Евтината дървесина – загубени пари

 В момента цените на едрата строителна дървесина са около 100 лева за куб. м. буков материал и между 75 и 100 лева за кубик иглолистна дървесинна /бор, смърч, ела/. Всеки може да се запознае с текущите цени на дървения материал у нас от информационната система на сайта на Изпълнителната агенция по горите, като крайните цени на търговете най-често не се отклоняват чувствително от първоначалните. Това обясни Антоний Стефанов, председател на браншовата организация на лесовъдите БУЛПРОФОР.

През последните 10 години се наблюдава следната негативна тенденция. С оправданието, че липсва пазар за строителната дървесина, качествената строителна дървесина се подготвя и продава като дърва за огрев. Няма изчисления и съответно няма да намерите информация какви са загубите от тази много честа практика. Цената на 1 куб.м дърва за огрев са между 25 и 40 лева в гората, а на строителната 2-3 пъти по-голяма.

Кризата на пазара на дървесина у нас през 2009 г. беше най-силната от незапомнени времена, посочва специалистът. Това наложи продавачите на дървесина да потърсят пазари в чужбина /Македония, Турция, Гърция и др./, като се изнасяха различни сортименти: дърва за огрев, целулоза, също и едра строителна – макар и в по-малки обеми. През 2010 г. пазарът на дървесина у нас започна да се възстановява, паралелно със стабилизирането на производството на повечето наши заводи, отбелязва Стефанов.

Според него обаче, в българския дърводобив още съществува „порочен кръг“, дължащ се на следното: Държавните горски и ловни стопанства, искайки да увеличат пазара си и същевременно да реализират дървесината на печалба, смъкват цените за добива й, като удрят по този начин предприемачите – вместо да оптимизират персонала и да намалят разходите си. За начална /най-висока/ цена при конкурсите за дърводобив, Изпълнителната агенция им е спуснала цената от 2008 година, която е към 20 лева.

Предприемачите се оказват в менгемето на принудата – те хем искат да работят, хем парите не им стигат, за да си покрият всички разходи, твърди Стефанов. Отделно ДГС/ДЛС удрят върху недържавните собственици на гори /общини, кооперации, физически лица/ като им забавят позволителните, докато не пласират с предимство дървесината от държавните гори на възможно най-добрата цена, което е вид дъмпинг – твърди шефът на БУЛПРОФОР.

Българската дървесина е длъжна да е евтина

Не по-удовлетворен от състоянието на пазара на дървесина у нас, макар и по различни причини, е Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървопреработвателната и мебелната индустрия в България. Като представител на позицията на предприятията, които купуват дървесина, той отбелязва: тази година цените на дървесината за пръв път от години насам не са определени със заповед на началника на ИАГ – как да разбираме това в една пазарна икономика?

При това дървесината, добивана в българските гори, е с по-ниско качество, особено за производството на качествени мебели, твърди Симеонов. Запасите от зрели насаждения са почти изчерпани, а там където ги има са в затворени басейни, до които няма пътища и достъп. Удар по качеството е и фактът, че добиваната дървесина не се сортира по европейските стандарти, които впрочем действат и у нас.

Тук възниква въпросът за внос и износ на дървен материал от България. Износът на греди и дъски през последните месеци нараства – главно в посока Турция и Близкия изток. За съжаление цените, на които се реализира тази дървесина, са ниски. Но според Симеонов и най-малкото увеличение на цените на облата дървесина ще затвори този пазар за нашата промишленост. Същевременно вече се наблюдават някои тенденции за увеличаване на цените от страна на горските стопанства при нарастващото търсене.

Що се отнася до вноса, с определянето на минимални изкупни цени на дървесината през 2009 г. държавата сама го е насърчила. Но така или иначе кризата е довела до драстичен спад на външната търговия с дървесина и дървесна продукция: ако през 2008 г. е изнесена продукция на стойност 140 млн. евро, а е внесена продукция за 205 млн. евро, то през 2009 г. обемите са съответно 60 млн. и 40 млн. евро. През 2010 г., по очакванията на специалиста, износът ще нарасне с 30% до 75 млн. евро, а вносът спада с 21% до 27.5 млн. евро.

Колкото и да ни е неприятно, явно България трайно се превръща в износител на суровина, с всички произтичащи от това загуби на добавена стойност. Същевременно българските предприятия преработват по-малко чуждестранна дървесина, което е косвено потвърждение на данните, че производствените мощности в мебелния бранш са натоварени под 50%.

И да паднем, и да бием ...

Ако спрем за момент и обобщим, според представителя на предприемачите в дърводобивния сектор, нелоялните практики на държавните стопанства са наложили хората да търсят изход в незаконни практики и кражба на дървесина. Според представителя на индустрията, която използва дървесината, определяните от държавата цени в предходните години по правило са били нереално високи, което има две негативни последствия. Едното е загуба на пазари в съседните страни, където се е настанил румънски материл. Второто пак е разрастване на незаконния добив „като естествена реакция и единствена възможност на пазара да се предложи обла, респективно бичена дървесина на резонни цени.

Тоест и да е скъп, и да е евтин дървеният материал, изходът масово се вижда в незаконните практики в горите. Това заключение, до което стигнахме след дистанцирана съпоставка на два различни бизснес интереса, говори само за едно: чувствителни загуби. За бизнеса, който работи по честния начин; за държавата, която още не може да оцени горското си богатство; за природата, която е най-малката грижа на хората, тръгнали по пътя на максималната печалба.

Стига вече скръб и жалост

Обречена ли е България да види деградацията на своите гори, тъй като не може да открие подходящата форма за управлението им? Ако се вземе отношение достатъчно бързо, това може да се избегне. Добре е известно, а и в предишните материали тук беше посочено, че България може да спечели двойно или тройно повече от своите гори, ако оползотвори естествения им прираст. Например, през 2009 г. са добити 4.6 млн. куб.м. дървесина /около 25% спад спрямо 2008 г./, при над 12 млн. куб.м. прираст.

Приходът може да нарасне още повече, ако се регламентират пазари за услугите на гората, водозадържащи и водоотдаващи например. За това също вече говорихме и усилията в тази насока в Европа и у нас продължават. Но печалбите за гората, които ще дойдат от спиране на незаконната сеч, в тази насока са все още хипотетични. Без да изчерпват кръга от възможности, по-долу са изредени някои по-реални към този ден положителни насоки.

Едно от позитивните развития пазарът на дървесина може да види с новия Закон за горите, който предвижда премахване на тарифните такси. Според примера, който Антоний Стефанов дава, днес при 100 лева цена за кубически метър трупи, 65 лева е тарифната такса, 25 лева са разходите за добив, 15 лева за персонала, освен това има режийни и други разходи. Тоест икономическият резултат е почти нулев, за инвестиции няма капацитет. Премахването на тарифната такса ще остави повече средства за развитие в държавните стопанства.

Финансовото възраждане на горските стопанства от своя страна ще доведе до по-висок контрол, прилагане на съвременни лесовъдски практики, инвестиции в туристическа инфраструктура – тоест многофункционално горско стопанство. Финансовата стабилизация, в допълнение към разделението на контролна от стопанска дейност в новия Закон, ще обезсмисли конкуренцията между държавни и частни гори. В тази насока е необходимо изграждане на работеща информационна система в достатъчно кратък срок.

Друга възможност дава бизнесът с пелети, който в европейски план е във възход. Пречка за развитието му у нас отново са някои специфични български особености като преработката на трупите във фасонирани материали, без те да се белят от кората /стърготините от биченето, които са основната суровина за производство на пелети, съдържат голям процент кора и са нискокачествени, тоест с ниска цена/. По сведение на Калин Симеонов, от общо построените в страната досега около 45 инсталации за пелети, десетина вече са фалирали, други 10 практически не работят. Независимо от това, според Симеонов производството има бъдеще, тъй като дървесните пелети са „най-евтината от интелигентните енергии“; съответно цените на пелетите на вътрешния пазар растат до 320 лв/т.

Напоследък стана известна и възможността за засаждане на бързорастящото китайско дърво паловния, което позволява промишлен добив на дървесина още на четвъртата година от засаждането на плантацията. Има редица други перспективни бизнес форми, като насърчаване не само на събирателството, но и на преработката на хранителни и лекарствени продукти с горски произход. И все пак най-позитивното нещо, което могат да направят българските горски стопанства на първо време, е да получат сертификат за устойчиво управление.

Сертифицирани гори – гори, от които се печели сигурно

Макар да не е единствения познат в света и у нас, сертификатът на FSC /Forest Stewardship Council, Съвет по стопанисване на горите/ през последните години се наложи като модел и стандарт за добро управление на горите. В момента в България 12 горски стопанства са получили този сертификат: 11 държавни и едно частно, а сертифицираните площи са между 200 и 220 хил. ха. Първата у нас сертифицирана частна фирма се нарича „Лангум“ и има предмет на дейност засаждане на нови гори върху изоставени земеделски земи – информира Живко Богданов от WWF България.

Според Живко Богданов, при сегашното развитие на пазара е спорно дали FSC сертификатът позволява да се искат по-високи цени. Това всъщност зависи от активността и контактите на самото стопанство. Но сертификатът дава друга придобивка: гарантира пласмента на продукцията. Тъй като FSC се налага като европейски стандарт, а все повече потребители настояват да виждат характерния му знак на продуктите които купуват, дървопреработвателите в континента търсят предимно сертифицирана дървесина.

Такава в момента в България не се предлага достатъчно, като само 5% от горския фонд е сертифициран. След като има дефицит на сертифицирана дървесина, дори в съседна Гърция всички преработватели искат такава – икономическата логика е тя да се осигури. Получаването на FSC сертификат не е еднократен процес. Той разглежда не само икономическите и екологичните, но и социалните аспекти на дърводобива, например условията на труд. Така че освен финансова стабилност и екологична чиста съвест, FSC сертификатът дава на горските стопанства принципи за добър мениджмънт.

Сравнително бързо ИАГ осъзна каква е ползата за българските гори от сертификацията. В момента се работи за получаване на групови сертификати за отделните стопанства в регионалните дирекции, например в РУГ Велико Търново тя е почти готова, в Кюстендил, Пазарджик, Шумен и Бургас процедурата също е напреднала значително. Успехът по този път означава, че скоро една трета от българските гори ще бъде сертифицирана. Това от една страна е гаранция, че незаконните практики няма да могат да продължават /поне в същите мащаби/, от друга обещава сигурен пласмент на продукцията на западните пазари, от трета гарантира спазването на екологични и социални стандарти.

Добавена стойност

Железните правила на индустрията за понижаване на себестойността и продажната цена действат там, където няма алтернативи. Но в случая с българското горско стопанство ситуацията не е такава. Видяхме, че горите оказват на обществото услуги на стойност милиарди /само улавянето на въглероден диоксид е услуга на горите в България на стойност 7 млрд. лева годишно/, просто докато си стоят на мястото. Не сме длъжни да сечем дърва, ако това е свързано със загуби за нас. Време е да започнем да отчитаме пълната икономическа стойност на дървесината. Трябва да се стремим да спечелим от нашите гори възможно най-много, като отсечем не повече от необходимото.

Износът на суровини никога не е бил печеливш. Печели се от износ на продукция с добавена стойност. Дори в износа на мебели разчитаме не на майсторлъка, а на ниската цена на труда, суровините и енергоносителите, отбеляза Калин Симеонов. По данни на мебелната индустрия, със същото количество дървесина италианските предприятия произвеждат продукт на 2–3 пъти по-висока цена, отколкото в България: машините ни са стари, дизайнът куца, нямаме утвърдено име.

Пазарът на дървесина очевидно е предмет на много различни интереси. Не можем да изчерпим проблемите му в подобен, журналистически формат. Но едно е напълно и безспорно ясно: нужна е промяна. Запазване на статуквото в сектора означава само продължаваща загуба за българските фирми и общество. Изводът на икономиста загатва и за нещо друго: от твърде много запазени и отстоявани интереси в горите и на пазара на дървесина се губи икономическата логика.

Прочетете още:

Пари, които растат по дърветата

Добрите, лошите и злите

Очаквайте и последния материал от серията!