Усилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да запази доминиращото си положение в политиката предизвикват раздори в управляващата Партия на справедливостта и развитието. Борбата за контрола в партията сега се концентрира върху това кой ще излъчи кандидатите на партията за парламентарните избори през юни.

Изходът от битката може да предопредели съдбата не само на партията, но и на страната. „Различия в мненията могат да се появят винаги“. Така турският премиер Ахмет Давутоглу се опита да омаловажи безпрецедентния публичен раздор между вицепремиера Бюлент Арънч и Ердоган относно това кой трябва да управлява страната. Въпреки че и тримата са от управляващата партия, напрежението на върха на политическата пирамида изглежда се покачва.

Миналия месец шефът на разузнаването Хакан Фидан се оттегли от поста си в отговор покана на премиера да участва в парламентарните избори. След като Ердоган изрази силно неодобрение към решението обаче той размисли и се върна на поста.

Експертът по международни отношения в Истанбулския университет „Кадир Хас“ Соли Йозел коментира, че въпросът за това кой ще изготви изборните списъци на партията нагнетява политическото напрежение.

„Този спор избухна едва две седмици преди обявяването на кандидатите. Всяка седмица има нови събития“, посочва Йозел. „Преди месец, когато Фидан подаде оставка, изглеждаше, че Давутоглу ще го състави. При връщането на Фидан на поста си обаче изглеждаше така, сякаш Ердоган има думата. Очевидно се води разгорещена битка относно това кой ще изготви списъка. Ако Ердоган се наложи, Давутоглу ще загуби още повече позиции, дори и при победа на изборите. Защото няма да може да контролира ядрото на партията“.

Залогът може да е също толкова висок и за Ердоган. Въпреки че конституцията изисква от него да преустанови всички връзки с управляващата партия, наблюдателите казват, че той въобще не крие желанието си да продължи да управлява партията. Юксел Таскин от истанбулския Мармарски университет посочва, че президентът гледа на възможността да контролира списъка с кандидати като на въпрос, свързан с политическото му оцеляване. „За Ердоган важна е властта. Той планира да назначи много млади и лоялни хора – академици, журналисти, което означава, че единствената му тревога е абсолютната лоялност“, казва Таскин. „Той се страхува, че може да бъде свален от византийски конспирации в партията. Неговият страх е, че ако загуби властта, може да свърши в затвора“.

Наблюдателите отбелязват, че въпреки че Ердоган не е член на управляващата партия, той е възприеман като най-важната ѝ фигура и има силна мрежа от поддръжници в нейните редици. Политологът Таскин смята, че Давутоглу няма авторитета и харизмата на Ердоган и затова се опитва да избегне пряка конфронтация с президента. „Давутоглу не е готов за директен сблъсък, но ето че направи някои ходове“, казва Таскин. „Най-важното за него е да контролира партията и бъдещите депутати. Това ще бъде решаващият фактор“.

Анализаторите посочват, че след като е станал премиер, Давутоглу е удвоил усилията си да назначи свои поддръжници в партията и държавата. Изходът от борбата за избирателните списъци може да има много по-дълготрайни последици.

„Ако списъкът бъде изготвен от Ердоган, тогава можем да бъде сигурни, че след изборите партията ще поиска това, което и той – увеличаване на президентските правомощия и нова конституция, а Ердоган ще застане начело на правителството. Ако Давутоглу и кабинетът съставят листата, това няма да се хареса на президента“, казват експерти.

Ердоган обикаля почти всеки ден различни краища на страната и хвали предимствата на президентската система, докато Давутоглу запазва мълчание. Досега двамата политици много внимаваха да не влизат публично в полемика, но според наблюдателите истинската битка се води именно зад кулисите. /The Voice of America/Фокус/