Какви са основните рискове около емитирането на еврооблигациите и какви са очакванията на управляващите, обяснява Димитър Главчев, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ

- Г-н Главчев, удачно ли е решението за емитиране на еврооблигации за покриване на стария дълг?

- Въпросът с емитирането на еврооблигациите все още стои отворен, защото тепърва предстои обсъждането и гласуването му в парламента. Там ще имаме възможност да чуем позициите на финансовото министерство, както и на колеги експерти. В момента от много търговски банки са проявили интерес към такива книжа.

- Дълговата криза в еврозоната прави ли моментът неподходящ за емисията?

- Експертите от Министерство на финансите най-добре могат да преценят ползите и рисковете от емитирането на облигации, които ще бъдат изложени и съгласувани с нас, народните представители. Разбира се, специалистите са взели предвид и всички възможни рискове, включително евентуални проблеми в еврозоната. Правителството прогнозира и през следващата година да има бюджетен дефицит, който също ще трябва да се финансира с дълг или с харчене на спестяванията във фискалния резерв. Като източник на по-евтин дълг държавните ценни книжа са една възможна опция. По този начин обаче държавата изтегля ликвидност, която, ако стигне до частния сектор, може да стимулира икономическия растеж.

- Ще успее ли да се постигне все пак добра доходност?

- Поддържането на фискална дисциплина е задължително правило в моментната икономическа обстановка в Европа и ние ще продължаваме да следваме тези принципи, както и досега.  През януари догодина е първият падеж по облигациите на Милен Велчев на стойност около 1,830 млрд. лв. Втората част е с падеж януари 2015 г. и следователно трябва да се съобразим с тези събития и да подготвим допълнителен финансов ресурс. Основна роля за решаване на въпроси от такъв характер трябва да има Консултативният съвет за финансова стабилност, чийто председател е финансовият министър. В този съвет се включват още управителят на БНБ и шефът на Комисията за финансов надзор. Основната цел на съвета е да съдейства за поддържането на финансовата стабилност чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Освен това в съвета се преценяват и потенциалните влияния на външни и вътрешни фактори за поддържане на финансовата стабилност. Толкова важни финансови решения за България трябва да се взимат и обсъждат в рамките на тези формати, които са създадени именно с тази цел.

- В сегашните условия и с готвената емисия на дневен ред ли е кандидатстването за еврозоната?

- Влизането в еврозоната е тема, която винаги е стояла на дневен ред. В еврозоната обаче се влиза след изпълняване на определени и конкретни критерии. Нашите показатели в момента са много добри. Дори след евентуално емитирине на външен дълг пак ще останем на второ място след Естония в Евросъюза. По дефицит сме в първата седмица, нещо повече - за 2011 г. сме от наистина малкото страни, които изпълняват Маастрихтските критерии.

- За какви инвеститори би представлявала интерес емисията?

- Очаквам да има сериозен интерес от страна на чуждите инвеститори, но и не само от тях, тъй като условията са добри.

- Покрай плащанията по дълга се заговори и за парите от Сребърния фонд. Как може да се управляват най-добре тези средства?

- Аз винаги съм повтарял, че темата е изключително деликатна заради това, че се планира активно управление и на средства от Сребърния фонд. Това, което мога да гарантирам е, че тя се разисква сериозно и обстойно. Не виждам проблем за по-активно управление на средствата, но трябва да се предвидят и всички макроикономически рискове.