Гърция продължава да държи в тайна истинското състояние на своите финанси. Четири месеца след като ЕС и МВФ склониха да окажат подкрепа на стойност 110 млрд. евро на закъсалата страна, европейските статистици и надзорници изказват недоволство, че нямат достъп до истинските финансови данни.

След като са се запознали само с част от наличната информация, европейските финансисти са заявили: Гърция е била в пълен грях! Те заслужават да бъдат наказани! - цитира агенция Блумбърг.

На 22 октомври ще бъде публикуван доклад за дълга и дефицита на страните членки. Евростат се надява, с новите си правомощия да одитира на място финансовата информация на Гърция, да публикува и солидна оценка за размера на гръцкия дълг.

През 2009 г. съотношението правителствен дълг / БВП е 115.1%, с което Гърция заема второ място в еврозоната след италианските 115.8%. Според някои от прогнозите на МВФ, това съотношение за гърция през 2012 г. може да нарасне до 149%.

През октомври миналата година гръцката статистика направи ревизия на оценката си за бюджетния дефицит, като удвои цифрата за размера му. Последствието беше срив на еврото, което загуби 15% от стойността си от октомври насам.

Инвеститорите не вярват на Гърция и изискват лихви по гръцките 10 годишни ДЦК пет пъти по-високи по сравнение с германските. Спиралата, в която е попаднало гръцкото правителство, може да наложи част от дълга да бъде преструктуриран – решение, което все по-често се коментира в световните медии.

Според Банката за международни разплащания в Базел, банките по света държат дълг на Гърция в размер на почти 300 млрд. долара. Има някои фондове, които инвестират специално в правителствени бонове на Гърция, Испания, Ирландия и Португалия заради по-високата доходност, която предлагат. През първото тримесечие експозициите в гръцки дълг са се увеличили с 7.1%, или над 20 милиарда.

Но Гърция е извършила още един грях – валутни суапове, предложени на страната първо от Голдмън Сакс. С тях е бил намален текущият размер на дълга в замяна на нарастване на бъдещи плащания. Суаповете са били използвани първо през 2001 г., за да се прикрият дефицитите след първата година на членство в еврозоната.

Според Евростат, използвайки тези сложни суапове Гърция е прикрила 7% от държавния си дълг. Около една трета от гръцкия дълг е с прикрепени суапове към него, считат запознати. Практиката е изоставена някъде около 2008 г. - когато вниманието към гръцките финанси рязко нараства. През 2009 г. ЕЦБ установява голямата гръцка активност на този пазар и оттогава се опитва да разбере истината.

Проблемът със суаповете е в това, че те се базират на очакването за бъдещо икономическо подобрение. Но строгите икономии на гръцкото правителство със сигурност ще доведат до спад на БВП, съответно до по-ниски приходи в хазната и задълбочаваща се невъзможност да се изплащат дълговете самостоятелно.