Дневник

"Кабинетът харчат ударно при падащите приходи"

Въпреки апелите на бизнеса, на чужди институции като МВФ и на опозицията за намаляване на държавните разходи заради кризата правителството продължава да ги увеличава, и то на фона на спад в приходите. Данните за изпълнението на бюджета през април показват, че през първите четири месеца държавата е увеличила разходите с 22% на годишна база до 8.4 млрд. лв., докато приходите падат с малко над 5% до 9.1 млрд. лв. За първите четири месеца бюджетният излишък е 675 млн. лв. спрямо 2.7 млн. лв. година по-рано. Тенденцията се запазва вече няколко месеца въпреки активирането на заложените още миналата година буфери, според които 10% от разходите се задържат, а излишъкът ще е много по-малък от първоначално заложените 3% от БВП.

Данните, които министерството публикува, са дори по-тревожни в детайлите си и се оказва, че събираемостта на основните приходоизточници изостава сериозно спрямо плановете и спрямо съответните резултати на в миналата година. През април например бюджетът приключва с излишък от 161 млн. лв., след като март и февруари имаше сериозни дефицити (виж графиките). Две трети от този излишък обаче се дължат на постъпленията от Европейския съюз, а без еднократните приходи като вноската на Българската народна банка и априлският бюджет щеше да е на минус.

Най-важният данък, на който правителството разчита, за да финансира политиките си, е ДДС. Неговата събираемост изостава с 18.9% спрямо миналогодишните резултати. В края на тази година пък от него се очертава да постъпят около 3.3 млрд. лв. по-малко от планираното.

Монитор

"Лошите кредити няма да дестабилизират банките"

Банковата система е достатъчно капитализирана и лошите кредити няма да я дестабилизират, каза вчера председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Матьо Матеев. Има естествено движение в цифрите на лошите заеми, но за момента ефектът от кризата е свързан със забавянето на плащанията. Всяка банка трябва предварително да е взела мерки, с които да облекчи кредитополучателите си. Това е малко по-сложно при потребителските кредити, защото като брой те са много повече от фирмените заеми, обясни Матеев.

Сега не е най-подходящият момент за кредитиране на инвестиционни проекти, защото рисковата компонента, произтичаща от несигурността, оказва силно влияние, каза Матеев. ПИБ е концентрирана върху нуждите на фирмите от оборотно кредитиране. Това е нормално в среда на забавени плащания и омагьосан кръг на междуфирмени задължения, закъснели плащания от държавата по ДДС и др. Според Матеев "кризата е продукт на самовнушение" и има по-скоро психологически характер. Освен това кризата има и цикличност - сега сме в цикъл криза, следва цикъл подем.

Новинар

"Лихвите по кредитите ще продължават да се вдигат"

Напълно е възможно да има увеличение на лихвите по кредитите, съобщи за „Новинар” банкерът Левон Хампарцумян. Причина за повишението ще е увеличаването на основния лихвен процент от Българската народна банка (БНБ), който от вчера вече е 2,35 процента. Това е с 0,08 процента повече спрямо предходния месец. През май основната лихва беше 2,27 процента, което е най-ниското й ниво от 2006 година насам. Показателят се използва от някои банки като база за определяне на лихвата по кредитите.

Повишения със сигурност ще има по договорите, които са с променлива лихва, каза Хампарцумян. Това е така, защото лихвата по кредита е базирана на основния лихвен процент, който се определя от БНБ. При договорите с фиксирана лихва, които предлагат банките, все още е рано да се коментира дали ще има промяна, каза банкерът.

Сега

"Шушулов премисли за трети път цените на тока"

Само за седмица и половина Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) промени три пъти плановете си за вдигане на цените на тока от 1 юли. След като шефът на комисията Константин Шушулов съобщи, че цените за бита ще намалеят между 1 и 3%, а за фирмите ще се вдигнат с толкова, в края на миналата седмица се оказа, че всъщност предстои поскъпване на нощния ток за домакинствата. Вчера обаче ДКЕВР се е отказала и от плановете си за оскъпяване на тока за бизнеса.

"ДКЕВР се отказа от поскъпването на електроенергията, която купуват компаниите и ще оповести решението си във вторник", съобщиха от БСК. Последната засега промяна е станала след телефонен разговор между шефа на БСК Божидар Данев и Шушулов. От ДКЕВР вчера съобщиха само тази информация, но точните сметки ще бъдат съобщени днес.

Стандарт

"Ценова война в хипермаркетите"

Кризата предизвика истинска ценова война между хипермаркетите. Магазините започнаха залпово да намаляват надценките и да търсят по-евтини доставки. За да не загубят клиентите си, всички са принудени да търсят оптималната цена. Първото официално обявяване на по-ниски цени направиха от "Пикадили". Принудена от значително по-ниските оферти на конкурентите си, веригата сваля трайно цените на над 200 стоки. Намалението важи и за хранителни, и за нехранителни стоки, като за някои продукти достига до 15%, съобщиха от веригата. Супермаркетът успял да договори по-ниски цени с доставчиците, което веднага се отразява в крайната цена на продуктите.

Труд

"Търсят се кандидати за тунела под Шипка"

В навечерието на изборите Националната агенция “Пътна инфраструктура” (НАПИ) обяви, че набира кандидати за изграждане на концесия на тунел под връх Шипка. Желаещите компании трябва да подадат документите си до 15 юли т.г. в агенцията, стана ясно от съобщение във в. “Файненшъл таймс” вчера. Обяви за същия проект се появиха същия ден и в нашата преса, но със сгрешени срокове за документите. В английския текст датата е 15 април т.г., а в българския - 15 юни т.г. От пресцентъра на НАПИ уточниха пред “Труд”, че обявата във “Файненшъл таймс” е вярна, а другите ще бъдат поправени.

Проектът е за 30,67 км нов път през сложен планински терен. Основният тунел под връх Шипка ще бъде с дължина 3,22 км. Ще има и четири по-малки, както и 10 мостови съоръжения. Идеята е новото трасе, което е част от европейския коридор № 9, да бъде изградено чрез публично-частно партньорство.