Говори се, че условията за отпускане на следващия спасителен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро са вече договорени. Но какво точно даде Атина в замяна на европейските милиарди? Spiegel се опитва да обобщи различните мерки за „строги“ икономии, които на пръв поглед показват, че повечето българи биха били щастливи да се докопат до гръцките „унизителни“ икономии.

 

Най-много се коментира в последно време намаляването на минималната работна заплата в страната, с 22%. Минималната заплата за месечния труд на гърка вече става вместо 751 евро – 586 евро /1146 лева, или 4.25 пъти по-висока от минималната българска заплата/.

 

Минималната заплата за младите работници до 25 години е още по-ниска, 525 евро. Но гърците няма какво да ги оплакваме, че се доближават до българските стандарти: минималната заплата в Гърция всъщност не е месечна, тъй като ще продължи да се изплаща 14 пъти в годината.

 

Пенсиите се съкращават с 10 до 15%, което означава общо с 300 млн. евро – а през следващата година от пенсии ще бъдат икономисани още 325 млн. евро.

 

Помощите за безработни, които ще се изплащат в продължение на една година на уволнените гърци, се смъкват от 461 евро на 322 евро. Това е полезна за бюджета мярка, тъй като безработицата в Гърция нарасна до 21% - и продължава да се покачва.


Повечето добавки към заплатите, които значително надуват разходните ведомостти, се съкращават, така че като цяло разходите за труд трябва да спаднат с 15%. Освен това 17 затворени професии – като например оптик и екскурзовод – ще се либерализират, тоест ще се допусне конкуренция в тях.


По-голямата част от промените са насочени в изпълнение изискванията от страна на тройката международни кредитори към Гърция да изгради по-конкурентна икономика. Германски икономист коментира: „Ще има езеро от сълзи, но то трябва да бъде преплувано. Мъката ще трае дотогава, докато реалните заплати не слязат там, където сега е производителността – тоест много по-надолу“.


Ясно е, че цените не се смъкват със скоростта, с която слизат заплатите. Бедността в Гърция ще нарасне, ще се увеличи броят на бездомните. Средната класа ще се свие. Колкото по-малко печелят хората, толкова по-високи ще стават социалните помощи, което ще увеличи бюджетните разходи и ще разшири дефицита в бюджета.

Безработицата сред гърците на възраст до 24 години вече достига 50%. На този фон ще бъдат уволнени 15 000 държавни служители през тази година, до 2015 г. броят на уволнените от обществената хранилка трябва да достигне 150 000 души. Отпада специалната клауза срещу уволнения в държавните предприятия и в банките.

Държавата освен това ще съкрати разходите за лекарства в държавните болници с около 1 млрд. евро. От спиране заплащането на извънреден труд на лекарите ще се спестят още 50 млн. евро.

В страната ще се затворят 200 малки данъчни служби, тъй като са ниско ефективни. Заедно с това ще се назначат 1000 нови данъчни контрольори – единственият щат в държавната администрация, който ще нарасне. Глобите срещу неплащане на данъци стават по-сурови, отпадат гратисните периоди за дълговете към финансовите и социалните служби.

Може би най-позитивният момент в мерките за икономии на Гърция е, че разходите за военни цели ще намалеят – макар и само с 0.15%, но това съответства на 600 млн. евро.

Еврогрупата постави условие на Гърция да намали държавните разходи с още 325 млн. евро през 2012 г. Според запознати, икономията ще дойде първо от 100 млн. евро по-малко разходи за отбрана. Други 100 млн. евро ще дойдат от съкращаване на заплатите на конкретни държавни служители: съдии, лекари, професори. Със задна дата от 01.01.2012 г. заплатите им се намаляват с 10 до 20%.

Освен това държавните разходи за общините и градовете се свиват с още 75 млн. евро, а 50 млн. евро ще се икономисат, след като здравно осигурените биват принудени сами да плащат част от стойността на лекарствата си. Вижда се, че разходите за лекарства са едно от най-ощетените пера – заедно с разходите за пощите.

Общо, допълнителните икономии в бюджета през 2012 г. достигат над 3.3 млрд. евро, по настояване на тройката. Но това не вещае подобрение в бюджетната позиция, напротив. През 2011 г. гръцкото правителство вече предприе сурови икономии и спести сума от почти 17% от БВП – но в резултат на това гръцката икономика се срина с почти 7%.

Числата, с които борави тройката в прогнозите си за бъдещето на Гърция, не издържат на реалността – заключава Spiegel. Например уволнените публични служители ще получават поне една година по 60% от заплатата си – а ако са близо до пенсия, две години. След което армията уволнени държавни служители ще има право и на помощи за безработни, което допълнително ще натовари бюджета.

Има някакви смътни надежди за приходи от приватизация на държавни предприятия. Сред тях е държавният газов доставчик Depa, държавните рафинерии, компанията за лото и спортни залози Opap, водоснабдяването на Атика и Солун. До 2015 г. по този начин в държавната хазна трябва да влязат 15 млрд. евро, а само през 2012 г. 4.5 млрд. евро.

Експертите се съмняват, че поставените цели за приходи от приватизация ще бъдат постигнати. Според германските икономисти, сега ситуацията в Гърция била сходна с тази във ФРГ след падането на Берлинската стена. „Планираха се приходи от милиони от приватизацията, накрая се оказахме с милиарди дефицит“. Също и в Португалия приходите от приватизация не отговаряли на очакванията. Доскоро гърците разчитаха на 50 млрд. евро приходи от приватизация, но това нищо не означава.

Заключението на изданието: гръцкият спасителен пакет стои на глинени крака. Съкращаването на заплати и уволненията ще доведе до покачване на социалните разходи, а това не е отчетено в програмата. Действително ли разходите за лекарства могат да се свият с 1 млрд. евро? Не са ли много оптимистични оценките за приходи от приватизация?

Най-важното: доколко можем да сме сигурни, че бъдещите правителства на Гърция ще се придържат към тези сурови условия? В една демократична държава никой не може да изисква от новоизбраното правителство да спазва обещанията на предходното.