Капитал

„Имаме план за кризата”

Изглеждаше почти като по "Евронюз". Само че вместо германския канцлер Ангела Меркел, пресконференцията я даваха премиерът Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски. "Правителството следи изключително внимателно финансовите процеси в света не от няколко месеца, а от приблизително една година. Готови сме за различни варианти и мерки от страна на Българската народна банка и българското правителство", каза премиерът в първото си официално изявление по темата за кризата в четвъртък (9 октомври). Той конкретизира единствено, че се предвижда увеличаване на гаранциите по депозитите до левовата равностойност на 50 000 евро в съответствие с решението на финансовите министри на държавите от Европейския съюз, които заседаваха в Люксембург по-рано през седмицата. Така българските политически лица адресираха проблема с бушуващата криза - точно в момента, в който бяха започнали да изглеждат неадекватно безразлични. Решението на българското правителство да гарантира всички влогове в банки до 100 000 лева е само първа, но изключително важна стъпка в подкрепа на банковата система у нас. Мярката на пръв поглед изглежда излишна, като се има предвид, че сегашното ниво на гаранция (до 40 000 лева) покрива 99.13% от броя на всички депозити. Като стойност обаче останалите 0.87% представляват голям дял - около 20 млрд. лева, или почти 60% от общата сума на депозитите. Това са предимно пари на търговски дружества и затова са много мобилни. В същото време българската финансова система е напълно отворена и ако другите държави от Европейския съюз увеличат гаранцията си, а България остане с по-ниски нива, това ще доведе до износ на пари в полза на чужди банкови системи. След като първоначално игнорира мярката, правителството все пак достигна до правилното решение и обяви, че ще изравни нивата на държавните гаранции с минимално договорените в Европа.

„Бърза детоксикация”

Точно преди една година българският капиталов пазар беше в опиянение. Световните борси бяха започнали да падат под натиска на първите притеснения около това, което щеше да се превърне в световна финансова криза. Българските индекси обаче бележеха рекорд след рекорд, като SOFIX тропаше на психологическите 2000 пункта. Брокерите оправдаваха всякакви цени на акциите с "перспективите пред българската икономика" и "ниския старт, от който тръгваме". Всяка нова компания на борсата се приемаше от стотици и дори хиляди новоизлюпили се инвеститори като златна мина. Немалко дори се изкушиха да инвестират с пари назаем (т.нар leverage) чрез репо сделки - т.е. да заложат акциите си, за да си набавят пари, които да вложат в още акции. След дългото пиянство логично настъпи бавно и продължително изтрезняване (за мнозина съчетано и с махмурлук), докато в началото на този септември SOFIX не се върна под 1000 пункта. Основният удар дойде на 6 октомври (понеделник), когато само за ден SOFIX се срина с близо 8.5% и това принуди основните финансови институции, предлагащи репо сделки, масово да се обадят на клиентите си с т.нар. margin call (виж карето). Повечето експерти не се ангажират с оценка дали затворените репо сделки сега са повече от обичайното. Неофициално обаче и брокери, и инвеститори споделят, че положението е тревожно. За да задържат репата си на повърхността и да не се налага да продават на загуба, някои спекуланти досега са довнасяли средства и така задлъжнялостта им се е вдигнала чувствително, а свободните пари са се стопили до минимум. Освен това, след като само за три дни SOFIX изгуби 19.5%, а отделни акции и повече, вече доста репа са на крачка от margin call.

„Кенет Лефковиц: Кризата ще мине и пак ще има нужда от инвестиции”

Според него американските инвеститори ще са и трябва да са максимално предпазливи. И не само американските. Всички инвеститори трябва да са предпазливи, защото покрай финансовите сътресения рисковете се увеличават. Ето защо България трябва да направи всичко възможно да изглежда по-малко рискова. Кризата ще мине и пак ще има нужда от инвестиции, смята Лефковиц. Според него най-привлекателните места за инвестиране у нас са телекомуникации, медии, енергетика и използване на природните ресурси. Има много канадски фирми с американско участие, които проучват терени и добиват природни ресурси и които са наши членове. Американските компании имат интерес за производство на различни изделия - санитарен фаянс, части за автомобили, електроника.

Монитор

„Инфлация или рецесия - изборът е сега!”

Българското правителство направи своя избор, от двете злини (инфлацията и рецесията) избра борбата с едната - инфлацията. Заради скока на цените министрите решиха 1,2 млрд. лв. от излишъка да отидат за борба с инфлацията, плюс още 350 млн. лв. се дават в ръцете на чиновниците за инвестиции - магистрали и ВиК проекти. Този значителен финансов ресурс (близо 0,5 млрд. лв.) директно ще отиде за компенсиране на най-уязвимата част от населението поради скока на цените на горивата, газта, парното, тока, водата, хранителните продукти и пр. стоки и услуги. Според правителствените прогнози инфлацията затихва, тъй като основните фактори за нея (цените на петрола и на храните падат) намаляват своето влияние и до края на годината тя ще бъде едноцифрена. Независимо от поскъпването реалните доходи през юли са нараснали с 4,4% на годишна база. Същевременно средната работна заплата за второто тримесечие се е повишила със 7,9 на сто, а пенсиите с 6% в сравнение със същия период на миналата година. Тоест, след като реалните доходи нарастват при инфлация на годишна база между 10% и 15%, това означава, че вече компенсации е имало. В същото време рецесията тропа на вратата, а българската администрация не е подготвена за разрастващата се криза или по-скоро спи върху прогнозите, че тя ще ни отмине и единствените последици за родната икономика ще са увеличените лихвени равнища, слабо забавяне на стопанския ръст и темповете на развитие в строителния сектор, вкл. инвестиционната активност.

Стандарт

„Излишъкът ще се завърти през банките”

Банките с нетърпение очакват решението на парламента за разпределението на излишъка, тъй като той ще се завърти през тях. Това е още една допълнителна гаранция за финансовото им състояние и за туширането на сътресенията на банковия пазар, заяви премиерът Сергей Станишев в парламента. Вчера той присъства на дебатите как да се похарчат 1,2 млрд. лева от излишъка. Депутатите взеха решение за това със 122 гласа "за". При добри финансови резултати в края на годината ще има още 350 млн. лв., които ще бъдат похарчени допълнително с решение на Министерски съвет. "Икономиката на страната ни е открита и ако ситуацията остане тежка в международен план, няма как да бъде избегнато негативно влияние върху темповете на икономическото ни развитие. 60% от износа ни е за ЕС и ако стагнацията там продължава, няма как да не окаже негативен ефект и върху България, коментира Станишев. Според него сривът на финансовите пазари в много държави няма как да не създаде чувствителна среда и в българското общество.

„Гурбетчии пращат парите си у нас”

Фалитът на световни банки хвърли в паника сънародниците ни, които си изкарват хляба в чужбина. Шашнати от това, което се случва на финансовите пазари, наши гурбетчии вече пращат парите си в България. Те са на мнение, че страната ни няма да бъде ударена толкова силно от световната криза. Българи, които работят в Ирландия, Англия и Испания, вече прехвърлят на траншове спечелената валута на близките си със заръката или да я инвестират в имоти, или да направят депозити в по-силните банки. Откакто се заговори за световната криза, не спирам да чета и слушам финансовите анализи, но това още повече ме обърква, разказва перничанка, натоварена с тежката мисия да опази семейното имане. Междувременно стана ясно, че банките затягат заемите за панелки. Все по-трудно ще се намира финансиране за старите апартаменти, прогнозираха брокери. Един от първите трезори, който се отказва от панелните жилища, е Пощенска банка. Ще отпускаме финансиране, но ще преценяваме много внимателно рисковете, обясниха от трезора.

Труд

„Тихичко свалят цени на жилища„

Намалението в цените на жилищата е факт, въпреки че продавачите официално не променят офертите. По-ниските цени идват от различните бонуси, които предприемачите включват в стойността на имота. Например - предлага се завършен до “ключ” апартамент на бул. “България” в София за 1235 евро/кв. м. Имотът е с измазани с латекс стени, подове - на ламинат и теракота, а банята е обзаведена с вана. Година по-рано пазарът би “изял” жилище на същото място, с подобни характеристики, дори и да се предлагаше “на зелено”. Тогава брокери даже съобщаваха за продажби на панелки по 1300 евро/кв. м. Други предприемачи дават безплатно мазе и тераса и искат 50% от цената за общите части към имота. Продавачите са притиснати от рязко спадналото търсене на имоти и ще са принудени да променят своите стратегии, за да реализират сделки, коментират посредници.

„ОТП: Кризата не успя да ни засегне„

Кризата на световните финансови пазари не успя да засегне собственика на българската банка ДСК - унгарската ОТП. Нашата банка нито се притежава от чуждестранна банка, уязвима от кризата на банковите пазари в Западна Европа, нито е свързана с борещите се сега за оцеляване трезори в Западна Европа и САЩ, заявиха вчера от финансовата институция, базирана в Будапеща.