Ново изследване на ООН показва, че макар градовете да заемат само 2% от земната повърхност, те са отговорни за до 70% от емисиите от човешката дейност. Следователно градовете се превръщат в „бойно поле“ на глобалните опити за спиране на климатичните промени, твърдят авторите на „Глобален доклад за човешките обиталища 2011 г.: градове и промяна на климата“.

Градовете са наистина големи консуматори на енергия, но според авторите на ООН това всъщност дава шанс да се постигнат големи икономии, ако се премине към ефективно градско планиране. В противен случай сме се запътили към „смъртоносен сблъсък“ между климат и градове.

Урбанизацията е траен процес. След като градското население през 2010 г. премина бариерата от 50% от цялото население на планетата, няма никакви признаци, че този темп на прираст ще намалее. Всяка година броят на гражданите нараства с 67 млн. души, 91% от това число в развиващите се страни. По оценки на ООН, в градовете през 2030 г. ще живеят 59% от човечеството.

По-високата урбанизация ще доведе до по-висока консумация на енергия. Изследователите твърдят, че преселването на хората в градовете ще доведе до повишено ползване на транспорт; по-интензивно отопляване и охлаждане на къщи и офиси; засилена икономическа дейност за генериране на доход.

Градовете влияят върху климата, но след това климатът влияе върху градовете още по-тежко: заради нарасналите емисии парникови газове, които според учените водят до по-високи средни температури на планетата, градовете все по-често ще бъдат връхлитани от убийствени топлинни вълни.

Ще има повече тежки наводнения, както и площта на изложените на засушаване терени ще нарасне. Има опасност и от неочаквано бързо покачване на морското равнище, което може да застраши някои многолюдни крайбрежни центрове.

От регионите в света, най-тежки поражения от климатичните промени ще има в Южна Африка. Заплашени са градските центрове в делтата на Нил, датската столица Копенхаген, Мексико, както и цялото население на множество Тихоокеански острови.

Но и в други региони, измененията в климата ще се превърнат в предизвикателство за способността на градовете да оказват базови комунални услуги: подаване на вода, електричество, транспорт, промишленост. Съществува заплаха за физическата инфраструктура и за възможността на екосистемите да предоставят на хората услугите си.

Има опасност в някои градски центрове, които няма да могат да се справят с предизвикателството на климата, икономиката да се наруши и населението да загуби препитанието си. В доклада са изброени конкретни региони, в които трябва да се очакват бедствия, свързани с климатичните промени, например суши, свлачища, циклони и наводнения. Сред тях е и Южна Европа.

Авторите на доклада виждат слънчев лъч във възможността на градовете да вземат самостоятелни решения за своята консумация и енергетика, както и защита от наводнения, дори правителствата на национално ниво да действат бавно и неохотно.

Така или иначе, основното практическо послание засега е промените в климата да се взимат под внимание, когато се пристъпва към градско планиране.

Някои статистики

Докладът, обобщен по-горе от BBC, е бил представен снощи в London School of Economics. Ето и няколко статистики „от извора“. Авторите на ООН твърдят, че към 2050 г. 200 млн. души могат да останат без дом заради климатичните ефекти, а през 2070 г. съвкупната стойност на щетите, които може да причини наводнение на 100 – годишен максимум, ще нарасне от 3 трилиона на 38 трилиона долара.

В Европа застрахователните загуби се очаква да нараснат с 5%, като щетите от един 100 – годишен ураган ще достигнат 50 млрд. долара през 2080 г. от сегашните 25 млрд. долара. В Лондон в зона, застрашена от наводнения лежат активи за 220 млрд. долара, а в Маями капитали за 900 млрд. долара са изложени на риск от тежки морски бури.

По данни на IPCC, междуправителствения панел за климата на ООН, 14% от причинените от човека парникови газове идват от селското стопанство, а 17% от изсичането на гори. Останалите се формират, както следва: 23% транспорт, 19% индустриални дейности, 8% жилища; 3% отпадъци. За 2004 г. е изчислено, че 26% от емисиите се създават от процеса по доставка на енергия.

Сред парниковите газове въглеродният диоксид формира 56.6% от антропогенните емисии. Други 17.3% са въглероден диоксид от процеса на обезлесяване. Метанът дава 14.3% от парниковите газове, измерени в еквиваленти на въглероден диоксид, а азотният оксид 7.9%.

Изследователите на ООН са доказали наличието на тясна корелация между процента на урбанизация и емисиите CO2 на човек от населението.

По данни от Ню Йорк за 2007 г., от 61.5 млн. метрични тона емисии въглероден диоксид, 77% се създава в жилищата /32% в жилищни сгради; 24% в търговски сгради; 9% в учреждения и 12% в индустриални обекти/, а 22% в транспорта. Електричеството и природният газ са най-големите източници на емисии.