Вестник Дневник
"Булгаргаз" иска 25.88% по-скъп природен газ от януари"
Природният газ да поскъпне с 25.88% до 678.04 лв. за 1000 куб.м без ДДС от януари. Това ще предложи "Булгаргаз" на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). При октомврийското повишение на цените министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че от януари синьото гориво ще бъде увеличено с 21.5%.
В съобщението на държавната компания се посочва, че причина за по-високото от обещаното поскъпване се дължи на по-скъпия долар независимо, че петролните продукти на международните пазари са поевтинели. Едва ли може да се очаква намаление на исканите цени, защото предложението ни отразява и факта, че регулаторната комисия ни определи с 12.62% по-ниски от поисканите от нас цени, коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов.
"Търсенето на горива в България и региона ще расте силно"
Търсенето на горива в Югоизточна Европа (ЮИЕ), в това число и България, ще продължи да расте силно през следващите години, независимо от световната финансова криза и негативните ефекти от нея върху икономиките от региона, които се очаква да ударят потреблението. Това прогнозира австрийската нефто-газова корпорация OMV на среща с журналисти в Лондон.
Търсенето на нефтопродукти в ЮИЕ ще скочи с близо 20% за периода 2007-2013 г. и ще достигне 27.7 млн. тона, което ще превърне пазарите в региона един от най-атрактивните за петролните компании, които развиват дейност в региона, сочи проекцията на корпорацията. За сравнение, търсенето на горива в Германия, Австрия и централноевропейските страни се предвижда да нарасне с 5%, а това на останалите развиващи се пазари, на които OMV оперира (Турция, Казахстан и други) - 15 на сто, което е под прогнозирания растеж за ЮИЕ.
"Сребърният фонд скоро ще започне инвестиционна дейност"
Законът за Сребърния фонд ще влезе в сила с много малко промени спрямо първоначалния си вариант. Това стана ясно от текста на нормативния акт, който в петък беше обнародван в Държавен вестник. Официално фондът трябва да заработи след две седмици, когато влиза в сила и новият закон, a грижата за организацията му се възлага на министъра на финансите.
До момента за фонда са предвидени 700 млн. лв., които стоят на специална сметка в централната банка. По думите на Христина Христова, депутат от НДСВ, по предложение на партията в него ще постъпи и половината от планирания за тази година бюджетен излишък, или близо 1 млрд. лв.
Във фонда ще постъпват 90% от приходите от приватизация вместо първоначално предвидените 50%, половината от бюджетния излишък всяка година, приходи от такси и концесии.
Вестник Пари
"Продажбата на зърно е единствен изход"
Единственият изход от свръхизобилието на зърно е българските фермерида започнат незабавно да се освобождават от натрупаните количества. Към това призова председателят на Съюза на зърнопроизводителите Пламен Борисов. Зърнените реколти буквално затрупват планетата, очакват се високи добиви и в Южното полукълбо. В момента в страната има над 3 млн. тона пшеница и напрактика не само у нас, но и в световен мащаб агростоката се оказва без ликвидност.
"Парите на пенсионните фондове - без гаранция"
Въпреки промените в закона за гарантиране на влоговете, депозитите на пенсионните дружества остават незащитени. По последни данни към 30 септември пенсионните дружества от задължителното осигуряване държат под формата на банкови депозити 429.89 млн. лв. протекция от Фонда за гарантиране на влоговете обаче получават едва 1.8 млн. лв. от тази сума - 9 фонда по универсални схеми и 9 по професионални, всеки с гаранция по 100 хил. лв. Негарантирани остават малко над 428 млн. лв.
Вестник 24 часа
"Няма камъни за Дунав мост"
Проблемът с набавянето на достатъчно количество инертни материали за строежа на Дунав мост 2 и прилежащата му инфраструктура среща испанската FCC. Проучва се възможност за внос от Сърбия, защото в близост до границата има сръбски кариери, но вероятно ще бъде избран вариант за доставки от пернишко. Около строителството на моста трябва да бъдат направени 300 хил. куб. метра насипи и диги, отделно за прилежаща инфраструктура трябват още над 1 млн. кубически метра насипи.
Вестник Труд
"Купиха варненския мол за 120 млн. евро"
Британската компания Милър дивелъпмънтс откупи новия търговски център Мол Варна от инвеститора Интерсервиз Узунови. Търговският център бе открит през юни, има 150 магазина, множество развлекателни обекти. Инвестицията на англичаните е елемент от стратегия за разширяване на присъствието й в Европа, пише вестник Таймс. Въпреки сегашния икономически климат ние очакваме пазарът на дребно в България да расте, е цитиран да казва Кит Милър, главен изпълнителен директор на Милър дивелъпмънтс.
Вестник Сега
"Български подизпълнител взема магистрала "Люлин"
За да се ускори строителството на магистрала "Люлин", ще наемем български подизпълнител, съобщи за "Сега" управителят на българския офис на турската "Мапа-Ченгиз" Рюштю Динчер. Това е една от 14-те мерки, които турският консорциум е представил на работна среща с ръководството на пътната агенция в петък. Да се вкара българска фирма в строителството на закъсалата със сроковете магистрала беше предложено още преди един месец от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Динчер отказа да назове името на фирмата на този етап. Друга мярка предвижда да се увеличи персоналът, зает с изграждането на проблемния аутобан. Засега в тази дейност участват 530 работници, докарани от южната ни съседка, а трябва да станат поне 1000, посочи Динчер. Ще бъде наета и допълнително техника. Тези мерки са част от екшън плана, който "Мапа-Ченгиз" обеща, за да преодолее закъснението. Проектът изостава с повече от половин година и има опасност да се провали, защото се финансира от програма ИСПА, която изтича през 2010 г.
Вестник Стандарт
"Съкращения в БДЖ заради Кремиковци"
БДЖ готви съкращения заради намалелите поръчки на товарни превози след кризата в Кремиковци и в химическите заводи. Над 20 на сто от приходите в железницата са от превози на стоки от и за металургичния комбинат. 12% се формират от поръчките на затворилия Агрополихим. готви съкращения заради намалелите поръчки на товарни превози след кризата в Кремиковци и в химическите заводи. Над 20 на сто от приходите в железницата са от превози на стоки от и за металургичния комбинат. 12% се формират от поръчките на затворилия Агрополихим.