България натиска в Европейския съюз гроздовата ракия да бъде призната за традиционен продукт и това да позволи намаляване на акциза й – информира Spiegel. Германската медия коментира: земеделският министър Найденов твърди, че „в ракията е истината“, но Световната здравна организация се страхува от ръст на алкохолизма в страната.

“Шпигел” е отправил официално запитване до българското земеделско министерство дали няма риск от покачване на алкохолизма благодарение на по-ниския акциз – на което получава отговор: „Намаляването на акциза за гроздовата ракия ще има позитивен икономически и социален ефект“. Става дума за до 50% по-ниско данъчно облагане на напитката, която формира до 45% от консумацията на алкохол в България.

Икономическата криза засегна България особено силно – тече коментарът на известното германско издание. През 2009 г БВП спадна с 4.5%, а през 2010 г. имаше някакво подобрение, но едва 0.2%. Допълнителен проблем в България е корупцията.

След което в края на февруари правителството одобри предложението на земеделския министър да се потърси европейско признание за традиционния характер на ракията в рамките на ЕС, като финансовият министър да направи нужните подготовки за целта.

От 1992 г. в ЕС действа директивата 92/83/EWG, която предвижда „хармонизиране на структурата на потребителските данъци върху алкохола и алкохолните напитки“. Именно според нея за традиционни напитки може да се търси по-нисък данък. Французите се възползваха по линия на някои видове ром, а гърците – по линия на узото. Сега България иска да включи в тази листа и ракията.

Шпигел цитира Дарик: знаем, че няма да е лесно, каза Мирослав Найденов по радиоефира. Вероятно ще са нужни месеци, дори година. Междувременно министерството подготвя документацията, която да докаже, че ракията се произвежда по наистина уникален начин /джибрите, казаните за ракия и т.н. - бел.ред./, а историческите й корени отиват в древността.

Ето и първите резултати на ударния ведомствен екип: турските войски, обсаждащи София през 1382 г., видели защитниците на днешната българска столица като „едри брадати мъже, калени в битките, които били свикнали да пият само вино и ракия“.

Ако Найденов успее, то шише ракия от сегашните осем лева може да стане 3 лева. Ако цената на ракията падне, ще се свие и черният пазар, което пък ще увеличи приходите в бюджета.

По-евтина ракия за по-доброто настроение на народа? Но според представители на Световната здравна организация в Копенхаген, по-ниската цена означава едно единствено нещо: по-висока консумация.

За пример се дава Швейцария: след свалянето на вносните мита през 1999 г. употребата на алкохол е нараснала с 28.6%. И в Германия младежите по-често посягали към шишето, преди през 2004 г. да е въведен извънреден данък. Така че ако правителството успее да регистрира ракията като традиционна напитка, консумацията ще се покачи и в България.

А българите – както и повечето европейци – и сега пиели предостатъчно. След това авторът анализира данните от последното проучване на алкохолните навици в света на СЗО, за което DarikFinance.bg своевременно ви информира.

В интерес на истината: както и да се въртят данните, германските журналисти не могат да прикрият, че българинът пие колкото средния европеец и даже по-малко от германеца: 12.2 литра чист спирт се падат на човек в Европа и 12.4 литра за българина. Германците пият 12.8 литра, така че надали могат да са най-честните ни критици по отношение на пиенето.

Само че перото им е остро: през 2009 г. по време на кризата българинът давал повече пари за алкохол и цигари, отколкото за образование и дрехи. Заслужава ли си с по-ниски цени да се насърчава пиенето в такава страна?