Икономическата свобода в света леко нараства, но все още е на по-ниско равнище спрямо годините преди кризата, показват резултатите от изследване. В България индексът на икономическата свобода също се покачва и страната ни вече заема 60-то място от 183 страни, попадайки в категорията на „умерено свободните“. В изготвяния от фондация Херътидж и Уолстрийт джърнъл индекс, 100 пункта означава максимална свобода; България получава 64.9 пункта при средни за света 59.7 пункта за 2011 г.
За отбелязване е, че в индекса за 2011 г. се включват данни от края на 2009 г. и първата половина на 2010 г. - акцентират от Института за пазарна икономика, които са българските партньори по изготвяне на индекса. След отстъплението, установено през 2010 г., през 2011 г. България възвръща позициите си. Но в това развитие не се отчита случилото се през втората половина на 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета.
В света според Индекса на икономическата свобода IEF има шест свободни икономики, с оценка на икономическата свобода над 80 пункта; според изследователите това са Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. САЩ са 9-ти, а Великобритания 16-ти в класацията.
Авторите на изследването отбелязват, че високите нива на държавни разходи в света през последните години не са довели до увеличаване на икономическия растеж. Те критикуват „кейнсианската политика на масирани харчове“ и заявяват, че правителствените стимули са забавили възстановяването.
В класацията България заема място малко преди Румъния и Турция, но след Македония. България има по-висока от средното за света оценка, но по-ниска от средното за регион Европа 66.8 пункта.
Като ключови за България се определят валутният борд, ниските преки данъци и сравнително свободната търговия. Липсата на ясни правила и корупцията пък отново дърпат страната назад. Коментарът на икономистите от ИПИ: като изключим шока от кризата, то разпространението на икономическата свобода у нас е в застой.
Свободата не е число
В по-общ план, в света се изчисляват няколко индекса на икономическата свобода и този на Heritage се приема като може би най-добрия. Но според влиятелни икономисти, сред тях Дани Родрик и Джефри Сакс, не може да се установи пряка връзка между икономическа свобода и благоденствие.
При това резултатите от измерването на индекса пораждат противоречия: колко свободен е всъщност Сингапур? Или икономиката на Швейцария, чиято централна банка традиционно влияе с интервенции на валутния си курс? Или САЩ, които са девети в класацията, но си позволиха огромни – и като дял от БВП – правителствени стимули по време на рецесията?
Впрочем източният и западният светоглед наричат с думата „свобода“ две напълно различни морални категории. Най-добра ли е западната, индивидуалистична концепция за свобода за развитието на всички световни икономики е все по-дискусионен въпрос в процеса на глобализация. Не на последно място, може ли да има икономическа без политическа свобода?
Коментари
0