Дори и преди кризата съществуваха притеснения за това, че в Европа тиктака своеобразна бомба заради пенсионната система. Актуално проучване на Европейската централна банка разкрива, че облигациите, емитирани от държавни пенсионни фондове в 19 страни от Европейския съюз, надхвърлят като стойност пет пъти техния общ брутен дълг. През 2009 година техните задължения към бъдещите пенсионери са възлизали на € 30 трлн., пише Блумбърг.

Германия е в дълг от € 7.6 трлн., а Франция с € 6.7 трлн. Това е ситуация, която не може да бъде устойчива във времето и трябва нещо да се направи, смята Джейкъб Киркегаард, изследовател от Института за международна икономика Петерсън във Вашингтон. Докато вторият по големина икономически блок се опитва да редуцира дълговете си, надвисналата рецесия създава допълнителна опасност и задълбочава финансовите рискове. Стабилната или намаляващата раждаемост плюс покачващата се продължителност на живота добавят натиск върху пенсионната система. Изчисленията на ЕЦБ показват, че размерът на средствата, които ще излизат от системата, съотнесен към тези, които влизат в нея, ще нараства с 14% до 2060 година.

В Европа живее най-голямото мнозинство от хора във възрастта над 60 години, спрямо всеки останал регион на света. Делът на тази група ще нараства до 35% през 2050 година. През 2009 година той бе 22% от населението. В същото време в глобален мащаб населението на възраст над 60 години ще е 22% през 2050 година, което е нарастване с 11% спрямо нивото от 2009 година.

В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие хората на възраст над 65 години ще се учетворят като брой до 350 млн. души до 2050 година спрямо 85 млн. , преброени през 1970 година. Продължителността на живота в Европа нараства с 4 часа на ден, според Чарлз Коулинг, управляващ директор ва JLT Pension Capital Strategies Ltd. В така наречените развити страни продължителността на живота ще достигне средно 83 години до 2050 година, спрямо отчетените 75 години през 2009 година, по данни на Организацията на обединените нации.

Правителствата и компаниите са предприели стъпки да редуцират бъдещите си разходи, касаещи пенсионерите. Това показват политическите мерки за вдигане на възрастта за пенсия в страни като Франция, Германия, Гърция, Италия и Великобритания. Това е една от структурните реформи, които Европа трябва да извърши. Кризата допълнително принуди политиците да пристъпят към това действие, което ще доведе до положителни резултати в много отношения.

Според изчисленията до 2060 година средната пенсия на един французин ще се равнява на 48% от средната работна заплата в страната. В момента съотношението е 63%. Не може да се разчита на икономическия растеж да продължава да подкрепя сегашната ситуация, защото ако растежът в еврозоната се забави до степен, в която на държавите им е трудно да подкрепят публичните и частните бюджети, пенсионните планове може да се окажат неизпълними.

Размерът на средствата, които страните ще похарчат, за да си осигурят социална защита в дългосрочен план, се очаква да продължават да нарастват, според швейцарския консултант Фергал Мак Гинес. Правителствата, които си позволяват по-голяма щедрост към пенсионерите, ще осъзнаят, че всъщност не могат да си позволят този лукс. Те ще трябва да разберат, че тези разходи влияят на възможността им да редуцират дълговете си като цяло.

В момента облигациите на държавните пенсионни фондове на Франция и Германия носят задължения, които са три пъти по-големи от размера на икономиките им. Франция обаче е в по-добра позиция от Германия, тъй като там раждаемостта е по-висока. През миналата година на всеки френски пенсионер са се падали 4.2 работещи. До 2050 година според анализаторите това съотношение ще падне до 1.9 работещи, които издържат един пенсионер. В същото време в Германия това съотношение ще падне от 4.1 на 1.6, което ще добави допълнителен натиск за страната.

Частните пенсионни фондове също работят под натиск, като при тях един от проблемите е свързан с ниските лихви в еврозоната. За тях това означава, че за да могат да обезпечат плащанията си в дългосрочен план, те трябва да добавят по-голям обем от активи сега.

Ако растежът в Европа не се завърне, фонд мениджърите ще бъдат принудени да се хвърлят към по-рисковани действия, коментира Фил Сатъл, главен икономист на Института за международни финанси във Вашингтон. Това също създава проблем, добавя той, защото така ще се раздуят нови балони, без значение дали говорим за акции или инвестиционни стоки.

За страни като Гърция и Португалия един от спасителните изходи от проблема може да бъде напускането на еврозоната. Това ще им даде по-високи лихви, ще намали пасивите им, деноминирани в местна валута и ще донесе повече стойност от инвестициите им в активи в чужбина.

Във Великобритания, която отказа да се присъедини към еврозоната, бе направено прехвърляне на част от отговорността от работодателите към самите работници. Тази инициатива бе прегърната радушно особено от частния сектор, но сега и държавата трябва да пристъпи към същото по отношение на своите служители като вдигне пенсионната им възраст, завършва анализа в Блумбърг. /Bloomberg