Европейският стабилизационен механизъм няма достатъчно пари в брой, за да спаси Испания, ако страната поиска помощ до края на годината. фондът работи официално от миналата седмица, след като 17 страни-членки на еврозоната внесоха в него € 32 млрд. капитал. Това пише в анализ на Сандрин Брадли, публикуван от International Financial Review.

 

Според правилата, с които е създаден стабилизационния механизъм, внесеният в него капитал - който до 2014-та година трябва да достигне € 80 млрд. - не може да бъде предоставян директно като заем, а трябва да бъде инвестиран в ценни книжа, предимно европейски и то с висок рейтинг от степен поне АА. Тоест стабилизационният механизъм няма как да купи директно държавни ценни книжа, емитирани от Испания, защото кредитният рейтинг на страната е BBB- след последната ревизия на агенция Standard & Poor’s от миналата седмица.

 

Така ако страната поиска помощ, то Европейският стабилизационен механизъм ще трябва да се обърне към паричните пазари за набиране на пари. Източници от банките, които имат наблюдения над работата на стабилизационния механизъм, посочват, че той няма намерение да се появява на пазарите преди януари.

 

Друг неназован от автора източник застъпва по-оптимистичната теза, че след като вече има € 32 млрд., стабилизационният механизъм може да си позволи да излезе на пазарите и още утре, ако реши, защото това е достатъчна гаранция за инвеститорите.

 

Регламентите, с които Европейският стабилизационен механизъм бе създаден, казват, че размерът на наличния му капитал не може да е по-малко от 15% от сумата на емитирания дълг. Това означава, че при € 32 млрд. кеш в трезора му в момента, стабилизационният механизъм може да си позволи да набере около € 210 млрд.

 

Фондът вече разполага с договорености с няколко банки, които да посредничат при срещите с потенциални инвеститори, които биха били заинтересувани от участие в набирането на капитал. това са Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland и Societe Generale, като роуд шоутата, които те ще организират са в Лондон, Франкфурт и Париж.

 

Стабилизационният механизъм обаче няма да е склонен да търси пари от пазарите в традиционно слабия месец декември, ето защо ако срещите с инвеститори се проведат през ноември, то излизането на пазарите ще може да се извърши през януари. Ако обаче се наложи да се бърза, срещите с инвеститори могат да се проведат още октомври, а през ноември да стартира набирането на пари.

 

Анализаторът разглежда и предложенията на трейдъри, които показват един от възможните сценарии за действие пред Европейския стабилизационен механизъм в момента. Той може да купи първокачествени облигации, след което бързо да ги продаде с договори за обратно изкупуване на фиксирана дата. Междувременно стабилизационният механизъм може да излезе на паричните пазари, за да набира ресурс.

 

Раул Рупарел, главен икономист на Open Europe коментира, че ако Испания поиска помощ през следващите седмици, а Европейският стабилизационен механизъм не е в състояние да откликне незабавно, това ще окаже негативен ефект върху способността на останалите европейски държави да набират пари от пазарите. "Това може да причини наводнение, което ще има разрушителен ефект на пазарите, тъй като лихвите ще се вдигнат за всички членове на еврозоната", казва специалистът. Той е на мнение, че емитирането на облигационна емисия на стабилизационния механизъм би довело до спад на търсенето на книжа, които се считат за по-малко сигурни.

 

"Това въвежда нов източник на волатилност на пазарите", казва още Рупарел, според когото политическите лидери е трябвало да предвидят случая с Испания и да действат навременно. По негови изчисления ако Испания поиска помощ сега, стабилизационният механизъм ще се нуждае от спешно пласиране на облигации за € 60 - € 100 млрд.

 

Последните стрес тестове на банковата система в Испания показаха, че тя ще се нуждае от € 40 млрд., за да стабилизира системата. Тези средства ще дойдат от вече одобрените € 100 млрд. помощ конкретно за банковия сектор в страната чрез досега действалият Европейски фонд за финансова стабилност. Европейският стабилизационен механизъм обаче няма право директно да подпомага банките, за разлика от предшественика си.

 

Така след като € 40 млрд. бъдат насочени към банките, останалите средства до € 100 млрд. могат да бъдат дадени на Испания, но тя трябва да предефинира искането си за тях. Това може да се оформи и като второ искане и втори спасителен транш. Тогава държавата може да поиска парите, за да ги използва за разрешаване на проблеми и в други сектори, което обаче противоречи на меморандума за разбирателство в банковата система на Испания.

 

От Европейския стабилизационен механизъм са били потърсени за коментар по изводите от този анализ, но институцията е отказала да коментира на този етап.