Зададе ли се смяна на властта у нас, като далечен заплашителен тътен започва да се носи слухът за падане на валутния борд. Никой не знае кой го пуска, нито откъде идва. Никой не го споменава открито, но недомлъвките всяват още по-голям страх сред хората.

Защото българите не са забравили хиперинфлацията, когато цените галопираха, а парите ни се топяха всяка минута. За хората на заплата, за спестителите в банките, за фирмите, които всеки ден се разплащат с доставчици, падането на борда наистина би било черен сценарий.

Защото отвързването на лева от еврото ще доведе до драстично обезценяване на българската валута. Казано на обикновен език - ще трябва да ходим в магазина с една торба пари, с които ще купуваме все по-малко стоки. Така че явно слуховете за падане на борда, за които предупреди финансовият министър в оставка Симеон Дянков,  не идват от обикновените хора.

Едва ли и някой министър-председател или лидер на партия би допуснал без натиск управлението му да се свързва с убийство на българския лев и на българската икономика. Особено сега, по време на една от най-тежките икономически кризи, които Европа и светът познават.

Кой тогава би имал интерес от подобна катастрофа?

Отговорът е - любителите на ловенето на риба в мътна вода. Те ще загубят милиони, но не спестявания, а невърнати кредити към банки, задълженията им към държавната хазна ще се обезценят, а неразплатените суми по вътрешни и външни договори ще бъдат изядени от инфлацията. Тези пък, които са скрили парите си в офшорни сметки, ще могат да си напазаруват много евтино разорени предприятия, фирми, а защо не и банки.

Затова тези хора не се уморяват и при всеки удобен случай започват да обясняват как бордът вече е изиграл своята роля, а сега е спирачка за развихрянето на частната креативна инициатива и носи само вреди. Но България е член на ЕС и няма как икономиката да се срине толкова, че да се опразнят всички резерви и държавата да фалира. Затова сценарият е доста прост.

Решението за сваляне на паричния съвет може да е само политическо и затова се внушава на  обществото колко е добре да се махне бордът. Така се оказва натиск върху правителството да вземе  решението.

Това е най-удобният сценарий за кукловодите в пиесата "Бутаме валутния борд". Но и най-нереалистичният. Защото колкото и да са корумпирани управниците ни, не са толкова глупави, че да не си дават сметка за последствията.

Освен това БНБ стриктно следи за валутния резерв на страната и няма да допусне той да бъде изпилен до такава степен, че да позволи срив на лева. Другите сценарии са по-скоро теоретични.

Бордът пада сам при голям внос на стоки и неистово харчене от страна на населението. Това обаче няма как да се случи при галопиращата бедност на огромната част от хората. Които нямат възможност да си платят сметките, какво остава да купуват вносни стоки в огромни количества.

Напоследък се чуват гласове държавата ни да се справи с бедността, като изтегли заем. Това стана причина и Дянков да предупреди, че едно от последствията от емитирането на дълг може да разклати борда.

Ако обаче парите не просто се изхарчат за пенсии и заплати, а се инвестират в икономиката, в производство на индустриални стоки с висока добавена стойност или за износ, дълговете не са проблем.

Каквито и да са заплахите пред валутния борд, те биха могли много лесно да се персонализират и тушират. Затова също са необходими политически решения. Но не бива да ги възлагаме на задаващото се служебно правителство, което не би могло да има правомощия  и сили да ги осъществи. Затова би трябвало да се погледне дългосрочно, към следващия редовно назначен кабинет.