Осем европейски банки не издържаха стрес - тестовете. Това показаха резултатите от дългоочакваната проверка на стабилността на банките в Европа, които бяха обявени в края на миналата седмица. Европейската централна банка определи резултатите като "добри", а погледът на анализаторите отново бе отправен към Гърция. Желаното спокойствие на финансовите пазари обаче така и не се възцари. Защо? Отговор ще потърсим от финансиста Емил Хърсев.

Как може да изтълкуваме резултатите от стрес – тестовете на европейските банки?

Самите резултати са положителни, както обяви и Европейската централна банка. Самият стрес – тест е драматична глупост. Една от най-големите дивотии, която е хрумвала на господа европейските политици поради следната причина: първо, самият стрес – тест не доказва абсолютно нищо. Всеки един критик, т.е. продавач на страх, а такива има много по света, те от това печелят, просто създават паника по света и печелят от курсовете. Класически продавач на страх е Джордж Сорос. Всеки един от тези продавачи на страх винаги може да съобщи, че каквато и да е методиката на стрес – теста, че банките не са били достатъчно стресирани, а т.е. кардинална глупост на регулаторите е да се подават на идея за извършване на хипотетична оценка на бъдещо негативно развитие на който и да е отрасъл. Би могла да се формулира една такава драстична теза и да се търси стрес – тест при нея: например – цунами да удари Япония и едновременно с това изригне вулканът Попокатепетъл, и има тайфун над Калифорния, и земетресение над Брюксел. Това са пълни глупости. Естествено, че при достатъчно негативни обстоятелства, заложени в сценария, по който се извършва стрес – тестът, винаги може да получим безкрайно лоши резултати.

Общо взето европейските регулатори не се отличават нито с особена интелигентност, нито с особена креативност през последните години. Това не е мое мнение, просто цитирам г-н Хелмут Кол, бившия канцлер на Германия и създател на обединена Европа, негова последна статия от миналата седмица.

Т.е. ние не бива да се притесняваме от факта, че например една от гръцките банки, която има дъщерна банка в България, не издържа стрес – теста.

Аз ги броих две. Няма никакво значение, въобще не бива да ни притеснява. Две са банките със седалище Гърция, които имат филиал в България и не издържаха втория стрес – тест, за който говорим. Току-що се опитах да обясня каква кардинална и дива глупост е стрес – тестът. Абсолютно нищо не показва, ама нищо и никому.

Историята е такава: банките са конкуренти, те имат различна експозиция в отраслите. Т.е. хипотеза, която би убила една банка, би била добра за друга. Няма еднаква ситуация, освен максимално апокалиптична – например, при която 60% от населението на Земята измира, която да бъде еднакво лоша за всичките банки. Аз не бих обръщал ама абсолютно никакво внимание.

Как ще се отрази на финансовите пазари, на тези, които са си купили страх?

Страхът всъщност се продава. Заради страх човек прави глупости, например продава живи, работещи активи, за да се забие в нещо, което не носи доходност, например злато. Купуваш си килограм злато и го слагаш някъде. Гарантирано, този килограм злато няма да стане и грам повече, най-много някой да го открадне, значи да изчезне. Винаги може да изчезне, но не може от пасивно вложение като златото да се спечели. Това е изключено. Единствената възможност да спечелиш от злато е да се надяващ да бъдеш по-бърз от такива, които са били толкова страхливи, колкото теб, но са били по-бавни. Т.е. в бъдеще още ще се вдига цената на златото и ти ще можеш да купиш скъпо и после да продадеш още по-скъпо. Това е един балон. Класически балон. Това е златото в момента.

Ще се успокоят ли пазарите след стрес – тестовете?

Не. С въпросните стрес – тестове не мисля, че някой се е надявал да успокои пазарите. Това е все едно да разбъркваш едно врящо гърне. С това температурата в него не спада. Нищо, абсолютно никаква допълнителна информация това упражнение на внася на пазарите. Те достатъчно подробно анализират. Казвам те, като става дума за хиляди институционални инвеститори, финансови посредници, всеки от които имат армия от персонал, това е един набор от хиляди колеги, които всеки ден следят, анализират, моделират финансовите параметри на всеки един от участниците на финансовите пазари. Т.е. те имат много по-подробна и по-цялостна картина за отделните емитенти, за да се повлияят от подобна една бюрократична оценка, каквато са стрес – тестовете и надзорните доклади, каквито се опитват в момента да направят отново регулаторите в Европейския съюз на база на индивидуални доклади на всяка от големите, със значим дял – над 1 % от пазара, финансови институции.

Какво предвиждате да се случи с еврото и оттам да направим корелация с високата цена на петрола?

За съжаление, никой не би могъл да предвиди какво ще се случи с еврото, накъде ще върви курсът му спрямо американския долар. Един грамаден въпрос. Вярно, че върху еврото влияят негативно проблемите с дълговата криза на някои от страните в Европа. От друга страна, дългова криза наблюдаваме и в Съединените щати и то с една неясна развръзка, която очакваме буквално след часове, как ще се пребори администрацията на президента Обама с достигнатия лимит на външния дълг на САЩ, също една преекспонирана променлива, която няма голямо значение за икономиката на САЩ. В смисъл, дали таванът на дълга ще има още един или два трилиона отгоре не е от съществено значение. Просто, достигнат е един праг и той е станал повод за една дискусия, която американските политици и управници дължат отдавна на света, да кажат как е стратегията им за развитието на американската държавна икономика, оттам и на долара. Така че случаят е като едно състезание между хърбел и щърбел между еврото и долара.

Що се отнася до самата еврозона, най-големите притеснения са от инфлация. Инфлацията е естественото решение за една държава, която изпадне в дългова криза. Това е така, когато държавата е суверенна и има пълна власт над паричната си единица. В еврозоната това не е така, т.е. държавите върху еврозоната нямат власт върху паричната единица. Тя е обща и се контролира общо. Една група държави от еврозоната нямат никакъв интерес и няма и намерение да остави да се девалвира еврото, просто за да спечели една друга група държави, която потъна и продължава да потъва в едно дългово блато. Така че аз предполагам, че инфлация няма да бъде допусната в еврозоната, смисъл голяма инфлация, измиваща спестяванията и дълга инфлацията. Това ще наложи в реално измерение да се плащат дълговете на тези страни от еврозоната. Как ще стане не знам, защото това никога не се е случвало.

А как виждате движението на лихвите?

Лихвите имат една посока, към повишение, най-малкото поради повишаващата се инфлация и в еврозоната, и в САЩ. Тази тенденция вече я виждаме, разбира се, още колебливо с опит да се задържат лихвите от централните банки, главно защото икономиката и без това е депресивна, за да бъде допълнително утежнявана с високи лихви.

Кога може да очакваме тези увеличаващи се лихви да достигнат и до крайните потребители?

Аз мисля, че те вече са достигнали. Финансовите пазари действат антиципативно, т.е. те се ръководят от рационалните си очаквания от това, което ще се случи. Когато те очакват нещо да се случи, те действат превантивно, не чакат то да се случи и тогава да действат.

При нас, например, в България банките увеличиха лихвите преди да се случи очакваното вдигане на лихвите при еврото. Напротив, сега забелязваме корекции в обратна посока. Просто, пресолиха манджата, очакваха значително по-голямо търсене на кредити, но не се наблюдава достатъчно търсене от добри, сигурни кредитополучатели. Това е причината, поради която лихвите падат постепенно.

Затова ли българските банки са толкова ликвидни?

Да, защото нямат достатъчно качествени вложения, където да вложат пари. Обзети са от страх. Свръхликвидността на една банка показва страх, уплах. Нейната работа е да печели, когато естествено има добра ликвидност. Фактът, че залага на ликвидността, означава, че се отказва от активните, печелившите капиталовложения.

Може ли това да бъде опасно в даден период?

Единствено за акционерите на банката, които получават по-ниска печалба, отколкото е възможно в този сектор. Но така или иначе отдавна банковият сектор отговаря на хипотезата за луксозната стока, няма рационален мотив да си купиш акции от банка. Този, който инвестира в банковия сектор, трябва да знае някакъв друг начин за печалба чрез банката в друг сектор, защото точно тази индустрия – банките и финансите, е на загуба през последните пет години.

А ако проследим от 1925 г. насам движението на курсовете на акциите, печалбите на финансовите институции, ще видим, че в един много кратък период банките са били рентабилни, т.е. са имали печалба, съпоставима с компаниите, включени в групата на Standard and Poor's 500. Оказа се, че капиталовложението във финансовия сектор е нерентабилно, то е губещо от тази гледна точка.