В България има много хора без работа, но няма хора, подготвени за работа. Липсват както кадри с висока квалификация като мениджъри и инженери, но и стругари, заварчици и шлосери.

Така изглежда пазарът на труда у нас през очите на чуждестранни инвеститори и български работодатели. През последните години изследване след изследване показваха липсата на служители с подходящи знания, умения и професионален опит, въпреки че българите, завършили висше образование, постоянно се увеличават, а безработицата расте.

Какво куца

Причините кадрите да не достигат са тривиални. Например част от младежите са получили дипломи за специалности, които не се търсят от бизнеса или квалификацията им е прекалено висока за работните места, които се предлагат. Друг проблем е, че кандидатите за работа нямат елементарни трудови навици и искат да правят нещо, каквото и да е то, само и само да получават заплата, допълват описанието на проблема мениджъри по човешки ресурси.

Според изследване на Германо-българската индустриално-търговска камара недостигът на квалифициран персонал се дължи на липсата на връзка между теория и практика в учебните програми.

В сферата на машиностроенето, механиката и електротехниката например най-силен е гладът за механици, технически чертожници, заварчици, електротехници. В търговията липсват продавач-консултанти. Не достигат и банковите и застрахователните специалисти, както и екскурзоводи, шивачи и брокери на недвижими имоти, показва анкета сред членовете на бизнес организацията.

Смяна на модела

За преодоляването на проблема инвеститорите предлагат в България да се въведе германската система за професионално образование. Тя предвижда учениците от горните класове в техникумите, които не желаят да продължат да учат в университет, да сключват трудови договори с предприятия, където да се обучават по дадена професия и да получават практически знания и умения. Целта е с помощта на бизнеса да се преодолее дефицитът на обучени кадри, а младите хора да завършват с добри познания за практиката, за да могат бързо да намерят работа.

Проучването на Германо-българската камара показва, че 43 фирми са готови да приложат този подход. За осъществяването му обаче професионалните гимназии трябва да променят учебните си планове, за което е необходима подкрепата на министерството на образованието, казват от камарата.

Помогни си сам

За да решат проблема с недостига на кадри, някои германски компании в България вече минаха на принципа “Помогни си сам”, като създават собствени центрове за обучение.

Пример за това е производителят на техника “Либхер”. От септември т. г. шивашкото предприятие “Пирин Текс” отвори частно училище в Гоце Делчев. Вносителят на коли “Балкан стар” обучава автомобилни техници.

Проверка на “Труд” показа, че повечето български компании не сътрудничат с университети и гимназии, а разчитат предимно на вътрешни обучения за подготовка.

“Нямаме сътрудничество с университети за подготовка на кадри. Когато наемаме млади хора, търсим потенциал в мисленето, а не кой знае каква теоретична подготовка, защото хора с такива знания не се прескачат в България”, коментира изп. директор на “Арома” Димитър Луканов.

“Трудно намираме технолози за производството, специалисти по маркетинг и продажби. За работните места, на които се слуша и изпълнява, не е толкова трудно да се наемат хора”, добави той.

Частен случай

Строителството, колкото и в момента да е в криза, е сред малкото положителни примери за тясна връзка между бизнеса и образованието у нас.

“Голяма част от преподавателите в университетите имат фирми. Следим студентите още от първи курс и осигуряваме награди, стипендии и практики на най-добрите”, разкрива рецептата на успеха Иван Бойков, шеф на строителната камара. За подготовката на кадри браншовата организация разчита и на професионалния си обучителен център. Такъв има и към всяка голяма строителна фирма, каза Бойков. Строителната камара работи активно и с професионалните гимназии. “По програма “Леонардо да Винчи” водим учителите на обучения в чужбина, за да си сверяват часовника”, добави Бойков.

“Добър вариант за обучение на кадри са и летните студентски стажове. Около 40% от младежите остават след тях на работа”, каза управителят на компанията за човешки ресурси “Джоб тайгър” Светлозар Петров. Тази година около 130 компании са предлагали стажове на организираните от компанията дни на кариерата. Най-активни са били фирмите, свързани с информационните технологии, кол центровете и производствените предприятия.