Излишъкът по текущата сметка на Китай се е увеличил двойно на годишна база през третото тримесечие, предаде агенция Синхуа.

 

Според данните на китайското министерство на търговията увеличеното търсене на китайски стоки е довело до нарастване на излишъка със 103%, до 102.3 милиарда долара за последното тримесечие.

 

От началото на годината до септември повишението достига 30 на сто на годишна база до 204 млрд долара. Въпреки това нивата остават по-ниски от тези преди кризата, след като през миналата година излишъкът намаля с 35 на сто до

284.1 млрд. долара, а през първото тримесечие на тази година беше отчетен спад с 32 на сто, на годишна база.

 

През октомври обаче ръстът на китайския износ достигна близо 30%, като огромният търговски дисбаланс на азиатския гигант се формира най-вече в търговията със САЩ.

 

Според водещи икономисти именно този дисбаланс е в основата на продължителния период на нисък ръст на доходите в САЩ и от там на имотния балон, чието спукване породи кризата.

 

Силните стимули за износа предвидени в китайското законодателство, както и гъвкавият икономически модел на азиатската държава основан на наличието на евтина работна ръка, водят до огромен прилив на инвестиции в производствени мощности в Китай. В същото време те оказват силен натиск върху пазара на работна ръка в САЩ, където делът на сектора на услугите се увеличава и потреблението във все по-голяма степен зависи от достъпът до евтин кредитен ресурс.

 

Нетните преки чужди инвестиции в Китай са достигнали 23 млрд. долара през третото тримесечие спрямо 21 млрд. долара през второто.

 

В същото време излишъкът по капиталовата и финансовата сметки намалява през третото тримесечие до 5.7 млрд. долара, спрямо 25 млрд. долара през предходния отчетен период.

 

На последната среша на Г-20 от САЩ поискаха държавите членки да съставят план за намаляване на търговските излишъци до до 4 процента от брутния вътрешен продукт, което обаче беше посрещнато със силна съпротива от Китай и Германия.

 

През третото тримесечие на тази година излишъкът по текущата сметка на Китай се равнява на 7.2% от БВП на страната.

 

Огромният обем от средства, генериран най-вече от търговския излишък на азиатската държава беше използван успешно за ограничаване на последствията от кризата като през първата половина на миналата година чрез пакети от стимули и евтино кредитиране от страна на банките в китайската икономика бяха налети над 1 трилион долара.

 

Но в момента с оглед на нарастващите инфлационни очаквания китайската централна банка взима мерки за ограничаване на кредитирането, като увеличи минималните задължителни резерви на търговските банки.

 

В тази ситуация голяма част от излишъкът, генериран от външната търговия се превръща във валутен резерв, основно чрез изкупуване на американски дълг от страна на китайското правителство.

 

Според статистически изгладените данни на Народната банка на Китай, валутните резерви на страната са нараснали със 194 милиарда долара през третото тримесечие, до 2.648 трилиона долара.

 

По-голямата част от тези средства са под формата на американски държавни облигации, като Китай е най-големият държател на този тип ценни книжа извън САЩ.

 

Това пък позволява на правителството във Вашингтон да провежда дългосрочна политика на количествени улеснения, за да стимулира американския растеж и потребление. Част от тази политика е и планираното за следващата година изкупуване на държавни облигации от американския пазар от страна на Фед на стойност 600 млрд. долара.

 

Но увеличаващата се зависимост на САЩ от готовността на китайската държава да купува американски дълг и така да подкрепя търсенето на вторичния дългов пазар, позволявайки на Фед да закрепи основния лихвен процент за рефинансиране на първичните дилъри на ниски нива, не може да продължава до безкрайност.

 

Така заради дисбалансите в капиталовите потоци между САЩ и Китай се оформя огромен дългов балон. Въпросът е ще се спука ли този балон и кога? До голяма степен това зависи от растежа на китайската икономика и от търсенето на китайските стоки на американския пазар. В момента, в който вътрешното търсене се превърне в основен двигател за икономическото развитие на азиатския гигант, фундаментите подхранващи балона ще изчезнат. Това ще е и моментът, в който Китай вече няма да се нуждае от американския дълг.

 

С оглед на огромните перспективи за развитие пред страната с близо 1.4 млрд. души население обаче тази точка на пречупване на дълговия балон вероятно отстои в далечното бъдеще.