Дневник

„Сивата икономика се засилва за отскок”

Сивата икономика в България ще започне отново да се увеличава през следващата година заради удара от световната финансова криза. Основните проблеми ще създават олигархичните бизнес структури, които разчитат на обществени поръчки, строителите и секторът на услугите. Това прогнозира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията на кръгла маса, посветена на проблема. За борба със сивата икономика управляващите извадиха вчера разнопосочни и доста екзотични идеи. На форума бе представено и изследването на организацията, според което сивият сектор свива размера си през тази година. Въпреки това обаче той се е запазил на ниво около 20% от брутния вътрешен продукт. От правителството използваха глобалната криза за повод да обявят борбата с неформалния сектор като средство за справяне с очакваните негативи. Неправителствените организации обаче се усъмниха в успеха на мерките, предприемани в неподходящо време. Те критикуваха и инвестиционните разходи на държавата, които щели да минават през нереформираните институции, които предизвикаха гнева на Брюксел.

„Засега кризата удря само взаимните фондове, броят на посредниците расте”

Независимо от кризата на капиталовите пазари броят на инвестиционните посредници в България продължава да расте и общият им брой към края на третото тримесечие достига 88. Това стана ясно от отчета на Комисията за финансов надзор (КФН), публикуван на интернет страницата й вчера. През периода юли - септември лиценз за търговия с ценни книжа са получили общо шест нови посредника, като един от тях е "Кей Би Си секюритис", част от белгийската финансова група KBC, която придоби СИБанк и застрахователя ДЗИ. При небанковите финансови дружества това е най-големият ръст на броя им на годишна база за последните три години - 12.5 на сто. По-осезаемо финансовата криза се отразява върху активите на посредниците, чийто темп на прираст се забавя за първи път за последните 36 месеца към края на третото тримесечие. На пълни обороти трудностите се отразяват на колективните инвестиционни схеми, чиито активи бележат спад от 45 на сто за последната година до септември до под 500 млн. лв. Стагнация се наблюдава и в броя на новите инвестиционни схеми (общо 88 към 30 септември), където също се регистрира най-слабият ръст на годишна основа за изминалия тригодишен период - малко над 44%. Управляващите дружества през тазгодишното трето тримесечие пък се увеличават само с две до общо 38, защото никой не поема риска да се включи при тази неблагоприятна конюнктура.

Монитор

„С 35% спадат поръчките за шивашката индустрия”

Заради световната финансова криза поръчките от европейски клиенти към родната шивашка индустрия ще спаднат с 30-35 на сто, съобщи вчера Валерия Жекова, председател на управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. Това намаление ще се усети най-ясно през сезон пролет-лято 2009. Около една трета от заетите в индустрията също ще станат излишни, прогнозира Жекова. В сектора са заети 145 000 души в над 3000 фирми. Вече има затворени производства в Кърджали и Плевен, предстои да сложи катинарите фабрика в Плевен. Критична ще бъде ситуацията за текстилния бранш в месеците февруари, март и април. В този период фирмите традиционно прекъсват производствената си дейност заради смяна на сезоните. През следващата година обаче това междусезоние вероятно ще се проточи по-дълго, защото много от европейските партньори на българските производители все още не знаят какви ще са поръчките за сезона есен-зима 2009-2010 година.

„ТЕЦ Бобов дол частна до края на декември„

Сделката за ТЕЦ Бобов дол ще бъде финализирана до края на годината. Това съобщи прокуристът на дружеството Петър Петров. Консорциумът Енергия МК ще изплати цялата сума от 100 млн. лв. за закупуване на централата до 31 декември, уточни Петров. След това щяло да започне веднага изпълнение на следприватизационната програма. В момента се правят предпроектни проучвания за изграждане на сероочистна инсталация и пускане в експлоатация на спрения втори блок. Сега ТЕЦ Бобов дол работи с два блока и произвежда 400 мгвт електроенергия на час. Централата осигурява около 30 процента от сигурността на електроразпределителната система на страната. Имаме намерение да работят и трите блока, уточни Петров.

Стандарт

„Орешарски се чуди за нов заем от МВФ”

Орешарски вече не е сигурен, че няма да искаме помощ от МВФ. Към момента не може да се каже твърдо дали България ще иска или не средства от Международния валутен фонд (МВФ) през следващата година във връзка със справяне с икономическата криза, каза министърът на финансите Пламен Орешарски. Миналия месец той отхвърли предположението, че България може да се окаже сред кандидатите за финансова помощ от фонда. "Много се надявам, че това няма да е необходимо", допълни той. Орешарски посочи, че страната ни има споразумение с Европейската инвестиционна банка за големи годишни заеми, които също могат да се ползват.

„Правим фирма със 100 лв. капитал”

Фирма ще може да се открие със 100 лв. Това предвиждат промените в Търговския закон, които Министерският съвет гледа днес по предложение на Министерството на икономиката и енергетиката. Идеята е дружество с ограничена отговорност (ООД) да може да се регистрира с минимален капитал от 100 лв. вместо изискваните сега 5000 лв. Средната годишна заплата на българите за 2007 г. е била 5167 лв., обявиха вчера от Националния статистически институт. Оказва се, че сега изискваният капитал за регистриране на ООД е близо до средния годишен доход.

„Последен шанс за 30 млн. от Европа”

Брюксел ни даде последен шанс за спрените европари. Акредитацията на агенциите по ФАР може да бъде възстановена, когато българските власти предложат коригиращи мерки преди края на декември 2009 г. Това изненадващо обяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Той разви тезата си пред комисията по бюджетен контрол на Европарламента след питане на нашия евродепутат Маруся Любчева. "Ще възстановим акредитацията, щом условията бъдат изпълнени", заключи Оли Рен. Любчева поиска дирекция "Разширяване" да направи по-детайлно обяснение на аргументите на решението за отнемане на акредитацията. Това би помогнало на българското правителство, изтъкна пред Оли Рен Маруся Любчева.

Труд

„Ще борим кризата с наша кола на ток”

Правителството ще бори финансовата криза с електромобил. Вчера министърът на икономиката Петър Димитров обяви, че една от планираните от ведомството му мерки за овладяване на ситуацията е през 2009 г. да стартира програма за производство на българска кола на ток. Това стана на кръгла маса за сивата икономика у нас. Според министър Димитров към проекта за наш електромобил имало вече частен интерес. Това било подходящо за България, тъй като страната ни имала опит в производството на електрокари. Разнобойв кабинета предизвика идеята да се въведе предсрочно еврото у нас догодина като паралелно платежно средство. Срещу идеята веднага се обяви финансовият министър Пламен Орешарски. “Това ще доведе доста негативи”, отсече той.

„КНСБ готова с антикризисна програма”

Страната ни да се откаже от високия бюджетен излишък и той да се върне на старите си нива - 0,5% от брутния вътрешен продукт. Минималната заплата от догодина да стане 260 лв., да се върне необлагаемият минимум, а праговете за осигуряване да се превърнат в минимални заплати по браншове и професии. Това е част от антикризисната програма на КНСБ, която ще бъде връчена днес на премиера. Предлага се още да бъдат криминализирани измамите с едновременно получаване на заплата и на помощи за безработни. Да не се привличат работници от чужбина. А 80% от ДДС да се връща на фирмите с добра репутация, преди да приключат данъчните им проверки.

24 часа

„Спекуланти застрашавали валутния борд”

Имаме информация, че валутният борд е под заплахата на международни спекуланти и има заинтересовани среди за обезценяване на лева в случай на евентуалното му сриване. Това каза вчера зам.-шефът на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев след среща с депутати от ОДС. С тях било постигнато съгласие, че "трябва да се пресича всякакво празнодумство, насочено в посока за ограничаване или премахване на валутния борд." От съюза посъветвали ОДС да се включат в контрола върху харченето на европарите.

„Сега трябва да се готвим за възхода след кризата”

Това казва в интервю Стефан Стайков, член на Съвета по икономика и финанси на НДСВ. Според него много от дейностите са били в криза, само че не са го знаели. Защото когато всичко върви нагоре, това маскира грешките, недостатъците и липсата на ясна бизнес стратегия. На въпрос дали и нас ще ни засегнат бурните морски вълни, той отговаря: Кризата не може да ни подмине. Ние вече сме част от световната икономика. В България тя ни посрещна в много голям възход. Ще ни натисне малко и няма да се развиваме вече така бързо. Но във всички случаи ще продължим, защото сме още млада икономика. Много от нещата, които са налице в развитите икономики, като САЩ и Западна Европа, например голям вторичен пазар на ипотеки, тук още не са дошли. Нашата банкова система от последните няколко години е доста по-стабилна, по-рестриктивна е. В България кредитополучателят трябва да осигури собствени средства над 20-30% от стойността на актива, за чието купуване иска заем, а в САЩ това изискване беше паднало до 5%.

Пари

„Сега е време за покупки”

Това казва в интервю за изданието Петко Вълков, изпълнителен директор на БенчМарк Асет Мениджмънт. Паническите разпродажби и закриването на репо сделки донесоха силния спад на Българската фондова борса. Отчетите показват, че публичните компании не са засегнати от кризата, смята той. Вълков не очаква рецесия у нас, но ще видим забавяне в темповете на нарастване на БВП през следващите 12 месеца.