Труд
„Петролът пада, бензинът расте”
“Лукойл България” изненадващо обяви вчера повишение на заводските цени на бензина и пропан-бутана на фона на рязко поевтиняване на суровия петрол и спад на долара. Причината е увеличението на международните цени на бензина на средиземноморския пазар от 11 до 15 септември, поясниха от Лукойл. Силният туристически сезон в Гърция и Италия вдигнал потреблението на автомобилни горива. Заради конфузната ситуация Лукойл-България направи вчера комисия, която да следи котировките. „Ако се наложи, ще променяме цените по 2 пъти на ден, за да не остават съмнения за спекула”, казаха оттам. Късно вчера компанията взела решение от днес да поевтинее дизелът.
24 часа
„Петролът се срина, но бензинът скача”
Истински срив преживя цената на петрола през последните два дни. Черното злато поевтиня общо с близо 10 долара и котировките паднаха до 91-92 долара за барел. Основната причина за това бяха опасенията, че фалитът на инвестиционната банка "Лемън Брадърс" ще доведе до забавяне на световния икономически растеж. Обратно на очакванията у нас обаче сривът в цените на петрола не доведе до поевтиняване, а до скок в цените на бензина.
Сега
„Тотална паника и поевтиняване по световните пазари”
Тотална паника се настани по финансовите пазари вчера. Петролът рязко падна до 92 долара за барел, индексите се сгромолясаха, куп суровини, като олово, алуминий, злато, също поевтиняха. В опит да спасят положението централните банки инжектираха милиарди долари на валутните пазари. Петролът регистрира най-големия си двудневен спад за последните 4 години и закова на ниво 92 долара за барел. Само преди 2 месеца черното злато стигна 147 долара за барел. Причината за негативното движение е страхът, че финансовият срив в САЩ ще се отрази на глобалната икономика и ще намали търсенето на суровини. Инвеститорите преминаха към разпродажби, вследствие на които цената на оловото падна с 4.5%, на алуминия - с 3.2%, на цинка - с 5.2, а златото поевтиня до 778.63 долара за тройунция на борсата в Сингапур. Фондовите борси по света регистрираха още по-големи спадове от тези в понеделник.
Акциите на застрахователния гигант AIG, който се сочи за обект на следващия голям крах след този на Lehman Brothers, вчера загубиха нови 60% от стойността си. Вицепремиерът Ивайло Калфин успокои, че финансовите перспективи пред AIG, която държи БТК, нямат пряко отражение върху телекома.
Дневник
„На българския пазар: да купувам ли, да продавам ли”
Мъгла падна над българския фондов пазар във вторник, след като поредната вълна на кредитната криза заля борсите по целия свят, изправи най-големия застраховател на планетата AIG на ръба на фалит и накара чуждестранните експерти да заговорят за край на инвестиционното банкиране. Подобно на колегите си по цял свят заради липсата на яснота и българските анализатори отказват да прогнозират какво ще се случи с фондовия пазар в близко бъдеще. Те не се наеха и да коментират какво би следвало да направят в тази ситуация дребните инвеститори, които са най-чувствителни към корекциите на борсата. Във вторник индексът на сините чипове SOFIX отбеляза един от най-лошите си дни за тази година. Показателят се срина под 890 пункта до 26-месечно дъно, губейки почти 5% от стойността си. На пазара се наблюдаваха масови разпродажби. Дори компании сини чипове като "Софарма" и "Химимпорт" изгубиха над една десета от пазарната си капитализация в рамките на часове. Така повечето сини чипове на борсата само за два дни се простиха с над 10% от стойността си. "Търговията сега се движи основно от принудителни продажби, от изплашени инвеститори", обясни Мирослав Маринов, финансов директор на ПОК "Доверие". "В момента пазарът е изключително емоционален. Състоянието на борсата не е нормално, тя се движи не от фундаментални, а от откъслечни фактори", заяви Константин Абрашев, портфолио мениджър на "Бенчмарк асет мениджмънт".
Стандарт
„Криза както след атентат. Паника завладя фондовата борса”
Паника завладя играчите на Българската фондова борса, след като в понеделник фалира четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ "Лемън Брадърс", а "Мерил Линч" беше погълната от "Банк ъв Америка" за 50 млрд. долара. Инвеститорите на родната борса масово разпродаваха книжата си. Търговията стартира с "изсипвания" на 78% от активните позиции. В съчетание с ниските обеми това доведе до значителни загуби в пазарните капитализации на компаниите. BG40 регистрира третия най-голям дневен спад в историята си от 6,08% до 213,49 пункта, което е 21-месечно дъно. Само на 16 и на 21 януари тази година индексът се срина с по-големи стойности от вчера, или съответно с 6,32% и 8,41%. Вчера към обяд борсата регистрира спад от 8,02%, но след това възвърна част от позициите си. Кризата повлече SOFIX с 4,9% до 885,42 пункта, което е най-ниската му стойност от 12 юли 2006 г. BGTR30 изгуби 4,11% до 583,51 пункта. Акциите на "Софарма" паднаха с 10,33%, книжата на "Доверие Обединен Холдинг" загубиха 13,86%, а на "Оловно цинков комплекс"-Кърджали - 11,90%.
Дневник
„SOFIX достигна най-ниското си ниво за последните 26 месеца”
Българска фондова борса преживя във вторник една от най-тежките си сесии за тази година. Под натиска на обстановката на чуждестранните борси показателят на сините чипове SOFIX се понижи с 4.9% и затвори на ниво 885 пункта. Толкова силен спад от началото на годината е наблюдаван само веднъж през януари, когато глобална меча вълна потопи и българския фондов пазар. След поредния срив във вторник SOFIX се върна до стойностите си от юли 2006 г.Още по-бурно реагира широкият индекс BG40, който спадна с над 6% до 213.5 пункта. На фона на тези поражения индексът на фондовете за имоти BGREIT се представи значително по-добре и изгуби само 0.02% от стойността си до 83.41 пункта. Дружествата със специална инвестиционна цел засега са и единственият спасителен остров за инвеститорите, като акциите им се понижават с много по-малка степен спрямо останалите позиции на борсата.Масовите разпродажби изпариха още 500 млн. лв. от българския капиталов пазар. Пазарната капитализация се понижи до 18.7 млрд. лв. Оборотът от търговия с акции достигна 5.7 млн. лв.
Новинар
„Финансовият надзор ще контролира стоковите борси”
Комисията за финансов надзор (КФН) да контролира сделките, които се сключват на стоковата борса. Такова предложение е внесъл вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин за обсъждане в Министерскиясъвет. За целта Държавната комисия по стокови борси и тържищата (ДКСБТ) трябва да премине към комисията за финансов надзор (КФН). Очакванията са така да се подобри регулацията и контрола на борсовия пазар за хранителни стоки. Калфин обясни това вчера на откриването на конференция за развитието на капиталовите пазари в столицата. Тъй като на една стокова борса търговията се извършва чрез финансови инструменти, е нормално надзорът й над пазара на хранителни стоки да се извършва от КФН, обясни Калфин. Той добави, че вече се водят консултации с комисията за финансов надзор за създаването на т.нар. клирингова къща. Това ще бъде държавна институция, която ще води на отделен отчет сделките, сключени с ценни книжа.
