Монитор

„Пропаднала Тракия гълта още 30 милиона”

Ако се потвърди, че част от лот 1 на автомагистрала „Тракия” в участъка между Чирпан и Стара Загора има опасност да потъне, правителството трябва да отдели нови между 20 и 30 милиона лева. Парите ще отидат за укрепване на калпавата магистрала, която Станишев е бързал да открие. Това съобщи в Раковски премиерът Бойко Борисов. Там той даде началото на ремонта на съществуващия стар път между общинския център и Екозавода в Шишманци. За целта кабинетът отпусна 1,140 милиона лева за първия етап с дължина километър и половина от пътната отсечка.

„40 млн. лева евтини Кредити за нови трактори”

Кредити за 40 млн. лева, с които е закупена земеделска техника по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ще може  да бъдат рефинансирани от ДФ „Земеделие”. Така се дава възможност на стопаните да предоговорят по-ниски лихви по отпуснатите вече заеми. "Такова рефинансиране се прави за първи път по проекти по ПРСР. Предстои през следващата седмица на работна среща с търговските банки да бъде уточнен механизмът на работа и да се подпише специално споразумение", уточни изпълнителният директор на ДФЗ Калина Илиева.

„Потребителите връщат доверието си в икономиката”

През миналия месец има повишение на общия показател „доверие на потребителите” с 4,5 пункта спрямо равнището отпреди 90 дни, съобщиха вчера от националната статистика. Експертите са отчели, че оптимизмът се е увеличил не само сред градското население, но и при хората в селата. В същото време оценката на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващата година, са по-малко негативни. По-малко песимистични в сравнение с април са също оценките на българите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства.

Сега

„Превозвачи плашат да блокират магистралите”

Да блокират магистралите и първокласните пътища в страната идния петък заплашиха вчера от Националното сдружение на българските превозвачи. Те искат да отпадне временната забрана през август тировете да се движат в петък и неделя след 15 часа. Заповедта на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) влезе в сила от вчера. "Удряме камионите насред магистралите и да видим кой кой е", се закани зам.-шефът на сдружението Красимир Лалов. Премиерът Бойко Борисов заяви вчера, че превозвачите ще трябва "да изчакат няколко часа" в петък и неделя. "Налагаме тази забрана, за да може и туризма, и на хората, които пътуват до курортите, да им запазим живота. В България никога не можеш да угодиш на всички", коментира той.

„Строителят на Люлин пак почна да се бави”

По-малко от месец след като строителят на магистрала "Люлин" получи допълнително 60 млн. лв., за да приключи в срок обекта, пак има изоставане от графика. Това разкри вчера изненадваща проверка на обекта, направена от зам.-министрите на регионалното развитие и на транспорта Георги Прегьов и Ивайло Московски. Сегашното закъснение е минимално - 10 дни. То е причинено от дъждовете предните дни, но до края на август ще бъде наваксано, гарантира Лазар Лазаров от управителния съвет на пътната агенция. Резидент инженерът на обекта Угур Тамгач увери, че ако не възникнат непредвидени обстоятелства, проектът ще бъде завършен в срок.

Стандарт

„Строим пътища с пари от Световната банка”

С пари и експерти Световната банка ще ни помага да строим магистрали. Това ще договори премиерът Бойко Борисов по време на срещата си във вторник с президента на Групата на Световната банка Робърт Зелик. Очаква се те да подпишат рамково споразумение, което ще бъде в основа на работата по Стратегията на Световната банка за партньорство с България до 2014 г.

„Най-високата лихва за държавните пари”

Парите на държавните предприятия и болници ще се държат в банката, която предложи най-висока лихва. Изборът на банки от държавните фирми ще става и според таксите и рейтинга им. Това предвиждат разработените от Министерството на финансите насоки за избор на обслужващи банки от дружества и лечебни заведения с над 50% участие на държавата в капитала им, както и от контролираните от тях компании. Новите правила важат за избиране на финансова институция, където предприятията да държат депозитите си, но и за банка за разплащателните сметки и за взимане на заеми. Правилата се въвеждат, след като по настояване на финансовия министър Симеон Дянков в началото на годината беше направена обобщена справка къде държавните фирми държат парите си.

Труд

„500 лева на месец нужни за оцеляване”

Парите, необходими за нормален живот без лукс на 4-членно домакинство, вече са 1977 лв. при 1956 лв. през март т.г. За издръжката на всеки член от него са нужни почти 500 лв. (494,36 лв.) спрямо 489 лв. предишното тримесечие. Това показва най-новият анализ на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ за издръжката на живота през юни т.г. Месечните средства за оцеляване на бедните, изчислени на база на потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги, са 185,21 лв. на човек.

24 часа

„Тираджии: В петък кой отива към морето? Нали се работи”

Протести и блокиране на пътищата из цялата страна с песента "Но мърси" на Слави Трифонов се канят да правят три организации на превозвачите в петък, ако не бъде променена заповедта за спирането на тирове от 15 до 22 часа. Кой работи до 15 часа в петък, че да тръгва до морето, заяви вчера Красимир Лалов от Националното сдружение на българските превозвачи. Същият въпрос се задава и в писмо до премиера Бойко Борисов. То е подкрепено и от Националното сдружение на автомобилните превозвачи и Националната браншова камара на работодателите в транспорта.

Капитал

„Сиренце, какво си”

"Сиренце, какво си... Я ела насам. Ще те ям." Тази популярна радиореклама от близкото минало се оказа невярна. Причината - някои продукти на фирмата производител нямат право да се наричат сиренце, защото са направени с растителни мазнини. Неговата съдба последваха десетки храни, които доскоро се определяха като мляко, масло, кашкавал или сирене. В средата на юни беше въведена забраната храните, които ползват растителни мазнини или соев белтък, да се наричат млечни. С презумпцията, че едно сирене, в което няма мляко, не е сирене, се целеше да се разграничат едните от другите храни и клиентът да не изпада в заблуда.

„Опит за диалог. Неуспешен.”

В съвременния български език апорт е почти мръсна дума. А увеличение на капитала под условие - още повече. Отворете архивите на който и да било вестник и ще видите, че те неизменно вървят в комплект с още една дума - измама. В хаоса на прехода тези две иначе нормални финансови практики (и комбинацията от тях) бяха използвани от много приватизатори да увеличат дела си в придобитите от тях предприятия за сметка на останалите акционери. Сред онеправданите централно място заемаше държавата, която нито като акционер, нито като законодател, нито като регулатор успяваше да се справи с порочните практики. И за да се пресече тази практика, при публичните дружества бяха забранени увеличенията на капитала чрез непарични вноски (апорт) и такива, предназначени само за конкретен инвеститор (под условие).