Може би сте толкова погълнати от работа, че не сте забелязали задаващата се лавина от свободни дни? Три поредни седмици с по четири работни дни – какъв разкош! Не са малко и тези от нас, които считат, че само в България се почива толкова много; останалите страни в света работят повече, почиват по-малко и затова са по-богати.

 

Странно, но доста велики хора в човешката история мислят по точно противоположния начин. Уинстън Чърчил, например. Британският премиер, прочул се с умението си да се наслаждава на живота, уискито и добрите пури, твърди, че с напредъка на технологиите „ще можем да дадем на работника това, което той никога е нямал – четири дни труд и след това три дни кеф“. Това ще стане, каза Чърчил, когато Студената война приключи.

 

Великите хора са велики затова, защото могат да виждат в бъдещето. Те виждат неща, за които потъналите във всекидневието експерти остават слепи. Макар че по принцип се счита, че Студената война е завършила някъде в края на 1980-те години, а ние все още не работим четири дни седмично, прозренията на Чърчил днес звучат по-вероятни за осъществяване, отколкото през 1953 г.


Защото уикендът е сравнително ново откритие и дълго време работата в събота се е считала за норма. През 1926 г. Хенри Форд направи истинска революция, като затвори вратите на заводите в събота и неделя и продължи да плаща същата заплата на работниците си. „САЩ е готов за 5 – дневна работна седмица“, заяви той. Още по-рано, през 1847 г., 60 – часовата работна седмица /само за децата и жените/ стана първата голяма победа на пролетария.

 

Впрочем българският читател сигурно е добре запознат с това колко упорито са се трудили нашите баби и дядовци, които са разбирали, че денят е неделя само по това, че сутринта са били длъжни вместо на полето да отидат на църква. Неслучайно в народната вяра има толкова строги забрани да се работи в празнични дни: ако не са били спирани от традициите и обичаите, старите българи вероятно са щели да работят съвсем без да спират.

 

Но може би времената са се променили? Днес влиятелни специалисти изтъкват, че работейки непрестанно за създаване на все повече продукти, за някои от които тепърва трябва да се намират пазари, обсебените от работа хора на практика причиняват много по-сериозни екологични поражения. Авторите на доклада „Състоянието на планетата“ през 2010 г. разглеждат намаляването на работния ден или на работната седмица като важен път за постигане на екологичен баланс на човечеството.

 

Колко точно трябва да работим, за да избегнем екологична криза? Поне двойно по-малко от сега, според Фондацията за нова икономика, която миналата година изчисли, че работната седмица трябва да се сведе до 21 часа. Това от своя страна не само ще намали консумацията на енергия, но и ще увеличи производителността на труда ни.

 

Какво става на практика днес? Работният ни ден е дълъг, но производителността на труда ниска. Незадоволително е и качеството на свободното ни време. Според изследване от миналата година, осъществено сред 4000 работници, 53% от хората са твърде изморени, за да се наслаждават на уикенда си. Половината от нас проверяват работния си имейл и в почивните дни. Средно в 15:55 часа в неделя започваме да се притесняваме за работата в понеделник, а усещане за почивен ден придобиваме чак в 12:38 часа в събота.

 

Не е ли това причината, че сме толкова неефективни през седмицата в офиса? Не сме ли? Днес това, колко сме заети или изглежда че сме заети на работа определя професионалния ни статус. Но фактите говорят, че 12% от работното ни време отива в писане на непродуктивни имейли и тем подобни.

 

Технологията, за разлика от очакванията на Чърчил, не само че не е намалила работата ни, но я е увеличила. И то не заради някаква тайнствена зла сила, а защото сме попаднали в капана на собствените си мозъци. Безкрайната леснота при комуникацията с новите технологии ни кара да мислим по-малко и да реагираме автоматично. Така губим наистина много време в глупости.

 

За разлика от „работника“ на Чърчил, днес повечето от нас работят с главите си. Почти всеки в трудовия си процес извършва сложни процеси на съобразяване и отсъждане. В трудовите ни характеристики стоят думи като анализ и изследване. Но практическият резултат е, че ние се задръстваме с усилена комуникация и безсмислена информация – и не можем да се замислим както трябва. Не потвърждава ли това фактът колко често намираме отговора на професионалните си проблеми, когато правим нещо различно, например готвим или се разхождаме?

 

Най-неприятното е, че много лекари и психолози през последните години еднозначно доказаха, че пълноценната почивка допринася както за здравето и щастието, така и за по-добрите постижения на работното място. Но работодателите и работниците се оказват твърде заети, за да обърнат внимание на научните факти.

 

Използвана е статия в Guardian от Йън Прайс, автор на книгата "Илюзия за активност"