Дълговата криза в еврозоната ще доминира като тема на срещата на финансовите министри и управителите на централни банки на страните от Г 20, информира Reuters. В Париж световният държавен финансов елит ще заседава на фона на понижението на кредитния рейтинг на Испания, което постави под заплаха икономика, далеч по-голяма от гръцката.

В кръга на дискусиите ще влезе и въпросът да се даде повече ресурс на Международния валутен фонд, а Германия и Франция ще проверят какви ще са първите реакции на плана им за стабилизиране на еврозоната, който ще мине през същинския огън на заседанието на Европейския съюз на 23 октомври.

Според финансовия министър на Южна Африка, гаранционният фонд на еврото EFSF не е добре пригоден да се справи с влошаващата се криза в еврозоната, която се е прехвърлила отвъд Гърция. „Ресурсите на EFSF cа нeдостатъчни“ - особено в случай че трябва да се спасява икономика от ранга на Испания или Италия.

За разлика от 2009 г., когато световните лидери осъществиха координирано стимулиране на икономиките, сега в клуба на големите надделяват разногласията. Китай и САЩ се карат за валутния курс, а всички се карат на Европа за бавните реакции на дълговата криза.

Според Reuters, от френско – германския план се очаква да наложи на банките по-големи загуби по инвестициите в гръцки дълг от договорените през юли 21%. Френският финансов министър Франсоа Барон, който е формален домакин на срещата, коментира, че този процент със сигурност ще бъде вдигнат.

Японският финансов министър Юн Азуми вече посочи, че ще сподели опита на страната си за противодействие на банковата криза през 1990-те години – неуспешен опит, тъй като държавата е направила твърде малко неща и то твърде късно.

Вероятно е планът Париж – Берлин да включва и рекапитализиране на европейските банки и модел за разширяване на действието на Европейския фонд за финансова стабилност с помощта на ливъридж /привлечен частен капитал/.

Коментира се, че най-ефективният начин за борба с дълговата криза е EFSF да бъде превърнат в банка, която от своя страна да може да тегли ресурси от ЕЦБ. Но Франция и Германия, както и Европейската централна банка, са против тази идея.

Вероятно финансовото Г20 ще публикува комюнике във връзка с кризата след заключителната конференция в събота вечер. Но няма да има усещане за неотложност – важните неща ще се случат след 9 дни, на срещата на върха на ЕС.

Източниците посочват, че развиващите се държави в Г20 – членовете на БРИКС – ще искат да увеличат ресурсите на МВФ. Те са склонни със собствени сили да подсилят Фонда, за да го използват като инструмент срещу кризата. Индия е отворена за тази идея, Китай и Бразилия също не са против. Но от друга страна САЩ счита, че в МВФ и сега има достатъчно ресурси.

Друг източник в Г 20 казва, че МВФ ще представи пред Г20 план за предоставяне на краткосрочни кредитни линии за страни, които са със здрави фундаменти, но изпитват временна ликвидна недостатъчност. Това се прави за нуждата на страните от еврозоната, които страдат заради загубата на пазарно доверие.

Срещата в Париж може би ще даде зелена светлина и на новите регулации за банките, които са твърде големи да фалират, както и на предлагания данък върху финансовите транзакции. Ще се изработят предложения преди срещата на държавните глави от Г 20, която също ще се проведе във Франция, но в Кан – на 3 – 4 ноември. След тези дати председателството на Г20 преминава от Франция в Мексико.

Източник от френското министерство посочва, че до срещата в Кан финансистите се надяват да постигнат споразумение по 2 или 3 мерки за страните, показващи дисбаланси: консолидационни мерки за страните с висок дефицит и стимули за тези с излишъци. Става дума за списък от мерки за всяка отделна страна.

Друг информатор е посочил, че Китай в Париж може да поеме ангажимент да повиши консумацията си с пет годишен план, касаещ домакинствата, компаниите и инфраструктурата.

На срещата си през април Г20 изреди седем икономики с дисбаланси: потъналият в дълг САЩ, зависимият от експорт Китай, Франция, Великобритания, Германия, Япония и Индия. Европейската дългова криза обаче спря опитите на френския президент Никола Саркози за фундаментално преосмисляне на глобалната финансова система и ролята на щатския долар.

Кризата в еврозоната ще е в центъра на срещата във френската столица, но няма да скрие изцяло политическото напрежение между Пекин и Вашингтон, след като Камарата на представителите одобри законопроект, позволяващ търговски санкции срещу китайския внос.