Да говорим за България като за ... България. Това, което се случва в Гърция, Испания и Португалия, не е толкова важно за нас и за членството ни в еврозоната, смята евродепутатът от ЕНП-ГЕРБ и зам.-председател на специалната комисия на ЕП за борба с финансовата криза Илиана Иванова.

Дисциплинираната фискална политика е пътят на България към ERM II. Няма критерии, които България да не покрива, за да се присъедини към европейския валутен съюз, допълни тя.

Какво още трябва да предприеме Европейският съюз, за да пребори кризата, кое е най-голямото предизвикателство за европейските държави във време на криза, както и какви препоръки да очакваме от Специалната комисия за борба с финансовата криза, за това разговаряме с Илиана Иванова.

Госпожо Иванова, преди време на сесия на Европейския парламент призовахте всички страни членки на Европейския съюз да отворят трудовите си пазари за българи и румънци. Според Вас, запазването на ограниченията води до аномалии на единния пазар и е вредно за Европа в тези кризисни времена. Владимир Шпидла пък активно Ви подкрепи. Докъде стигна работата на ЕК по въпроса за премахването на рестриктивните мерки, защото в крайна сметка отварянето на трудовия пазар зависи от решението на конкретната държава?

Да, това е така, ЕК няма как директно да се намеси, но може да препоръча такова решение да бъде взето. Резултати от изследвания на самата комисия показват, че всъщност отварянето на трудовите пазари на западноевропейските страни за гражданите на страни от Централна и Източна европа няма да доведе до очаквания от западните държави ефект. Напротив, това би подобрило функционирането на вътрешния пазар и конкурентоспособността му, което е изключително важно с оглед на кризата, в която се намираме. И пак ще се върна на изказването на Марио Монти – не бива в такъв тежък момент да се обръщаме към протекционизъм, към мерки, които стимулират националните икономики за сметка на вътрешния пазар, защото дългосрочният ефект от това ще бъде негативен за всички.

Категорично изтъкнахте и че е необходимо ЕС да се координира в борбата с кризата и да се предприемат единни мерки. Не смятате ли, обаче, че картината в отделните страни е твърде различна, за да се определят общи механизми за действие?

Разбира се, няма как да има универсална програма от мерки, които да бъдат еднакво прилагани във всички държави. Това, което имам предвид, когато говоря за координирани усилия, за което говорим и в Специалната комисия за борба с кризата, е че е изключително важно да се координират усилията особено по отношение на стратегиите за изход. Тук отново може да възникнат проблеми по отношение на времето, в което отделните страни решат да прекратят действието на стимулиращите пакети, които са прилагали. Какво имам предвид: ако досега всички държави са стимулирали банковите си системи с определено равнище на ликвидност и сега решат в различно време да започнат да изтеглят тази ликвидност, то конкурентоспособността на финансовите системи в отделните държави ще бъде нарушена. Затова е много важно да има изключително добра координация по отношение на времето – кога да бъде изтеглена тази ликвидност, тъй като в крайна сметка ефектът от това свръхпредлагане на ликвидност в дългосрочен план би бил инфлация.

На форума в Давос представителят на Европейската централна банка каза, че изтеглянето на ликвидността в еврозоната ще се случи съвсем скоро, в първата половина на годината.

Времето трябва да бъде премерено много добре и е важно това да не стане прекалено късно, защото инфлационната заплаха е достатъчно голяма. Освен това, не мисля, че трябва да оставяме икономиките прекалено дълго време да разчитат на изкуствени стимули и свръхпредлагане на ликвидност. Трябва да се създадат такива условия, че икономиките постепенно да започнат да излизат от състоянието, в което се намират в момента, на основата на един органичен растеж. Те не бива да бъдат до такава степен зависими от финансовата система, а финансовата система да бъде обслужващата част от икономиката. Заради кризата наблюдаваме обратното.

Настоявате и за разширяване на еврозоната и бързото присъединяване на България. Дали, обаче, „ударното” приемане на еврото не би донесло повече негативи за страната ни? Все пак доста по-подготвени от нас държави охладняха към идеята.

Не бих казала, дори напротив, мисля, че позитивите за българската икономика са безспорни. Няма критерии, които към момента да не покриваме – миналата година ние бяхме държавата с най-нисък бюджетен дефицит в Европа. Освен това, за присъединяването към ERM II официално няма критерии. Така че, продължавайки тази изключително дисциплинирана фискална политика, която водим в момента, би трябвало да няма проблем за приемането ни в „чакалнята”. В Конвергентната програма на правителството, одобрена в сряда, са подробно описани реформите, които българското правителство предвижда за следващите три години. Мисля, че най-важното, което ние трябва да направим в момента, е да си вършим работата. Дори и не толкова да говорим непрекъснато за това колко е важно да ни приемат. Оттам нататък отговорът винаги е бил един и същ. Когато Жан-Клод Трише е бил в парламента, той е казвал, че ако ние изпълняваме официално изискваните критерии, няма никакъв проблем да бъдем приети.

Заради проблемите в Гърция и Португалия не се ли увеличи скептицизмът за разширението на валутния съюз?

Аз мисля, че има тревога в еврозоната по отношение на изключително високото равнище на задлъжнялост и големите бюджетни дефицити в много държави и това е нормално. Но не мисля, че трябва да свързваме положението в Гърция, Португалия и Испания с положението на България. На мен много ми хареса израза на Ангела Меркел от последните дни. Тя каза, че когато се говори за България – да се говори за България. Аз съм напълно съгласна с това твърдение. Мисля, че трябва да се разглежда всяка страна на базата на това какви успехи е постигнала тя, каква политика води и какви реформи осъществява. Ако България има какво да предложи, мнението не би трябвало да се влияе от това какво става в Гърция или в Португалия.

Сега бих искала да отделим внимание и на дейността на Специалната комисия за борба с кризата към ЕП. Председателят на комисията Волф Клинц сам призна преди време, че е трябвало подобен орган да бъде създаден още след фалита на Lehman Brothers. По какъв начин може да бъде компенсирано забавянето? Няма ли вероятност да предложите мерки за борба с кризата, които докато бъдат гласувани – икономическата ситуация в ЕС ще бъде коренно различна?

Не, не мисля, че е имало забавяне при сформирането на комисията. Знаете, че мандата на предишния парламент изтече в края на пролетта и нямаше как такава комисия да бъде сформирана по-рано, тъй като предстояха избори и сформирането на нов парламент. Така че и сформирането на тази комисия се получи тогава, когато беше възможно. По отношение на това как ще бъде наваксано пропуснатото време по технически причини – мисля, че се движим много добре в графика. На базата на предварителните идеи, които имахме за изслушвания, вървим точно по план. В средата на годината очакваме нашият докладчик да излезе с междинен доклад. Междувременно, ние си разделихме работата на подтеми. Така че в цялостният доклад, който ще излезе накрая, ще има и една група от поддоклади за аспектите, които ние считаме за важни. Някои от тях са, например, разпространението на кризата върху реалната икономика, върху публичните финанси, социалните последици, реформите в пенсионната система, демографските предизвикателства, финансовите регулации, стратегиите за изход, финансови и монетарни аспекти, ролята на кохезионните инструменти и също така – процесите на възстановяване и преструктуриране на европейската икономика и за страните извън еврозоната. Следващият месец ще се проведе и специален семинар с централна тема страните извън еврозоната и отражениетона кризата върху техните икономики. Заедно с една унгарска колежка сме основните докладчици по тази подтема за икономиките от Централна и Източна Европа.

Пенсионната реформа у нас, обаче, окончателно се отложи за 2012 година. Какъв е Вашият коментар на тази препоръка на сформирания специален Консултативен съвет към Министерството на труда и социалната политика?

След като е било взето това решение – сигурна съм, че има необходимите причини и предпоставки за това. Сигурна съм, че решенията, които ще бъдат взети, ще бъдат най-добри за България. Ситуацията в страната е тежка. Положението, в което се намира правителството, е да търси средства, които ги няма. Това решение мисля, че е правилно и очаквам да бъдат взети най-добрите и подходящи мерки.

Кои мерки за борба с кризата на ниво ЕС считате за най-важни и необходими да бъдат изпълнени възможно най-скоро?

Първото най-важно нещо е да осигурим стабилност на публичните финанси. Това е и най-тревожният знак.

Ясно е, обаче, че това няма да се случи скоро.

Това е най-голямото предизвикателство, защото цената на стимулиращите икономиката пакети беше увеличаването на публичните дългове на много от държавите. Това се оказа и проблем по отношение на Пакта за стабилност и растеж и по отношение на Маастрихт. Това е необходимата основа, според мен, върху която трябва да бъде изграждан бъдещият модел за развитие в ЕС. Разбира се, голямо внимание трябва да бъде обърнато и на малките и средните предприятия. Те създават най-много работни места в Европа, осигуряват над 65% от заетостта. Крайно време е мерките в по-голямата си част да бъдат насочени към съживяване на реалната икономика и към тези, които създават работни места.

Каква част от поставените цели и задачи успя да реализира Специалната комисия на ЕП за борба с финансовата и икономическата криза за изминалото време от мандата?

Специализираната комисия на ЕП за борба с финансовата и икономическата криза беше създадена в края на 2009-та с мандат от 1 година. Тогава си поставихме за цел да се извърши цялостен анализ на причините и последиците от кризата, как се развива в отделните странии в края на мандата да подготвим доклад за това какви са възможните стратегии за изход от кризата. В рамките на това време предвиждаме редица изслушвания, дискусии, семинари. До момента сме провели три публични изслушвания по темата, с участието на водещи икономисти и представители на академичните среди, на Европейската централна банка, Европейската комисия. Днес /бел. авт. - 28.01.2010 г./ всъщност се състоя последното от тези три изслушвания, за които споменах, на тема „Социалните последици от кризата”. Бяха проведени и два семинара, първият урок е от скандинавската финансова криза, който беше ноември месец миналата година, също и един друг семинар, заедно с комисията по икономически и валутни въпроси, по темата за стратегиите за изход. Искам, обаче, да уточня, че специализираната комисия няма законодателен характер, решенията, които ще вземем, ще имат препоръчителен характер към водещите комисии в парламента, например – Комисията по икономически и валутни въпроси. Те са тези, които имат възможността да правят предложения от законодателен характер.

Какво се случи на днешното /бел. авт. – 28.01.2010 г./ изслушване?

Това беше много интересно изслушване, от гледна точка на темата най-вече. Тя е изключително важна – социалните последици, безработицата, реформата на социалните системи, ролята на трудовите пазари. Защ ото най-тежк ият и негативен ефект от кризата, спопред мен, е увеличаващата се безработица. Тя вече е над 10% в Европа, особено засегнати са младите хора. Ключовият лектор беше Марио Монти, който беше назначен за специален съветник на президента Барозу. Марио Монти представи своята визия за това как трябва да се развива вътрешния пазар, но и да не тръгваме само в едната посока, а еднакво да обръщаме внимание и на социалните аспекти. Защото няма как да имаме добро функциониране на вътрешния пазар без да вземем предвит социалните аспекти на кризата. И аз много се радвам, че той спомена нещо много важно за България – единен пазар означава наличие на мобилност и гъвкави трудови пазари, също – нови инструменти за тяхното управление. Това го свързвам с изказването, което направих миналата година в пленарна сесия в Страсбург по отношение ограниченията за правото на работа на българи и румънци в някои страни от ЕС. Монти също вижда необходимостта от тази мобилност и гъвкавост на трудовия пазар в Европа и това е изключително важно, защото той ще бъде човекът, който предава препоръките на Жозе Маноел Барозу.