„Още година отписваме дългове към НАП“

Вестник „Труд“

С една година да се удължи гратисният период, в който може да се отървем от стари задължения за данъци и осигуровки, предлага финансовото министерство. Вместо до края на 2013-а, до края на 2014-а всеки, който има неплатени задължения, натрупани преди 1 януари 2008 г., може да подаде декларация пред данъчните за отписването им.

Отсрочката е записана в промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публикувани вчера. За да станат факт, те трябва да минат първо през правителството, а след това да се гласуват и от парламента.

Миналата есен предишният парламент даде възможност публичните задължения отпреди 1 януари 2008 г. да се отпишат. По принцип давността за стари дългове у нас е 5-годишна, но те не отпадат автоматично, когато мине този срок. За да стане това, пред НАП трябва да се подаде специална декларация.

Причината да се сложи краен срок за подаването на тези декларации бе въвеждането на единната сметка от началото на тази година. При нея данъчните задължително погасяват първо най-старите задължения.

 

„Нов опит за спасяване на евросредства за земеделие“

Вестник "Капитал Daily"

Заради заплаха от загуба на европейски средства през 2012 г. България получи разрешение от Брюксел да прехвърли пари от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) към гаранционен фонд, който да подпомага фермерите при осигуряване на съфинансирането по проекти. Сега държавата ще опита да направи обратната операция - да върне част от сумата от гаранционния фонд отново в програмата. Вече са започнали и разговори с еврокомисията по темата.

Ако идеята бъде одобрена, средствата ще отидат за отварянето на нова мярка в ПРСР за инвестиции в поливна инфраструктура. Така държавата ще опита да ремонтира отдавна амортизирани съоръжения за напояване в страната, като евентуално в следващия програмен период ще бъдат заложени пари и за по-малките от тях.

Реализацията на плана обаче е под въпрос заради изключително кратките срокове за изпълнение и заради факта, че напоителната инфраструктура е държавна и има известни ограничения при ползването на европейски пари за нея.

При разплащанията със средства по европрограмите има правило, което гласи, че бюджетът за всяка конкретна година трябва да бъде разплатен максимум 24 месеца след това. Така до края на 2011 г. фонд "Земеделие" трябваше да е разплатил планирания за 2009 г. бюджет. Заради липсата на достатъчно одобрени проекти обаче към края на годината вече съществуваше реална опасност страната да изгуби европари.

Така се стигна до решението България да поиска прехвърляне на около 340 млн. лв от ПРСР към специален гаранционен фонд.

 

„Министерски съвет продал вино и ракия за 150 000 лв.“

Вестник "24 часа"

376 000 лв. са приходите от двете морски резиденции на властта "Евксиноград" и "Шабла" за първите 6 месеца на годината. Това става ясно от отчет на МС за работата на институцията през първата половина на 2013 г.

40% от приходите, или над 150 000 лв., са от продажба на алкохол от стопанството на "Евксиноград", като са бутилирани над 25 000 бутилки бяло вино и 1052 бренди "Евксиняк". Нощувките са едва 1035, въпреки че базите са отворени и за граждани.

463 000 лв. са приходите на станцията на МС на Слънчев бряг, която от 15 април до 30 юни има 7857 нощувки. С 408 000 лв. приходи пък е спортно-оздравителният комплекс "Лозенец", който бе закрит преди седмица от министрите и прехвърлен към Правителствена болница.

Разходите за поддръжка на почивните станции и резиденциите за първото полугодие обаче са 3,4 млн. лв., или два пъти по-големи от приходите им.

Общо 49, 8 млн. лв. е похарчил МС за първата половина на годината, показва отчетът на институцията. Най-много пари, съответно 13 млн. лв. и 10 млн. лв., са глътнали областните администрации и болница "Лозенец".

 

„Поръчки от хазната за хора с увреждания“

Вестник „Стандарт“

Гарантирани държавни пари за специализирани предприятия и кооперации, в които работят хора с увреждания, предвиждат подготвяните промени в Закона за обществените поръчки.

Само такива фирми ще могат да участват в търговете за работни облекла, брошури, обувки, чаршафи, както и услуги като ремонти на паркове и детски площадки. Изключение ще се прави за случаите, когато в определен търг не е участвала нито една подобна кооперация. Това е една от 100-те промени в Закона за обществените поръчки, които ще бъдат разгледани през следващата седмица в Министерски съвет.

До предложението се стигна след среща на вицепремиера Даниела Бобева с неправителствени организации. Досега в закона нямаше изрично изискване кандидатите в обществени поръчки да се ограничават само до регистрираните предприятия с работещи в тях хора с увреждания. Даваше се възможност такива фирми да участват в процедурите, ако произведените от тях изделия са включени в специален списък на Министерски съвет.

Другото условие беше да могат да изпълнят най-малко 80% от предмета на поръчката със собствено производство или с подизпълнители, които също са специализирани предприятия на хора с намалена работоспособност. Този механизъм обаче не дава добър резултат, коментира Бобева.