три месеца точно с това заключение „ей Богу, тази централна банка не работи”. От нея се очаква не само да бъде стожер на валутата, каквото качество, като централна банка тя е длъжна да си приписва, но тя трябва да мисли проактивно за икономиката.
Както виждаме, че примерно, Федералната резервна система мисли проактивно, включително и заради предлагането на сконтов продукт, специално за ценни книжа на големите ипотечни издатели Fannie Mae и Freddie Mac. Това е нещото, което една централна банка трябва да прави. Тя трябва да се грижи за стабилността, но не от гледна точка на моментната стабилност на валутата, а по-скоро в перспективната стабилност на икономиката. Така по-скоро се разглеждат функциите на един такъв институт.
ЕЦБ не изпълнява тази функция. Разбира се, всички знаем, че е сложно. Тя не е еднородна институция, в смисъл съставна е. Това са централни банки със съвършенно различни национални традиции, които участват в нея. И пак добре, че не участва Банк ъф Ингланд. Там традициите са далеч, далеч по-различни. Виждате, че Банк ъф Ингланд беше единствената централна банка, която по един много категоричен начин се намеси при фалита на „Нордън рок”. Коя друга централна банка в Европа би застанала с 10 млрд. подкрепа!?
Това са различни култури, различен начин на мислене. Тези хора не са в състояние да работят заедно.
В България Европа се възприема като свещено животно. Примерно, както не можеш да обидиш свещеното куче на ексимоса, така у нас като стане въпрос за европейска институция или трябва да лягаме на земята и да бием три пъти чело, или трябва да си затваряме устата плътно. Ами има институции в Европа, които не работят и драматично не работят. И Европейската централна банка е много типичен случай за такава институция.
Ако в България обаче се търси някаква реакция подобна на тази в Съединените щати, в смисъл ангажимент на държавата, според мен е наивно да се очаква.
Понеже много се говори за европейските фондове. Начинът на говорене в момента е много интересен. Когато се получават тези финансови санкции от ЕС, изведнъж ходят някакви хора в ефирното пространство на България и „пищят”: тука взеха парите на българския гражданин. Веднага искам да обърна внимание, че по националност на бенефициентите около 80% са със седалище и постоянен адрес зад границата Одер–Ниса. Т.е. спирането се отразява на онази част на Европа много по-сериозно отколкото върху българската. Всъщност субсидиите, тези които влизат директно в българските домакинства, са сума под 100 млн.
Покрай това което Левон каза за еврофондовете се прокрадна мисълта, че спирането на парите, без значение кой е доставчик на услугата или бенефициент на парите, че след като го няма финансирането как ще спре предлагането на тези услуги. Това обаче не вярно. То няма да спре. То ще се замести. И според мен ще се замести от един по-ефективен начин, от самия пазар. Да, вярно, цената ще бъде по-висока, защото пазарът трябва да си получи доходността и трябва да си плати дълга към Левон, защото той няма да бъде съгласен това да бъде без лихви, както при европейското финансиране. Това според мен е по-здравият начин на развитие и растеж. Ето другия път нека г-н Хампарцумян да попита шефа на Загребачка банка по кое време са направени магистралите. Защото Франьо Туджман /президент на Хърватия от 1991 г. – 1999 г./ бе авторът на този проект, а не ЕС. Онзи, дето го обвинявахме за диктатор.
У нас - имаме борса, но нямаме пазар.
Аз мисля, че още дълго време България ще бъде в посока ясно ориентирана в тази ос на развитие /на растеж/. Прекалено многото потенциал се вижда и с просто око в икономиката. Очевидно има предприятия, на които капитализацията е силно подценена. Ето ви един потенциал, който не знам кога ще се реализира, кога някой ще го забележи! Но той е налице. Когато се забележи, тогава търсенето ще се възстанови и на българския капиталов пазар. Проблемът е кога. Вероятно няма да наблюдаваме тези взривни процеси на примерно, бързо строителство.
Между другото, това за финансистите е много по-добре. Аз лично не се чувствам добре в среда, където някой за два дни се е превърнал в милионер и тича да извършва епохални сделки. А съм виждал много такива хора. Продал на баба си нивите и той вече е милионер с 10 млн. евро.
Мисълта ми е за прекалено много отпадък в този процес. Предпочитам някой, който си е изкарвал парите с темпо 20% на година в продължение на 10 години. С него се говори по друг начин и там отпадъкът е много по-малък. И са много по-малко глупостите, които ще направи. В нашия бизнес е много важно клиентът на какъв точно обем глупости е склонен. Затова според мен, растежът ще се „усмири”, ще се укрепи и ще бъде някак си по-стабилен и това е добре. От тази гледна точка той ще върви и по-бързо нагоре. Най-вече, защото по-голяма част от оборотите ще виждаме на светло.
В смисъл белия сектор в икономиката. Личи си, с просто око си личи. Примерно, изследването на Института за пазарна икономика и Индъстри уоч много ясно го доказва. В рамките на 2 години ние правим някакъв огромен ръст на богатството, който сега се чудим как да го обясним. Как да го обясним – ясно е, че този ръст не е станал за 2 години, а за 20, но само дето сега започват да го показват и легализират в момент, в който облагането е човешко.
