Труд

„Шест месеца без вноски и кредитът става лош”

Колко хора у нас не си връщат кредитите, ще стане ясно във вторник. Тогава трябва да излезе статистиката на БНБ за лошите кредити, която отчита последните промени в нормативната база. До началото на март за лош или невъзвръщаем кредит се считаше онзи, по който няма плащания в продължение на 90 дни. В края на февруари обаче централната банка промени Наредба №9 и даде 180 дни срок, след който заемът се квалифицира като необслужван. Промените бяха публикувани на 20 март, а първата статистика се очаква на 31 март.


С новата наредба в банките ще остане повече свободен ресурс и те ще могат да облекчат условията за клиентите си, които имат затруднения, тълкуват експерти. Тези промени връщат банковата регулация на нивата от 2003 г., преди кредитния бум. Заради голямото раздаване на заеми тогава БНБ затегна кранчето с нормативни мерки. В Евросъюза практиката е различна, като в това отношение най-либерална е Гърция, при която закъснението при връщането на заем е 360 дни. Иначе по старата методика лошите заеми растат главоломно. Според статистиката на БНБ те са скочили със 116% на годишна база, достигайки 1,65 млрд. лв. Към февруари те са 3,41% от всички борчове, което е притеснително близо до санитарния минимум от 5 на сто. Само година преди това те бяха 1,99 на сто.

Дневник

„Потребителските заеми се свиват за четвърти пореден месец”

За четвърти пореден месец портфейлът от потребителски кредити намалява, показват данните на БНБ към края на февруари 2009 г. Това означава, че платените вноски за погасяване на съществуващи заеми са повече като сума от новоотпуснатите кредити за съответния период. Това се наблюдава от ноември миналата година, когато за първи път потребителските кредити са отчели отрицателен ръст от -0.11%, или свиване на портфейла с 8.4 млн. лв. През следващите три месеца - декември, януари и февруари, намалението е съответно с 58.039 млн. лв., 32.366 млн. лв. и 19.958 млн. лв. Октомври миналата година е последният месец, през който потребителските кредити са отчели ръст на месечна база - 1.6%, или нарастване със 113.8 млн. лв. Обемът им в края на миналия месец достига 7.216 млрд. лв., като спада под нивото от септември 2008 г., когато са били 7.221 млрд. лв. Годишният им прираст пада до 15.6%.

Сега

„Рекламният пазар ще се свие с една трета”

Между 20 и 25% спад на пазара на реклама тази година прогнозира вчера председателят на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов на 13-ия форум на рекламата, който се провежда в НДК. "Рекламният пазар винаги се влияе от инфлацията, затова и финансовата криза, завладяла света, също оказа влияние върху него", обясни рекламният бос. Според него сривът може да достигне дори 30% в зависимост от това кога кризата ще ни застигне с пълна сила. Тя е оказала влияние на рекламните приходи още миналата година - ръстът тогава е бил едва 9% при 25% за 2007 г.

Монитор

„Драстичен спад в износа на ток заради кризата"

Кризата се е отразила на износа на ток, като през април и май се очаква спадът на износа да бъде драстично по-малък в сравнение със същия период на миналата година. Това заяви по време на енергийния форум, който се провежда в курорта Златни пясъци изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян. Количествата, които изнасяме, са малки, много малки, нямат нищо общо с миналата година, допълни Папазян. През януари експортните цени на електроенергията са били с 50 процента по-ниски от тези за миналата година, съобщи още Мардик Папазян. Той прогнозира, че от април цените на външните пазари ще спаднат още с около 10 на сто. Председателят на ДКЕВР Константин Шушулов, който също участва на форума, каза, че няма шанс комисията да одобри искането на Е.ОН за 10-процентно поскъпване на тока.

24 часа

„Заменките на земи при Цветанов стигнаха 314”

Заменките на земи, подписани от министър Валери Цветанов, набъбнаха до 314. Първоначално от агроведомството обявиха, че одобрените сделки от началото на мандата му на 24 април 2008 г. са 120. Оказало се, че служителите не ги преброили правилно. Последната заменка е подписана на 25 февруари, научи "24 часа". Тя е с фирма "Омега агро инвест", собственост на "Винпром Пещера". Според БУЛСТАТ предмета на дейност на компанията е сделки с имоти. Цветанов е подписал общо 2 заменки с "Омега агро инвест". Размяна на земи с държавата е направил и един от с най-големия зеленчукопроизводители у нас Димитър Конзуров. Цветанов одобрил и сделка със "Силвия-7" на шефа на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров и жена му Марияна. Сред заменките с фирми на по-известни бизнесмени е и тази с ЕТ "Миньо Стайков-Комерс" на собственикът на "Винпром Карнобат" Миньо Стайков. Държавни терени е взела и фирма "Белчин парк" на "Главболгарстрой" с шеф Симеон Пешов. 2 заменки са извършени и с "Тесса енерджи". Нейният собственик Александър Щерев е заедно с медийния бос Красимир Гергов и социолога Кънчо Стойчев в "Сии уинд голф клуб". Рекордьор по заменки, подписани от Валери Цветанов, е фирма "ЛВК-56". За 11 месеца са сключени 5. Компанията е собственост на "Винпром Търговище".

Стандарт

„Натискат веригите да свалят печалбите”

Да се сложи край на злоупотребите с монопол на големите търговски вериги. Това препоръчва доклад на Европарламента, приет вчера. Хипермаркетите трупат огромни печалби за сметка на производителите и потребителите, сочи документът. Той препоръчва да бъдат коригирани тези злоупотреби, като същевременно се насърчават директните връзки между потребителите и производителите. Целта е да се гарантират разумни цени за първите и нормални доходи за вторите. Депутатите искат също създаването на европейска система за наблюдение на цените, както и на европейска база данни за тях. В доклада се посочва, че потребителските цени в Европа са средно до 5 пъти по-високи от производствените цени на селскостопанските продукти. Затова евродепутатите препоръчват Брюксел да започне проучване за разпределението на маржовете във веригата на производство и дистрибуция. Те настояват и за предприемането на "повече европейски действия" срещу някои търговски практики. За пример се дава продажбата на стоки под тяхната себестойност с цел да се повиши броят на посещенията в супермаркетите, както и на обвързването на продукти и агресивните ценови предложения.