Европейските финансови министри отказаха да одобрят отпускането на следващата финансова помощ за Гърция, преди парламентът в Атина да одобри договорения между политиците и институционалните кредитори план за бюджетни икономии.

Накратко: няма да има плащане без прилагане“, каза шефът на еврогрупата Жан – Клод Юнкер, цитира го Bloomberg. След като преговорите, провели се късно снощи, не се увенчаха с успех, Юнкер насрочи следващото извънредно заседание на еврогрупата на 15 февруари.

На практика финансовите министри казаха на Гърция: ако искате да останете в еврозоната, трябва да гарантирате, че обещанията ви за икономии ще бъдат спазени, който и да дойде на власт. Това изразява нарастващата неприязън на останалите в еврозоната към пазарлъците на гръцките политици – и подозрението, че гърците могат да се отметнат.

На гръцкия финансов министър Евангелос Ванизелос не му остана нищо друго, освен да каже, че парламентарното гласуване ще бъде през почивните дни и то определя дали страната ще остане в еврозоната. “Ако искаме спасение и бъдеще на страната ни в еврозоната, в Европа, трябва да направим, каквото трябва, за да одобрим тази програма“.

Но населението е твърде недоволно от предстоящите намаления на заплати, пенсии, правителствени разходи. Задават се нови стачки. Гръцката статистика отчита срив в производството и безработица от 20.9% през ноември.

Мерките за икономии, които ще бъдат гласувани, предвиждат уволняването на 15 000 държавни служители през тази година, свиване на бюджетните разходи с 1.5% от БВП и 20% намаление на минималната работна заплата, което до доведе и до по-ниски пенсии. Целта е с тези и вероятно нови мерки товарът на дълга върху Гърция да намалее до 120% от БВП към 2020 г.

Жан – Клод Юнкер отправи снощи силни думи и към Европейската централна банка, която притежава 40 млрд. евр под формата на гръцки ДЦК, но не желае да ги отписва от балана си. В рамките на своята независимост, каза Юнкер, ЕЦБ трябва да види с какво може да допринесе.

Вчера президентът на ЕЦБ Марио Драги остави отворена възможността да се откаже от част от лихвите по гръцкия дълг, купен по време на кризата – но не е съгласен да ги продаде на фонда EFSF, тъй като така щяло да се стигне до монетарно подпомагане на правителствата – нещо, забранено в устава на централната банка.

Вчера частните кредитори на Гърция се срещнаха в Париж и обсъдиха процедурата по подмяна на гръцкия дълг с нови 30 – годишни ценни книги с 3.6% купон. Тази операция ще намали с около 100 млрд. евро гръцкият частен дълг от над 200 млрд. евро. За да може до 20 март да влезе това в сила, формалната оферта трябва да бъде отправена до 13 февруари, понеделник. На 20 март е падежът на гръцки дълг на стойност 14.5 млрд. евро.

Според валутния еврокомисар Оли Рен, на практика тази сделка е вече финализирана. Финансовите министри коментират в Брюксел: „Гърците знаят, че вече не е 5 минути преди полунощ, а 30 секунди преди полунощ“; „еврозоната има нужда от стабилизиране“. Продължаващите колебания на Гърция кой път да избере са тежка заплаха за останалите по-слаби страни в еврозоната като Италия и Португалия.

От две години европейските политици се опитват да пречупят ината на Гърция, която първо обещава реформи, но след това не ги извършва. „Не можем да живеем по този начин: обещанията се повтарят и повтарят и повтарят, а прилагането им сякаш е твърде слабо“, казва Юнкер.

Юнкер снощи беше много директен: отпускането на следващата финансова помощ за Гърция зависи от нови икономии на държавни разходи в размер на 325 млн. евро, гласуване на закон за прилагане на мерките, договорени с тройката; всички водещи гръцки политически лидери да подпишат документ, с който се задължават да не се отмятат от плана за реформи след изборите. Коментарът на известния финансист Мохамед Ел – Ериан гласи: този, който е подписал въпросния документ, много трудно ще го „продаде“ на своите хора.