Продължаваме да ви представяме акценти от икономическата прорама на основните политически сили. През миналата седмица дадохме думата на НДСВ, БСП, СДС и ДСБ. Днес разговорът ни е с Владислав Горанов, който е член на Експертната комисия по икономика, бюджет и финанси на ПП ГЕРБ. 

Може ли да се каже, че в момента България има работещ капиталов пазар? Ако отговорът ви е "да", моля да уточните кой според вас се ползва от това - емитентите, инвеститорите или някой друг? Ако отговорът ви е "не", бихте ли обяснили по какво съдите, че това е така и кога прогнозирате, че оборотите ще се завъртят отново?

Капиталовите, финансовите и въобще спекулативните пазари са особен вид пазари, на които се търгуват рационални и адаптивни очаквания, търговска репутация и най-вече имидж на икономиките като цяло. Финансовата и икономическата криза от последните месеци поставя един основен принципен въпрос пред този вид пазари, като инструмент за генериране на доходност.  До колко капиталовите пазари могат да бъдат реален измерител на стойност на определен индустриален капитал и до колко те могат да оценяват и генерират една действителна доходност, зад която стои нещо реално. На въпроса има ли в момента в България капиталов пазар отговорът би могъл да бъде „не”. Капиталовият пазар до скоро, а и по принцип, играе ролята на алтернатива на банките за набиране на капитали за нови инвестиционни проекти. Това в България не се случваше и не се случва, като в този смисъл основната функция на капиталовия пазар не се осъществява. Отговорът би могъл да бъде и „да” до толкова до колкото има едно място, на което има търсене и предлагане на определен вид стока. Има място, на което информирани (неясно до колко) и желаещи сделката продавач и купувач си разменят определени активи.

Въпросът, разбира се, е доста по-сложен и комплексен и се свежда до това, че в период на екстензивен растеж у хората се натрупаха значителни ресурси, които те логично искаха да инвестират (вложат) по възможно най-добрия начин или поне с възможно най-добра доходност, като по този начин създадоха натиск върху пазара за постоянен и не винаги обоснован растеж.

Мислите ли, че е важно изградената инфраструктура в областта на фондовия пазар, да се поддържа по някакъв начин, а не да се изоставя сама в кризата? Дали е възможнo именно по нея да тръгне възстановяването на финансовия свят?

Инфраструктурата, както я наричате, е самата Българска Фондова Борса АД, която, до колкото сме информирани, отчита сравнително добри печалби и няма нужда от специално внимание от държавата. Ако въпросът е дали едно или друго търговско дружество следва да бъде подпомагано в кризата отговорът е „не”. Ние ще се стремим да оставим на разположение максимално много пари в реалната икономика чрез мерки в приходната част на бюджета. За да се подпомогне реалния сектор да запази в максимална степен работните места в условия на криза имаме намерения да намалим с до 5 процентни пункта осигурителните вноски, което е близо една шеста от общата осигурителна тежест, като по този начин разходите за труд ще намалеят с над 1.2 милиарда лева. За работниците и служителите предвиждаме въвеждането на необлагаем минимум за данъка върху доходите на физическите лица, като по този начин ще оставим още около 600 млн.лв. в икономиката и ще стимулираме потреблението.

Защо капиталовият пазар разочарова толкова много хора в България? Можеха ли инвеститорите да загубят по-малко? А кои спечелиха най-много?

На капиталовите пазари всеки трябва да участва точно с толкова, колкото е склонен да загуби. В този смисъл няма такъв въпрос кой е загубил и кой е спечелил. Който е продал по-скъпо от колкото е купил е спечелил най-много, а който е купил на високите цени и портфейлът му се е обезценил с пъти за последните няколко месеца той е загубил най-много. Без да влагаме излишен драматизъм в случващото се, инвеститорите особено институционалните (пенсионноосигурителните фондове и др.) нямаше как да не пострадат, освен ако не се бяха спасили в операции свързани с паричния поток (депозиране на средствата в търговските банки). Доста големи инвеститори го направиха, като излезнаха от борсата, но това единствено задълбочи проблемите на тези, които оптимистично или от липса на алтернативен сценарий останаха на борсата в очакване на по-добри времена. Горчивата истина е, че под натиска на многото свободен ресурс в икономиката и желанието за относително бързи доходи борсата се беше превърнала в място за „социални експерименти” и пазарната капитализация на някои не дотам перспективни дружества надминаваше в пъти реалните им възможности. Естествено никой на може да вини предприятията. Всеки сам решава на каква цена и чии капитал ще си купи под формата на акции. В допълнение към горното идва и провала на финансовите пазари в световен мащаб, което още повече задълбочи кризата. И малкото добри предприятия, листвани на българската борса започнаха да изпитват истински затруднения и създадоха допълнителни негативни очаквания по отношение на цените на акциите им и адекватността на тяхната пазарна капитализация.


Какви са опасностите разочарованието да се превърне в още по-голямо, с оглед на наличните към момента експозиции в акции на чуждестранни инвеститори и пренасочването към облигации, например, които също се превърнаха в доста рисков инструмент?

Реални. Спекулативните пазари са в криза като цяло и това няма да се промени в близките години според нас.

Колко публичен е публичният бизнес на БФБ? Това, че една компания е извадила малък процент от капитала си на борсата прави ли я по-стойностна в очите на управляващите?

Не, но това не е важно. Борсата е среда, инструмент, а не фактор за капиталовия пазар.

Намирате ли, че развитието на капиталовия пазар особено през 2006 и 2007 година промени по някакъв начин облика на българския бизнес като цяло? 

Не.

Оказа се, че много политици са накупили акции през 2007 и 2008 година /бе отразено в декларациите им/, но същите тези политици гласуваха решение, според което Сребърният фонд има забрана за инвестиране на БФБ. Кога някой ще предприеме нужните законови действия това да се промени или вие сте против подобно действие, за което инвестиционните посредници отдавна агитират?

Ние сме против подобно действие и това е съвсем естествено. Вижте какво става с доходността на пенсионните фондове от втория стълб и тогава разсъждавайте резервите на първия стълб в какво да се инвестират. Друг е въпросът, че като цяло концепцията за Сребърния фонд е малко сбъркана. Подобен фонд, до колкото той въобще може да бъде някакъв инструмент за подпомагане на солидарни пенсионни системи, каквато в частта на ДОО е нашата, има за цел определени публични ресурси да бъдат инвестирани средносрочно или дългосрочно за да могат да посрещнат периоди на дефицит в пенсионната система без да предизвикват сътресения и да се налага повишаването на данъци и осигуровки. В България подобен фонд се създаде в период, когато пенсионната система вече имаше недостиг от близо 2 млрд. лв. В същото време някой поставя въпроса част от фискалния резерв, каквото по същество представляват средствата на т.н. „Сребърен фонд”, да бъдат „инвестирани” на капиталовия пазар за да може тези, които са се включили по-късно или не са се съобразили кога да излезнат водени от желанието за реализиране на максимална доходност, да могат да си поправят грешката и то за сметка на всички други (платили данъците, които са в Сребърния фонд)

Какво трябва да бъде направено, за да бъде пазарът по-устойчив на кризи и спадовете да не са така резки, а възстановяванията да са по-бързи?

Трудно държавата може да направи нещо. Видя се, че и най-либералните и пазарни икономики не могат да се справят с подобни кризи. Както казахме по-горе този тип пазари са много особени поради правилата, които сами са си наложили, и едва ли нещо в тази насока може да бъде променено. Нещата всъщност ги пише в учебниците по икономика за средния курс „висок риск – висока печалба, нисък риск – ниска печалба” и всеки да си прави сам сметката каква стратегия ще избере.
 
Правилно ли е да се инвестира по време на криза и оптимист ли сте, че всеки инвестиран лев в икономиката на България в момента ще даде добра възвръщаемост в близко бъдеще?  
 
Много е хубаво да се инвестира винаги, особено ако имаш ресурс за това. Въпросът на днешната икономическа и финансова криза е, че освен че останаха малко тези, които има какво да инвестират, още по-малко са тези, които знаят в какво да инвестират. Кризата е криза на потреблението и в този смисъл най-трудно е да се каже кое ще се потребява (търси) приоритетно за да се инвестира в него.

Коя е по-трудната мисия в момента - на политика, който иска да спечели изборите в България или на бизнесмена, който иска да извади публичното си дружество на печалба, при това без да съкращава персонал и инвестиции?

Дали е публично или частно дружеството (надявам се че разбирате хумора ми) то винаги има избор да фалира или не, да съществува или не. Този въпрос разбира се не стои за държавата и по тази причина отговорността на политиците е много по-висока (за тези които я съзнават).