Новинар

Кремъл отложи без обяснения срещата със Станишев

Руският президент Дмитрий Медведев отмени в последния момент насрочената за вчера на обяд среща с българския премиер Сергей Станишев. Новината беше съобщена от руските агенции, а по-късно потвърдена и от правителствената информационна служба у нас. Засега няма нито официален коментар, нито обяснение за промяната. Медведев и Станишев трябваше да обсъдят сътрудничеството в енергетиката, договорите за доставка на газ, проектите „Южен поток” и АЕЦ "Белене". Станишев замина в неделя за Москва на тридневно посещение, планирано като културно мероприятие, по време на което откри изложба „България в Русия” и бизнесфорум. Според източници от българската делегация отказът на Медведев за срещата е свързан с опит за натиск от страна на Русия в преговорите за строежа и определянето на трасето на "Южен поток". България настоява Москва да изгради ново трасе за газопровода на наша територия, а не както настоява Русия да се използват вече съществуващи тръби. Другият спорен момент в позициите на България и Русия са доставките на газ, за които "Газпром" настоява да сключва договори директно с крайните потребители вместо с "Булгаргаз", а страната ни иска да бъдат премахнати посредниците „Винтерсхал”, „Овергаз” и „Газпром експорт”.

Дневник

Какво изнерви "Газпром" и Кремъл

В навечерието на посещението на премиера Сергей Станишев в Москва, чиято главна интрига се върти около съдбата на споразумението за газопровода "Южен поток", руският гигант "Газпром" понесе три сериозни удара. Първият беше нанесен от Европейския парламент, който на 22 април прие т.нар. трети енергиен пакет от плана за либерализацията на европейския енергиен пазар. В него е записано, че властите във всяка страна от ЕС могат да откажат достъпа на всяка компания до вътрешния им пазар, ако тя не отговаря на условието за разделяне на производствените и преносните мощности или пък може да застраши енергийната сигурност на Европа. Този принцип поставя под въпрос тъкмо желанието на руския газов монополист да достигне до крайните потребители в европейските държави. Вторият дойде от доскоро близката на Москва централноазиатска република Туркменистан, чийто президент Курбангули Бердимухамедов води все по-самостоятелна политика. В четвъртък и петък Ашхабад беше домакин на международна конференция за енергийната сигурност, на която всички се обединиха около необходимостта от преодоляване на газовата зависимост от Москва. По-рано през месеца Бердимухамедов сключи предварително споразумение с германския концерн RWE (един от участниците в "Набуко"), който дава на германците ексклузивни права за добив на туркменски газ. В предисторията на туркменската "еманципация" е и предложението от австрийската компания OMV да построи транстуркменския газопровод "Изток-Запад", за който Ашхабад приема оферти до юли. В началото на април пък отношенията между Ашхабад и Москва се влошиха още повече след експлозията на туркменска част от тръбопровода, подаващ газ към Русия. Туркменските власти обвиниха руснаците, че всъщност умишлено са причинили взрива, като рязко са намалили обема на изтегляния газ.
Европа спечели точка преднина пред Москва, когато на енергийния форум в София през уикенда препъна желанието на "Газпром", разгласено и чрез българския президент Първанов, да включи замисления от Русия "Южен поток" в списъка на приоритетните за Брюксел инициативи.

Монитор

Държавата извади оздравителен план за “Кремиковци”

Капитализирането на задълженията на "Кремиковци" чрез изготвяне на оздравителен план обмислят в Министерството на икономиката и енергетиката като алтернативен вариант за запазване на комбината. Експертите предвиждат трансформиране на вземанията на кредиторите в част от капитала на металургичното предприятие чрез увеличението му. Вариантът за спасяване на "Кремиковци" беше огласен вчера в писмо на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров до работниците от комбината. Поредните протести на металурзите бяха проведени пред сградата на ведомството. Схемата е приложима само по отношение на вземанията на частни кредитори, но не и за публичните вземания, каза министър Петър Димитров.
По закон оздравителният план може да бъде изготвен от длъжника, синдика, кредиторите, които притежават най-малко една трета от вземанията, и акционерите, които притежават най-малко една трета от капитала на дружеството, или 20 на сто от общия брой на работниците. Държавата не може да предлага такъв план, защото притежава само една четвърт от капитала на дружеството и по-малко вземания от необходимия минимум от една трета от вземанията, отбелязва в писмото министърът.
При капитализирането на задълженията може да се спре преминаването към осребряване на имуществото на комбината, който е в открита процедура по несъстоятелност. Задължително условие за реализацията на подобен план е да има постигнато съгласие от всички кредитори. В противен случай планът за оздравяване трябва да предвижда покриване на вземанията на кредиторите според министър Димитров.

Сега

Чуждият бизнес вижда у нас ориенталски нрави

България е част от Европейския съюз, но бизнесът й е по-близо до порядките на Ориента. Подкупни чиновници, ширещо се връзкарство, липса на опитни директори, неуважение към срокове и графици - такива са впечатленията на чуждестранните предприемачи за страната ни според изследване на компанията за подбор на управленски кадри "Таргет" и британския бизнес институт "Хенли". Проучването, което обхваща България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Словакия, отпраща страната ни на обичайното последно място. То разкрива, че корупцията е особено тежък проблем в България, а положението се влошава от склонността на тукашния бизнес да решава всякакви проблеми чрез рушвети и връзки, вместо да брани правата си и да следва правилата. За 82% от анкетираните чужденци у нас това е сериозна пречка за правене на бизнес. На другия полюс е Полша, където само 35% от шефовете имат такива оплаквания. "Драматичното решение на ЕК от 2008 г. да отреже част от еврофондовете за България бе точно заради излязлата от контрол корупция", припомнят авторите. В Румъния бизнесмените имат подобни главоболия, но северната ни съседка отбелязва съществено подобрение.

Труд

Износът ни по-стабилен от японския!

Благодарение на фирмите износителки и на иновативните предприятия българската икономика посреща световната финансова и икономическа криза добре подготвена. Имаме възможности да се справим с нея толкова добре, колкото и основните ни партньори в ЕС. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров при връчването на годишните награди ИН-5 на Българската стопанска камара. Искров посочи, че търговският баланс на България е в по-добро здраве от този в някои развити страни. Той даде пример, че за първите два месеца на т. г. експортът на Япония е спаднал с 40% на годишна база, докато намалението у нас е с 27%. Освен това износът на България продължава да изпреварва вноса като темп на нарастване, добави Искров.

Сега

Кризата отказа българите да пътуват в чужбина

Кризата все по-сериозно се отразява на пътуванията на българите зад граница, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През март тази година пътуванията на съгражданите ни в чужбина са били 403 718, което е с 15.1% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Намаляват посещенията към всички дестинации. Посещенията на българите в Гърция през март са намалели с 19.7%, а за Кипър - с 29.7%. Ръст на посещенията има единствено за Турция. Българите, посетили тази южна съседка, са с 18.4% повече в сравнение с март миналата година. Кризата очевидно кара българите да пътуват основно по работа. 54.3% от посещенията за март са със служебна цел, показват данни на НСИ. Едва 22.9% от пътуванията са за почивка или екскурзия. Статистиката показва също, че по-малко чужденци посещават България. През март страната ни са посетили 334 417 чужденци, което е със 7.3% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година.

Дневник

Циментовите заводи намалиха продажбите си с 30%

Производителите на цимент в България отчитат спад на продажбите с около 30% от началото на годината. "При нас кризата се отрази със закъснение, но нямаше начин да не последваме спада в металургията и останалите сектори на реалната икономика", обясни изпълнителният директор на "Холсим България" Тодор Костов. От 10 април е спряна пещта за производство на клинкер в плевенския завод на компанията, а на 29 април се очаква да спре и тази в Бели извор. Клинкерът е полуфабрикатът, от който се произвежда цимент. Освен това компанията ще се раздели с 90 служители, от тях 70 са от плевенското предприятие. "Към момента работим, но може да се наложи да спрем пещта заради ситуацията на пазара", каза и изпълнителният директор на "Титан Златна Панега цимент" Александър Чакмаков. По думите му действително може да се говори за спад от 30% и засега няма информация докога ще продължава той. От началото на годината цената на българския цимент е скочила с около 2-2.5%, показва допитване сред водещите компании в сектора. "Определено тенденцията ще се обърне, но за съжаление нито един от производствените ни компоненти не поевтинява", каза още Тодор Костов. По думите му някои от използваните ресурси са се увеличили с до 40 на сто само за първите три месеца на годината.

24 часа

Свалят таксито с 15%

Кризата може да свали цените на такситата. Компаниите от бранша отчитат отлив на клиенти и спад на оборота. За да си върнат пътниците, от една от най-големите фирми в София - "Такси-с-Експрес", обмислят да свалят цените с 10-15% към края на следващия месец. Клиентите намаляват, отчетите за оборотите показват понижение с 30-35, каза директорът на компанията Васил Славов. От конкурента "ОК супертранс" обясниха, че засега не са обсъждали нищо свързано с цените. Има отлив на клиенти, ние сме в сферата на услугите и косвено кризата ни се отразява, обясни шефът на фирмата Людмил Лазаров. От третата по големина компания в столицата - "Радио си ви такси", обясниха, че ще реагират според решението на първите две.

Стандарт

Пием по-малко безалкохолни

Спад в потреблението на сокове и газирани питиета отчитат от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. За първото тримесечие на годината потреблението е намаляло с 1%. Това се случва за първи път от 1997 г. насам. От януари до март сме изпили 308 млн. литра безалкохолни срещу 311 млн. литра през предходната година.