Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, които се сключват между генериращите централи и големите индустриални потребители,  трябва да бъдат ревизирани. В противен случай тези контракти могат да се проявят като съществена пречка на процеса по освобождаване на енергийния пазар в България. Около това становище се обединиха представителите на 6 политически партии, които участваха в дебата на тема Енергетика, организиран от Българската стопанска камара, с водещ журналистът от Дарик радио Кирил Вълчев.

За стартирането на енергийна борса е нужно най-вече да има какво да се търгува на нея, а към момента Държавната комисия за енергийно  и водно регулиране е наложила квоти за регулирания пазар, възлизащи на близо 90% от общото производство. Дългосрочните договори за изкупуване изпомпват от останалите 10% от електроенергията. В същото време участниците в дебата се съгласиха, че функционирането на пазар е един от основните фактори, които ще доведат до ценово нормализиране на тарифите на електроенергията у нас.

По тази тема зададоха своите въпроси и представителите на бизнеса, които се интересуваха кога цените на тока ще отразят действителните разходи за производство, пренос и разпределение.

Регулаторът трябва да стимулира конкуренция и ефективност, а не да се занимава със социални дейности, посочи Иван Иванов от ДСБ и добави, че не случайно у нас идват инвеститори, които влагат средства в енергоемки производства, тъй като разчитат на регулираните цени на електроенергията. За да бъде конкурентна цената на тока, трябва да се намалят разходите на електроенергийните дружества и конкретно разходите за консултантски и посреднически услуги, допълни още Иванов.

Политическите прогнози за появата на енергийна борса у нас се простират след 2011 година, а построяването на АЕЦ Белене се очаква да бъде факт през 2012 година.

Дискусионен бе и въпросът за преструктуриране на Министерство на икономиката и енергетиката, който отново бе поставен от представителите на бизнеса с мотив, че сегашната структура предпоставя конфликт на интереси, тъй като индустрията е най-големият потребител на енергия и има интерес от задържане на ниски цени и високи квоти за регулиран пазар.

Привилегированото положение на НЕК по отношение на разпределението и износа на електроенергия също бе дебатирано от властимащите с оглед на отправените от Европейската комисия критики.

Не съм сигурен, че различни от НЕК компании щяха да проявят национално отговорно поведение при възникване на криза като тази с прекъснатите доставки на газ. Появилият се тогава енергиен дефицит бе компенсиран с ръст в потреблението на електрическа енергия. Не съм сигурен, че други фирми щяха да продават в страната, а не навън, където цените са по-високи, изрази позиция Таско Ерменков, изпълнителен директор на Агенция по енергийна ефективност, участвал в дебата като представител на БСП.

Според заместник председателят на НДСВ Милен Велчев съществуването на Български енергиен холдинг е компромисно решение и засега партията подкрепя тази структура. Велчев добави, че не само електроразпределителните дружества, но и по-голяма част от енергетиката трябва да бъде приватизирана.

Участниците в дебата се обединиха около необходимостта от подобряване на енергийната ефективност както при крайните потребители, така и при енергодобивната индустрия. Сред възможните стимули за постигане на тази цел е приспадането на направените разходи от облагаемия годишен доход. Същевременно е наложително да се извърши поетапна рехабилитация на преносните мрежи, за да се намалят двукратно загубите по трасетата.

Политиците постигнаха консенсус за това, че ядрената енергетика и възобновяемите източници трябва да са основни в енергийни микс на страната, а производството на ток от местните запаси от лигнитни въглища трябва да бъде поддържано, тъй като  това дава независимост на българската енергетика, още повече, че този сектор ще бъде най-силно засегнат от мерките за опазване на околната среда.

Според специалистите по енергийни въпроси от партиите е наложително да се увеличи  потреблението на природен газ в качеството му на един от най-ефективните енергоносителите, като се ограничи зависимостта от външни доставки. Трябва да се  насърчава и използването на биомаса за производство на енергия.

На дебата бе лансирана идея за създаване на нова енергийна дипломация, която да пренебрегне политическите амбиции на отделните партии. Само по този начин ще се защити мястото на България като естествен кръстопът на енергийни интереси и балансьор на Балканите.

Следващият дебат ще засегне административни въпроси, а водещ ще бъде журналиста Мартин Карбовски. DarikFinance.bg е медиен партньор на форума.

***

На снимките:

БСП - Таско Ерменков - изп. директор на Агенция по енергийна ефективност
ГЕРБ - инж. Владимир Уручев - член на Европейския парламент от ПП ГЕРБ
ДСБ - Иван Иванов - зам.-председател на ДСБ, член на Комисията по енергетиката и Комисията по транспорт и съобщения при НС
НАПРЕД - Кънчо Филипов - председател на ЛИДЕР и съпредседател на Движение Напред
НДСВ - Милен Велчев - зам.-председател на НДСВ
СДС - Владимир Кисьов - председател на групата общински съветници от СДС в СОС, член на Националния съвет на СДС

От страна на бизнеса:

Виктор Серов - зам.-председател на АИКБ, председател на СД и изп. директор на Ви-Веста холдинг ЕАД
Георги Миков - зам.-председател на Българска браншова камара на енергетиците и член на УС на CEZ България
Димитър Бранков - зам.-председател на Българска стопанска камара
Светослав Иванов - зам.-изпълнителен директор на Овергаз Холдинг АД