Вестник Капитал

"Кризата роди банков туризъм"

Хората си местят парите от банка в банка в преследване на по-високи лихви."Не смятам, че влиянието на хората от банковите промоции е нерационално поведение. По-скоро това е активен мениджмънт на ресурсите. При положение че има 14% инфлация, хората просто търсят начин да защитят парите си", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк.

Интерес имат и банките, тъй като те разчитат да задържат част от новите клиенти и след края на промоцията - било то чрез отпускане на потребителски кредит или някакъв друг продукт. Всеки, който някога е ползвал услугите на банка, знае, че всяко разкриване на депозит обикновено върви ръка за ръка с издаване на дебитна карта (а в повечето случаи и на кредитна). Тези "безплатни" подаръци, които банките правят на новите си клиенти, целят да ги задържат максимално дълго при тях. Освен това банките печелят от таксите, които събират при ползване на картите или при обслужването на заемите.

От гледна точка на БНБ ожесточената конкуренция между банките за привличане на депозити е положително явление, защото вкарва повече свободни пари на населението в системата. Има обаче и мнения, че надцакването с лихвите може да се окаже опасно в някакъв момент за банките, защото "банковите екскурзианти" не са лоялни клиенти - след края на промоцията техните пари могат да изчезнат също толкова бързо, както са се появили. А в ситуация на международна финансова криза и растящо глобално недоверие във финансовите институции това може да изиграе лоша шега на банките.

"БДЖ хвана финансовия експрес"

Държавата ще налее 1.2 млрд. лв. в пътническите жп превози. Те ще бъдат заложени в новия договор на държавата с железниците, който ще бъде подписан до началото на 2009 г. и ще е за срок от 15 години. Сегашното споразумение, което урежда плащането на държавна субсидия на БДЖ, за да вози пътници на намалени цени, изтича. И държавата видя добър повод да обвърже новите помощи и със собствен ангажимент за инвестиции. Все още не е конкретно уредено при каква схема ще бъдат отпуснати парите. В министерството обаче са изчислили, че срещу въпросните 1.2 млрд. лв. ще бъдат обновени 60% от влаковете. Не става ясно обаче как ще бъдат обезпечени средствата за години напред, които след това да се налеят в БДЖ. Ангажиментите на това правителство приключват след броени месеци, а големите планове са позакъснели с около 4 години. Все още е неизвестно и как ще се гарантира, че наливането на средства в една губеща дейност като пътническите превози ще доведе до оздравяване на дружеството.

"Евтино ли продадохме БТК?"

1. Купувачът плати 280 млн. евро (230 за бюджета и 50 за увеличение на капитала на самата компания), но не за 100%, а за 65% от акциите. Така оценката за цялата БТК надхвърля 430 млн. евро.

2. Купувачът пое ангажимент да инвестира 400 млн. евро за 5 години. Но реално досега инвестициите са 697 млн. евро.

3. Поради забавилата се сделка държавата на два пъти изтегли значителен дивидент в своя полза в размер на 117 млн. лева, както и увеличи продажната цена след преговори с 20 млн. евро.

4. 35% от акциите бяха продадени на борсата в началото на 2005 г. срещу компенсаторни инструменти с номинал над 624 млн. лева.

5. "Златната акция", която остана в ръцете на държавата, вероятно струва милиони евро. Тя дава възможност да се контролират инвестиционните и социалните ангажименти на купувача, препродажби и др. В момента държавата блокира продажбата на имоти именно благодарение на "златната акция".

6. Купувачът плати за третия GSM лиценз 54 млн. лева над споменатите 280 млн. евро. Ако някой смята, че цената е ниска, ще припомня, че наскоро нямаше кандидати на търга за нов GSM лиценз.

7. След преговори беше въведена "клоу-бек" клауза в размер на 10%.

Както се обявява при подобни сделки, "общият икономически ефект" от сделката е почти 1.5 милиарда евро.

Вестник 24 часа

"Променят стратегията за Булгартабак"

Ако няма стратегически кандидати за фабриките в София и Благоевград, казва икономическият министър Петър Димитров по време на парламентарния контрол. По сегашния план фабриките ще се продават на борсата с условие кандидатите да са от сектора. Първо ще бъде пуснато дружеството от Плевен, кат осе вземали мерки да не се повтори ситуацията около продажбата на Пловдив-БТ. Димитров е цитиран да казва още, че се преговаря и с кандидат-купувач за дела на Булгаргеомин в дружество в Монголия.

Вестник Труд

"Българската стопанска камара: Газовият шок ще убие икономиката"

Ако бъде одобрено шоковото нарастване на цената на природния газ с 28%, от началото на годината то ще е близо 50%. Това ще затрудни компаниите от химическата, стъкларската, керамичната промишленост и металургията, се казва в становище на камарата. В тези сектори природният газ формира над 40-50% от себестойността. В повечето случаи това са експортни производства, които не могат да повишат цените и да компенсират увеличените разходи. От БСК отчитат като проблем, че регулаторът не казва как се формира предлаганият скок от 28%, а също и че Булгаргаз няма ясни аргументи за увеличението.

Вестник Сега

"Държавата ще има решаващ глас за съдбата на Кремиковци"

Това ще се случи, ако Софийският градски съд не се вслуша във възраженията на облигационерите, които те направиха вчера и в идните дни признае всички предявени вземания. От вчера Темида започна да пресява претенциите на 725 кредитори за 2.371 млрд. лв., като само изслушванията ще отнемат поне няколко дни.  Исканата обратно държавна помощ е за над 692 млн. лв. и се равнява на 29.4% от всички вземания. Ако се добавят и претенциите на НЕК, Булгаргаз, БДЖ, митниците и др., дължимото на държавата става над 30%. Втори, с 29.2% от всички предявени вземания, се нареждат облигационерите по заема от 325 млн. евро.