Държавата разполага с под 1 млрд. лв. за извънредни плащания, тъй като над 80% от парите са целеви.

Фискалният резерв, който трябва да покрие дефицита по държавния бюджет, е висок само на хартия. Към края на август свободната част от него, с която държавата реално може да разполага, е по-малко от 1 милиард лева, пише "Сега".

Самият фискален резерв е близо 8 пъти по-висок, но над 80% от парите в него са с целево предназначение и суми, с които трябва да се разплатят предстоящи падежи по вече взети заеми. Това показва детайлна справка на финансовото министерство за оперативното състояние на резерва към края на август, с която "Сега" разполага.

Към края на август размерът на фискалния резерв, без включени бъдещи вземания от Европейския съюз, възлиза на 7.776 млрд. лв. От тази сума трябва да се приспадне депозитът от 2.444 млрд. лв. на държавния фонд за гарантиране на стабилността на пенсионната система, който е целеви и не може да се харчи. Целеви са и средствата по сметки на Националния фонд към финансовото министерство за финансиране на оперативните програми - 1.3 млрд. лв., както и други 215.4 млн. лв. по сметката на фонд "Земеделие". От резерва трябва да се извадят още 1.2 млрд. лв., изтеглени като срочен заем заради критичната ситуация с Първа инвестиционна банка. Падежът по този заем е в края на ноември. Други 1.643 млрд. лв. са предвидени за предстоящия през януари падеж по глобалните облигации по външния ни дълг.

Като се отчетат всички тези плащания и целеви суми, реално сумата от резерва, с която правителството разполага към края на август, е около 970 млн. лв.

Но парите всъщност са по-малко, защото тази сума включва и наличните средства в двата ядрени фонда - за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Тези фондове също са целеви.

В същото време дефицитът в бюджета, натрупан до края на юли тази година възлиза на 1 147.2 млн. лв. и нищо не показва, че е спрял да расте след това.

А държавата до края на годината има право да поеме допълнителен дълг от едва около 500 милиона лева.

Заради неизпълнение на приходите и проблеми с отделни разходни пера дефицитът се очаква да надхвърли планираните 1.4 млрд. лв. и да стигне 2.4 млрд. лв.

Не е ясно и какво ще се случи след ноември, когато е падежът на заема за подкрепа на ПИБ. Освен това може да се отвори недостиг от около 1.5 милиарда лева и във Фонда за гарантиране на влоговете при евентуален неблагоприятен развой и обявяване в несъстоятелност на КТБ.