Банките в Европа си нямат доверие една на друга. Напрежението в сектора остава високо, макар да има известно облекчение след координираната акция на ФЕД и още шест централни банки.

Все още е рано позитивният ефект на тази акция да се пренесе и върху лихвите. За това пречи и практиката на банките да депозират средствата в ЕЦБ, вместо да ги пропускат надолу по веригата към крайните потребители на кредитен ресурс.

Анализът е на Христо Карамфилов, който е член на Управителния съвет на Българска банка за развитие и е специалист в сектор "Корпоративно и инвестиционно банкиране". В предаването ИконоМикс по Дарик радио финансистът изброи възможните начини, по които банките в Европа ще се опитват да набират капитал, за да изпълнят регулаторните изисквания до средата на следващата година.

ФЕД и още 6 централни банки предприеха координирани действия с цел осигуряване на повече ликвидност в банковата система. Очакваше се, че това ще доведе до понижение на лихвите, но виждаме, че до момента ефектът е обратен. Защо се получава така? Какво всъщност е реалистично да очакваме от този ход на централните банки?

Координираните действия на шестте централни банки – тези на Канада, Япония, Великобритания,  Швейцария, европейската централна банка и Федералния резерв – имаха за цел да намалят „стреса“ на паричния пазар за доларово финансиране. Действията включват понижаване на цената на ресурса с 0.50% (от OIS + 100 bps. до OIS + 50 bps.) както и удължаване на срока на операциите. Преди действията на пазара витаеха слуховете,  че много европейски банки са „отрязани“ от доларово финансиране. Измерителят за цената на доларово финансиране (Euro Dollar Cross Currency Basis Swap) достигна едни от най-високите си стойности ( при този вид суап едната страна дава Еврово финансиране, а другата доларово, като първата заплаща съответния доларов либор и получава евров либор + надбавка). Най- ниска стойност на надбавката за тримесечен суап бе достигната след колапса на Леман -3%. Преди обявяването на решението на централните банки, същият измерител бе достигнал втората най-ниска стойност –1.625%. след решението, надбавката се повиши до към -1.28, което свидетелства за известно успокоение на пазара на доларово финансиране:
 

Източник на графиките: Bloomberg


Правилно ли е по нивото на лихвите, при които банките си заемат ресурс една на друга, да заключим, че те си нямат доверие или че са несигурни?

Лихвените нива в момента са едни от най-ниските в последното десетилетие. Сами по себе си те не са показател за „стрес“ в системата. Лихвените нива включват в себe си  рискова компонента и имено нейния размер е показател за доверието, които банките имат една на друга. Пазарът измерва тази компонента чрез разликата между бенчмарка в съответната валута и OIS (overnight interest rate swap). Тъй като Euribor се счита за относително рисков лихвен процент, защото представлява котировка за необезпечен депозит на паричния пазар, а  OIS е относително безрисков, защото представлява размяна на нетни лихвени плащания, при която едната страна заплаща фиксиран лихвен процент, а другата плащания, базирани на овърнайт лихвен процент, то спредът  между тях е показател за рисковата премия. На графиката е показан спредът между 3М Euribor и OIS. Ясно се вижда, че той е на високи стойности (в момента на около 95 bps.) и се повишава:


 
Друг измерител за напрежение в системата е обемът на използваните рефинансиращи операции от ECB, както и обема на депозитните операции в ЕЦБ (размерът на депозитите, които банките предоставят на ЕЦБ). В момента лихвата по-тези депозити е 0.25% (0.75% под основната лихва на ЕЦБ). Въпреки това депозитите в ЕЦБ са на рекорни нива от €346 млрд. , Това означава, че банките предпочитат да дават депозити на ECB на ниска лихва, отколкото да ги предоставят на други банки за сравнително по-висока лихва.

 

В следващите месеци до юли 2012 година банките в Европа ще трябва да намерят допълнителен финансов ресурс, за да постигнат препоръчително ниво на капиталова адекватност от 9%. Как го правят те в момента? Дали емитирането на облигации е ваиарнт? Виждаме, че търсенето на емитирани от банките облигации е значително намаляло, а лихвите по тях се покачват. Тоест тази възможност за финансиране е затегната

Тук трябва да се направи разграничение между финансов ресурс и капиталов ресурс. За новите нива на капиталова адекватност е нужен капиталов ресурс, който се набира чрез емитирането на капиталови инструменти – акции, конвертируеми акции, подчинени срочни дългове, дългово-капиталови хибридни инструменти. В момента банките се опитват да привлекат капитал, чрез емитирането им: привличането на нови акционери (когато такива липсват, често това е и държавата), както и привличане на капитал от текущи акционери. Другият начин е намаляването на поемането на риск, срещу който е необходим по-голям капитал  или т.нар „деливъридж“

Вариант ли е свиването на кредитирането?
 
Доколкото капиталовата адекватност представлява отношението на капитала на банката и рисково-претеглените й активи, то би могло да се очаква банките да ограничат поемането на позиции, изискващи по-голям насрещен капитал. В тази връзка новите изисквания биха ограничили кредитирането, особено необезпечените кредити, които са с по-голямо рисково тегло. 

Разчита се много на помощ от азиатските инвеститори. Има ли индикации, че те са склонни и имат възможност да окажат такава?

Определено надеждата е в Азиатските икономики. Тъй като те са силно експортно-ориентирани, те непрекъснато трупат валутни резерви във валутите на основните си търговски партньори. Най-често инвестират тези резерви в краткосрочни ликвидни ценни книжа – Американски и Немски. Доходността по тях, обаче, е толкова ниска (около 0.23% за Американските и 0.29% за Немските две-годишни книжа), че вече не са атрактивни. Китай, например, наскоро обяви планове з създаването на фонд за по-рискови инвестиции в САЩ и Европа. Около 0 млрд. от него ще бъдат насочени към активи в Европа, между които и акции. Напълно реално е да се очаква, част от тези средства да бъдат насочени към придобиване на дялове в капитала на финансовия сектор.

През последните месеци се появявят информации за това как големите корпорации се подготвят за евентуално разпадане на еврото. Как това се отразява на системата като цяло и какво би се случило при един такъв сценарий с разпадане на еврозоната?

В следствие на всички негативни събития и новини през последните 3-4 години, компаниите и домакинствата станаха доста предпазливи и консервативни относно вземането на решения за бъдещи инвестиции и дългосрочни планове. Забелязва се и постоянен стремеж към информираност за текущите икономически и политически процеси дори и на дневна база. По мое мнение тези информации за подготовка на големи корпорации за разпадане на еврозоната са силно преувеличени. Еврото е дългосрочен проект и той няма да бъде изоставен от създателите си поради текущите затруднения. С преодоляването на текущата криза съмненията за оцеляването на Еврото и Еврозоната, като монетарен съюз ще изчезнат във времето. Да, може би Еврото ще отслабне спрямо другите водещи валути в следствие на текущите проблеми, но аз съм оптимист, че Европа ще излезе по-силна и по-конкурентна от тази криза.  

Какво означава за банките фискална консолидация в еврозоната?

По-силна и финансово стабилна и дисциплинирана Европа означава по-стабилни и конкурентни банки в региона.

А какво би се случило, ако и когато ЕЦБ се намеси по-решително на пазарите?

Определено ЕЦБ играе много важна роля в преодоляване на кризата и възвръщане на доверието на инвеститорите в стабилността на финансовите пазари и банковата система.   Това което видяхме да се случва през 2008 и 2009г. в САЩ бе решителна намеса на ФЕД с всички възможни инструменти и позволени от закона способи за осигуряване на достатъчна ликвидност и стабилност за възвръщане на доверието на инвеститорите и насърчаване на инвестициите. Лихвените равнища са на рекордно ниски нива, което помага на правителството, корпорациите и домакинствата да рефинансират дълговете си на изключително благоприятни нива. В допълнение ФЕД изкупи общо около 2.8 трилиона $ ценни книжа от финансовите пазари (ипотечни и корпоративни облигации и държавен дълг на САЩ), като по този начин успя да стабилизира пазарите и да увеличи апетита към инвестиции. В резултат на тези мерки икономиката зад океана продължава да расте за 3 поредна година и безработицата бавно, но ежемесечно се понижава.

Много финансови специалисти призовават за по-сериозна намеса от страна на ЕЦБ, но за съжаление мандата на централната банка е доста по-ограничен от този на ФЕД. Трябва политическо решение за предоставяне на повече правомощия. Решителна намеса под формата на покупки на държавни ценни книжа на Италия и Испания особено в първата половина на 2012г. ще бъде от голямо значение за решаване на текущите проблеми и подпомагане на икономиките в затруднение.     

Каква е вашата прогноза за банковия сектор в Европа и в България през следващата година?

Банковият сектор в Европа и в България през 2012г. ще премине през процесите на консолидация и оптимизация, както и в търсене на нови партньорства и свеж капитал.

* Не е препоръкща за вземането на инвестиционно решение!