Ангела Меркел остава твърдо против еврооблигациите. Според влиятелния германски вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, канцлерът на ФРГ остава скептична към този начин на решаване на дълговите проблеми в еврозоната, независимо че вместо еврооблигации напоследък се използва евфемизма „облигации на стабилността“.

Комисарят Оли Рен и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу се опитват да променят нагласата на Меркел, но германските макроикономисти и индустриалци настояват на своето: еврооблигациите са пътят към покварата и провала на Европа.

На работна среща в Берлин във вторник Меркел директно е отклонила дискусията за еврооблигациите с думите „те сега отново излязоха на мода“, но било „неподходящо“ да се обсъждат. Меркел така е дала ясно да се разбере какво мисли за тях.

През първите девет години от функционирането на валутния съюз пазарът е не е оценил в достатъчна степен различната конкурентоспособност на отделните страни в еврозоната. Сега пък пазарът надценява този фактор, посочва канцлерът, която има научна степен по химия. „Отдавна еврозоната страда от несъвършенства в конструкцията. Нещо трябва да променим, и то бързо“.

Известно е, че шефът на ЕК днес ще представи идеята си за общи дългови европейски книжа. Меркел е на друго мнение: ако такова нещо някога има, то ще е в края на европейския интеграционен процес, а не средство за рершаване на настоящите трудности. Нещо повече, Меркел изразява несъгласие Европейската централна банка да продължава да купува ДЦК на задлъжнелите държави.

Германският канцлер призова за промени в законодателството на Европейския съюз, които да позволят на европейсктие институции да се намесват в националния суверенитет в случай, че някоя страна наруши правилата. Нужна била и по-голяма политическа координация. „Доверието може да бъде отново извоювано само с кохерентен политически отговор“.

Кохерентността касае също и въпроси като правата на работниците и инвестиционните квоти. „Когато една страна инвестира, а другите само консумират, валутата не се предпазва устойчиво“.

Това ново икономическо виждане на канцлера очевидно е повлияно от нейните финансови ментори. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман вчера изложи два модела за повишаване на стабилността в еврозоната. Единият е „Маастрихт +“ - съществуващите правила се запазват, но контролът за спазването им, включително и санкциите, се затягат. Въвеждането на някакъв „спасителен фонд“ е част от този сценарий.

Вторият вариант е някаква форма на фискален съюз. При него обаче бюджетният суверенитет трябва веднага да се отнема от националните парламенти, само щом правилата за дефицитите бъдат нарушени. Само в такъв случай може да има общи облигации за еврозоната. Германия в никакъв случай не трябва да допуска отслабване на стандартите за управлението на общата валута.

Президентът на мюнхенският институт за конюнктурни изследвания IFO Ханс – Вернер Зин също е на мнение, че пазарните оценки за дълга на отделните страни не бива да бъдат пренебрегвани. Със „стабилните облигации“ на Барозу, финансовият ред в Европа ставал всъщност неустойчив, това ще са „облигации на нестабилността“. Те щели да доведат до огромни размествания на капитали. Ако въведе еврооблигации, Европа ще потъне в блатото на дълга, твърди Зин.

Валутният комисар Оли Рен се опита да противоречи: еврооблигации ще има само при засилване на финансовия надзор и с координирана политика. Но и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой е по-скоро против тях. „Еврооблигациите не могат да са краткосрочен начин за борба с кредитната криза, но средносрочно може да са средство за повече бюджетна дисциплина в еврозоната“.

Германската индустрия подкрепя позицията на канцлера и на шефа на Бундесбанк – не трябва да има облигации по една лихва за всички. Индустрията предупреждава, че финансова стабилност в еврозоната не трябва да се постига с цената на рецесия. Такъв риск засега нямало за Германия.