Светът се възмути на оскърбителния тон на Германия към Гърция; бяха припомнени уроците от близката история и Берлин трябваше да заеме по-балансирана позиция: икономическата сила на Европа подкрепя Гърция, оценява положително опитите на гръцкото правителство да овладее дълговата криза и съветва държавите от еврозоната да смекчат натиска върху правителството на Лукас Пападимос.

Но далеч не всички в Берлин. Докато някои германски политици се мъчат да загладят впечатлението, че страната им сега мачка по същия начин с пари, както по-рано с танкове, други държат на своето: Атина е безотговорна и сякаш вече няма място в еврозоната. А и да я оставим там, трябва да бъде научена да се държи по-скромно и във всички случаи да бъде надзиравана – така може да се обобщи консервативната германска позиция.

Днешният ден като цяло е запазен за оптимизма: сделка ще има. Говори се, че Германия няма да разделя въпроса за отпускането на втория финансов пакет от 130 млрд. евро за Гърция от опрощаването на частния дълг. Тази позиция страната ще заеме в понеделник, на поредната среща на финансовите министри в еврозоната.

Предисторията е следната: някои европейски чиновници от северните държави в последните дни твърдяха, че парите за Гърция трябва да бъдат отпуснати чак след изборите през април, а сега единствено да се гарантира, че Атина няма да фалира хаотично /тя дори можела да посрещне следващото плащане по дълга си чрез набиране на средства от капиталовите пазари/.

Но на конферентния разговор на министрите от еврозоната, който се проведе на 15 февруари, германските представители са казали, че щом Гърция е изпълнила поставените й условия, вторият пакет все пак трябва да й бъда одобрен. Това заявяват за Bloomberg трима участници в преговорите от германска страна, които са запазили анонимност.

Тъй като официална позиция още няма, пазарът само спекулира. Не е особено много надеждата например в следните думи на заместник финансовият министър Щефан Кампетер, който е говорил вчера в Хамбург пред адвокати: „Очакваме гърците да се събудят за отговорностите си. Идния понеделник ще видим дали Гърция ще сътрудничи или ще трябва да се решим на друг курс на действие, който не е желателен“.

Гърция действително се съгласи да изпълни всички условия, наложени й от кредиторите за отпускане на финансовата помощ, включително да съкрати разходите с още 325 млн. евро, но тъй като икономиката й се намира в рецесия, ръстът на БВП ще е по-нисък от очакваното и към 2020 г. товарът на дълга вероятно ще е 129%, а не 120% от БВП – както е според плана.

Това даде основание на някои министри, по-специално на Холандия и Финландия, да настояват за двустепенен процес на отпускане на помощ за Гърция: първо обезценка на частния дълг със 100 млрд. евро, после спасителният пакет от 130 млрд. евро, и то само евентуално. Идеята по принцип звучи логично, но крие политически риск, тъй като в някои национални парламенти ще трябва да се търси одобрение на два пъти.

Парите няма да бъдат подарени на Гърция – но лихвата ще е по-ниска от първоначално определеното. За онези 110 млрд. евро, които Гърция получи през май 2010 г., първоначално лихвата беше 5%, след това я намалиха на 4% /през март 2011 г./ Говори се, че цената на тези 130 млрд. евро за Гърция ще е дори по-ниска.

Коментира се, че ЕЦБ може да пренасочи печалбите, които има по гръцките облигации, които притежава, към правителствата на страните в еврозоната, които от своя страна да ги инвестират в Гърция. Централната банка във Франкфурт „няма да прави печалби от Гърция“, заяви белгиецът Лук Коне, член на управителния съвет на институцията.

По-спорна е идеята националните централни банки да поемат загуби по гръцките си облигации, които държат във валутните си резерви. Само Франция е привърженик на тази схема. Според запознати, в момента ЕЦБ и националните банки подменят гръцките си ДЦК за нови, за да не бъдат принудени да поемат загуби в баланса си – но подробности около тази операция, която вероятно ползва частни посредници, все още няма.

Планираната на 1 и 2 март среща на европейските лидери за пореден път ще се превърне в гръцки форум. Стратегическият прозорец е между 22 февруари и 9 март, когато европейските лидери трябва да одобрят подмяната на гръцкия дълг. Тя от своя страна може да се случи само ако правителствата оправомощят фонда EFSF да осигури 30 млрд. евро в налични, които да се изплатят на частните инвеститори, съгласяващи се на подмяна на дълга.

Според двама икономисти на Deutsche Bank, гръцкото правителство вече няма място за съпротива срещу международните процеси. Влиятелният Frankfurter Allgemeine Zeitung твърди: търпението на Шойбле е към своя край /става дума за финансовия министър на ФРГ/. Според министъра, излизане на Гърция от еврозоната напълно може да се овладее – но канцлерът Ангела Меркел се страхува да говори за това.

FAZ посочва: преди срещата на финансовите министри в понеделник Германия подава различни сигнали. Шойбле, финландците и холандците всъщност не искали да се стига до мостов кредит за Гърция – не заради друго, ами защото трябвало на всеки четири седмици да се допитват до парламентите си. Шойбле настоявал – с учудваща за подобен всеотдаен европеец неотстъпчивост – за Гърция да има специална сметка, надзорен механизъм, ангажимент на местните политици.

Шойбле бил вече доведен до ръба на нервна криза от преговорите с гърците: винаги се отказват в последния момент, всеки път изникват нови и нови неща. Явно незапознат с термина „византийци“, докато работел по гръцката криза, Шойбле вече стигнал дотам, че да предпочита фалита на Атина и да счита, че загубите за германските данъкоплатци ще са по-малки при разцепване на еврозоната, отколкото от изсипване на пари в гръцката яма.

Гърците междувременно се надяват следващите 130 млрд. евро да им бъдат отпуснати в понеделник, за да са сигурни, че ще избегнат неплатежоспособността на 20 март, когато е падежът на ДЦК за 14.5 млрд. евро, пише Reuters. Медията се позовава на брюкселски политик, който твърди: почти сме готови. „Освен ако някой не се намеси с действителната цел да провали цялата сделка, тя трябва да е факт в понеделник“.

Нищо не е сигурно, но има предпазлив оптимизъм – посочва Антонис Самарас, лидер на консервативната партия Неа Демократия, която се сочи за фаворит на следващите избори. „Гърция направи това, което трябваше“.

Гърция в последните дни пренасочи яда си от Ангела Меркел към Волфганг Шойбле. Според гърците, неприемливо е, че той се е прехвърлил от финансовите към политическите въпроси, и дори към изборните. Шойбле наскоро направи сравнение между Италия и Гърция, което в Гърция се разбра като предложение да се отложат изборите в страната, за да има време Пападимос да приложи обещаните реформи.

Намеси се и ветеранът, бил се срещу германците във Втората световна война – президентът Карлос Папуляс. „Кой е Шойбле, че да оскърбява моята страна“ - надигна глас 82 – годишният грък. Друг гръцки политик говори за истински шантаж на еврозоната над страната му. Бившият еврокомисар, министър по обществения ред Кристос Папуцис, заяви: Някои в Европа забравят, че зад числата стоят хора.

„Всяка нова интервенция, всички нови искания от нашите кредитори означават подигравка със страната ни“. Междувременно гръцките профсъюзи назначиха нова демонстрация в неделя – която да отговори на „всички, които искат да видят Гърция под германска окупация“.