През петте години на финансовата и икономическа криза в Гърция политическите сили, които идваха на власт, се сблъскваха без изключение с шока от размера на държавния дълг. Проблем, чиято сериозност и размери са такива, че почти автоматично разбиват всички заблуди и отстраняват т. нар. теоретични способности на правителството.

Георгиос Папандреу беше първата жертва с неговото впечатление, че "има пари". Той изчезна политически и неговата партия просто се изпари, пише Антонис Каракусис в To Vima.

След това Антонис Самарас изпита последствията от заблудата си за "силни преговори". Той се бореше, променяше, въртеше се в кръг, в крайна сметка загуби и се оттегли от ръководството на партията си.

Алексис Ципрас беше следващия. Той направи завой на 180 градуса след шест месеца, за да задържи страната в еврозоната. Ципрас също така стана жертва на заблудата, че Европа ще отстъпи пред вота на гръцкия народ и сега става свидетел на разпадането на партията си.

Неговите разкаяли се другари формират нова политическа сила и свирепо го атакуват, забравяйки, че той ги вкара във властта, която не можаха да задържа заради илюзиите си.

Истината е, че пет години след избухването на кризата политическата система на Гърция е напълно унищожена.

Доминиращите политически сили, нови и стари, претърпяха последствията от непълно или противоречиво управление и неспособност за правилно интерпретиране на актуалната ситуация, а именно да се направи разграничение на степента на взаимозависимост, да бъде избрана финансова политика, която е в съответствие с външните условия и тя да се прилага последователно и стабилно.

Сега всеки е осъзнал повече или по-малко, че няма път за излизане от кризата без саможертва, сплотеност и организационен план.

Дори поддръжниците на връщането на драхмата не смеят директно да опишат такава стъпка освен като "възможна ако е необходимо", тъй като са наясно със сериозните последствия от този избор.

Гръцкият народ сега е опитен и знае, че няма лесни решения. Избирателите биха обърнали гръб на тези, които дават големи обещания и ще повярват на тези, които наистина могат да гарантират изпълнение на конкретен план, който ще подсигури мястото на Гърция в еврозоната и ще ѝ помогне да се справи с кризата.

Вече няма време за зависими партии и лидери, които не разбират гръцкото положение на картата на света.