Европейският съюз трябва да е готов с новата си бюджетната рамка до 2 години. Срокът на пръв поглед изглежда достатъчно дълъг, но реално може да се окаже недостатъчен за уплашените от дълговата криза финансови министри на отделните страни и комисарите от Европейската комисия.

 

Бюджетният директор на ЕС за новата бюджетна процедура

 

На 3 февруари, в четвъртък, на кратко работно посещение в България пристигна генералният директор на Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия Ерве Жуанжан, който се срещна с експерти от Министерството на финансите и представи в лекция в СУ „Климент Охридски“ средносрочния преглед и плановете за реформи на бюджета на ЕС.

 

Според Жуанжан бюджетът на ЕС не е национален бюджет, това е инвестиционен бюджет, който в много по-голяма степен прилича на финансовите планове на някоя частна компания. Само 6% от разходите в него са предвидени за издръжка на администрация. Близо 94% от парите са за инвестиции и най-вече за подкрепа на развитието на новите страни членки на съюза, чрез кохезионните фондове и фондовете за финансиране на общата селскостопанска политика.

 

В бюджета на ЕС за 2011 г. само 10% от средствата са предвидени за иновации, но увеличаването на този дял е една от целите на реформата в бюджета за 2013-2020 г.

 

Бюджетът на ЕС за тази година е в размер на 121 млрд. долара или 1.23% от брутния национален доход на съюза. Законът за бюджетната рамка не позволява дефицит и съответно дълг.

 

Това води до известни проблеми, тъй като исканията за повече разходи се сблъскват с по-ниския, вследствие на кризата, брутен национален доход на съюза.

 

В момента ЕС се намира в процес на фискална консолидация. Бюджетът му е малък, дори е по-малък от сегашния фискален дефицит на Франция на годишна база. Това според Жуанжан показва, че фискалният дефицит на Франция е доста голям, но от друга страна и че бюджетът на ЕС не е толкова голям.

Бъдещето - проектни облигации

 

Най-облагодетелстваната страна от бюджета на ЕС е Литва, като България се намира някъде по средата с финансиране на страната от ЕС е в размер на около 3% от брутния национален доход.

 

Определянето на следващата седемгодишна бюджетна рамка на ЕС е сложен въпрос, изискващ одобрението и намирането на компромис между позициите, както на страните, които дават парите, така и на тези които ги получават.

 

Дори не е ясно дали следващата бюджетна рамка ще действа за период от 7 години. Тя може да е за 5 или 10, а има и предложения за 5+5 години. Също така не е ясно дали при определянето на плана за харчене на европейските средства ще се наблегне на придържане на плана Европа 2020 или на по-голяма адаптивност и гъвкавост.

 

Целта на ЕК е следващата бюджетна рамка да бъде по-справедлива, като се намали делът на преките плащания от правителствата.

 

От комисията предлагат нов механизъм за финансиране на публично частно партньорство чрез издаване на проектни европейски облигации за инвестиране в големи проекти със значение за повече от една страна в ЕС.

В отговор на въпрос от DarikFinance Жуанжан обясни, че идеята е, чрез тази подкрепа от Европейската инвестиционна банка да се гарантира, че компаниите, финансиращи проекта ще могат да заемат пари от пазарите за осъществяването му. Като за всеки отделен проект ще има отделна емисия облигации.

Липсващата позиция на България

 

Според българския заместник-министър на финансите Боряна Пенчева, към днешна дата страната ни няма позиция по реформата на бюджетната рамка на ЕС, тъй като няма официално предложение от страната на Комисията. Има обаче работна група, ръководена от министерството на финансите.

 

Според Пенчева е необходимо европейският бюджет да бъде по-фокусиран и ефективен като изразходване. Българското правителство не е нито за намаляване на обема на европейския бюджет, нито за увеличаването му, а за по-ефективно изразходване на средствата.

 

В тази рамка министерството на финансите ще настоява да бъде запазена ролята на кохезионната политика, тъй като счита, че страните от ЦИЕ, в това число и България, трябва да имат шанса за това догонващо развитие да ползват подкрепата на принципа на европейската солидарност. Т.е. средствата за растеж и заетост трябва да бъдат запазени.

 

Също така Пенчева подчерта, че трябва да се запази обемът на средствата по общата селскостопанска политика. За страни като България той трябва дори да бъде увеличен до достигане на паритет със старите страни членки.

 

Основен приоритет на българското правителство е инфраструктурата – не само транспорт и околна среда, но и научната инфраструктура, за да може нашата страна да бъде част от големите европейски проекти в сферата на иновациите.

 

Пенчева заяви, че България ще иска упростяване на контрола върху разходването на средствата на европейския бюджет, тъй като регулациите, действащи в момента, водят дори до спъване на някои процедури по плащанията за бизнеса.

 

Страната ни трябва да усвои повече от европейските фондове през 2011 г., тъй като средствата се планират в зависимост от капацитета на съответната държава. Така че за да настояваме за повече средства през тази година, ще трябва да покажем реален ръст на плащанията в пъти. В бъдеще, според Пенчева, частният бизнес трябва да бъде привлечен към големите европейски проекти.